27
От самата сутрин заваля сняг. Съвсем неочаквано за всички, в това число и за метеоролозите, които бяха предсказали, че ще вали дъжд.
Сигни Брюсетер стоеше на стъпалата пред входа на къщата си и гледаше с тъга към белите полета, простиращи се до самото село, разположено по-надолу по склона. Тя не обичаше зимата, защото и така продължаваше твърде дълго, а тук още от средата на октомври все трупаше ли, трупаше. Къщата й бе в самия край на междуселския път, почти на два километра от шосето. Фермерът, който обикновено чистеше пътя от снега, бе сигурен човек, но какво можеше да се направи, ако се разболееше или пък тракторът му не запалеше и му се наложеше да го откара на буксир в сервиза? Мисълта, че можеше да се окаже откъсната от света тук, в края на гората, накара Сигни да потрепери и да съжали горчиво, че се бе преместила в тази пустош. Тя се уви по-плътно в дебелия си шал, претича забързано през двора и отвори вратата на гаража. Държеше зимните гуми на бензиностанцията в Омуен, управителят, на която й бе познат. Винаги можеше да се разбере с него и той бе готов да й даде гумите при първата й молба. Така че сега най-важното бе да се добере до шосето и след това да преодолее седемте километра до бензиностанцията на "Ессо".
За късмет, снежецът бе още слаб и още не бе замръзнал. И все пак тя предпочете да се спуска на първа скорост. По новините съобщаваха нова информация за убийството в Осло. Тя вече не искаше да чува нищо за това, но така и не можеше да се накара да изключи радиото. Засега нямало никакви заподозрени, каза говорителят, а след това последва интервю с жена, заемаща някакъв висок пост в полицията, някоя си Пая-нещо-си: "Отнасяме се по най-внимателния начин към сигналите от населението, които постъпват при нас, и молим всички, които могат да ни съобщят нещо, да се обръщат към нас". На Сигни не й хареса гласът й — един такъв пронизителен. "Да, с по-голяма доза увереност можем да твърдим, че между тези два случая има връзка. Нито една от жертвите обаче не е била убита от мечка." Говореше някак си високомерно. "Не, в никакъв случай. Във връзка с това искането Южна Норвегия да се превърне в зона, свободна от мечки, изглежда напълно неоснователно."
След това по новините стана дума за бомба, взривила се в кола някъде в Ирак. Сигни изключи радиото и се опита да види нещо през белите парцали, трупащи се на предното стъкло. "Не се справят — въздъхна тежко тя. — Не могат въобще да си го представят." Не бе спала цялата нощ. Скоро щяха да й свършат и хлябът, и кафето, а тя все не успяваше да отскочи до магазина. Бе се съгласила да поеме извънредно дежурство. Мете Мартин бе винаги приветлива и любезна, но бе повече от ясно, че очакваше от Сигни да идва на работа при първото повикване, ако някой се разболееше. Така се случваше, когато живееш сама и няма кой да се погрижи за тебе. Тези следобедни дежурства обаче бяха съвсем ненавременни, защото тя успяваше да се върне вкъщи не по-рано от осем и бе вече късно да се захваща с готвене. Бе й останала чиния спаначена супа. Можеше да си я стопли и да си свари две яйца.
Сигни без колебание би нарекла Рогер Охейм, управителя на бензиностанцията, "човек с голямо сърце". Оказа се, че той бе братовчед на Осе Берит Нюторпет, с която тя работеше в Рейнколен. Винаги намигаше на Сигни и въпреки че вече бе на около шестдесет, винаги щеше да си остане женкар. Да, някой беше казал, че скоро бил станал за пореден път баща. И сега, когато Рогер видя в какво окаяно положение бе тя, отложи всичката си работа, за да се оправи с нейните гуми, без които тя не би могла да се придвижва при такова време.
Зад щанда вместо него застана младеж, с когото Сигни се познаваше отпреди да се премести тук. Макар че той всъщност не бе чак толкова млад, защото сигурно скоро щеше да стане на тридесет. Нали тя му бе била учителка преди двадесет години в началното училище в Конгсвингер. Тогава това бе едно "удоволствие", защото той бе рядък пакостник. Достатъчно съобразителен, когато поискаше, но това не се бе случвало често. Още от малък бе започнал да бяга от училище, да се мотае с пет-шест години по-големи от него момчета и да пие бира. Когато бе преминал в средното училище, съвсем се бе подхлъзнал по наклонената плоскост. Като че ли дори бе лежал в затвора и ето сега, значи, къде беше. Видът му все още бе неугледен — бе с бръсната глава и кожата й бе украсена с татуировка. Сигни обаче бе такъв човек, че се интересуваше от всичко. Тя — няма-няма — пък поглеждаше към бензиностанцията, за да си купи нещо вкусничко и да поприказва с младежа.