Когато тя се върна след няколко минути, той отново седеше на дивана.
— Бе жената, която живее в апартамента на долния етаж — обясни Мириам. — Имаше нужда да си поговори с някого. Казах й, че имам гости. Ще се наложи да намина утре сутринта при нея, преди да отида на лекции.
— А тя не работи ли?
Мириам спря пред него. Той усети аромата й и си помисли, че и ароматът можеше да парализира.
— Само лекар може да зададе такъв въпрос — подразни го тя. — Работите ли? Получавате ли инвалидна пенсия?
Той можеше да протегне ръка и да я прокара надолу по гърба й до ластика в колана на панталона й. Едва ли не го болеше да се сдържа.
— А ти се страхуваш да не се превърнеш в типичен лекар — отбеляза той.
— Лекарят на Анита не се старае кой знае колко да й помогне. За него тя е преди всичко случай от практиката му.
— Анита, твоята съседка ли е?
Мириам кимна:
— Всичко при нея е било ужасно! Останала е сама с Виктория и й се е наложило да работи много, за да свързва двата края. Преди две години при нея дошли от инспектората за непълнолетните и прекарали в апартамента й два часа. Тя не знаела защо са дошли. А седмица след това дошли отново и й взели Виктория.
— Сигурно са имали някакви причини за това.
Все още успяваха да водят нормален разговор — за съседката, за каквото и да е. В мига, в който единият от тях не намереше какво да каже, щеше да се случи.
— Не са имали никакви сериозни основания — възрази Мириам. — Някой от детската градина им казал, че Виктория не била достатъчно топло облечена и винаги била гладна. Преди Анита е била наркоманка, но след раждането на Виктория престанала.
— Сигурна ли си в това?
— Че защо й е да ме лъже?
Той нямаше какво да каже. Хвана я за ръката и я дръпна надолу, на дивана.
— Колко дълго можеш да останеш, Аксел?
Тя извади фибите от косата си и я разпусна по гърба си. Прилепил лице до тила й, той вдишваше аромата й. Не можеше да остане при нея.
Някой се навежда над него и неотклонно се взира в лицето му. Той се обръща. На брега на езерцето стои Мириам. Той отива към нея, за да прегърне голото й тяло, но тя, отдалечавайки се от него, започва да влиза бавно във водата. Той върви след нея. Езерцето се разраства, закривайки целия хоризонт. Тогава тя се хвърля във водата и се гмурва.
Събуди се рано сутринта, в пет и половина. "Какво очакваш от мене, Мириам?" В стаята бе тихо. През капандурата проникваше светлина. Бе спал три часа и половина и се чувстваше отпочинал. Вдишвайки аромата й, премести лицето си от рамото й към мишницата й. Миризмата на потта й бе силна и му напомняше за аромата на лечебни билки. Тя лежеше с гръб към него, все още държейки в ръка члена му и когато той се опита да го освободи, тя сви пръсти, сякаш отказваше да го пусне. Той разтвори задните й полукълба и се притисна между бедрата й.
— Какво правиш там? — промърмори полусънно Мириам, свивайки коляно под себе си.
За да проникне в нея, Аксел обхвана коляното й с ръка и го повдигна. След това остана да лежи така, без да мърда.
— Не спиш ли? — прошепна той на ухото й, когато тя започна да върти бавно задните си части, притискайки се към корема му.
— Спя — прошепна тя. — Не ме събуждай.
Той намаза сухара с лъжичка ягодово сладко и отпи глътка кафе.
— Аксел — извика тя от нишата, — къде си дянал фланелката ми?
Той сдъвка хапката и я преглътна.
— С името ти от червени пайетки ли? Ще я взема със себе си. За спомен от тебе.
Тя се появи веднага на вратата, увила се в хавлия.
— Аз — сериозно, не мога да я намеря.
Той се усети, че почуква с венчалната си халка по чашката за кафе:
— За последен път я видях, когато се възползва от нея, за да се избършеш. Да премахнеш оставените от мене следи.
— Хвърлих я на пода до нишата, а сега я няма там.
— А да не би да се готвиш да я облечеш? Както е цялата в петна?
— Глупак — разсърди се на шега тя, приближи се до масата, прегърна го през врата с ръка и се настани на коленете му. — Задължително ли е да си тръгваш?
— Вече ми е време.
Тя вдигна глава и го погледна в очите:
— А ще дойдеш ли пак?
Спускайки се по неравните изтъркани стъпала, Аксел спря пред вратата на апартамента на долния етаж. Мириам бе толкова разстроена, че на дъщерята на съседката й нямаше да й позволят да живее вече там. Когато си помисли за това, мислите му се прехвърлиха към собственото му семейство. Вчера бе изпратил есемес на Бие. Бе й обяснил, че му се било наложило да остане за нощно дежурство, което понякога се случваше,0’кей" — му бе отговорила тя само с четири букви.