От вчерашното й пътуване до Оснес в отдалечената област Хедмарк също нямаше особена полза, но на Викен можеше да му хрумне да поиска доклад и за най-малките подробности и ако тя не знаеше какво да му отговори, щеше да я пече на бавен огън. Щеше да има какво да разкаже обаче за посещението си в приюта за болните от Синдрома на Даун. Разговорът й с чевръстата стара вещица на чашка кафе й се бе сторил по-горчив от самата напитка. Завършила доклада за пансиона в Рейнколен, тя отвори на компютъра си сайт, наречен У ГДЕ — регистъра на углавните престъпления, написа в прозорчето "Търсене" фамилията Охейм и компютърът й даде две съвпадения. Единият от тези хора се казваше Рогер, който бе собственик на ферма и освен това управител на бензиностанцията на "Ессо" в селището Омуен, до Оснес. С други думи казано, там, където се бе отбила и където бе питала за пътя за Рейнколен. Тя си спомни с отвращение за младия хаймана, стоящ зад щанда, който само бе потвърдил мнението й относно жителите на селската част на Норвегия. Нина препрочете записките си и откри, че управителят на бензиностанцията би трябвало да е същият онзи братовчед, с който мъжът на Осе Берит Нюторпет бе отишъл за риба. Тя се наведе по-близо към монитора и изтегли с мишката разделителя на страниците. На екрана се отвори списък с углавни дела. Преди петнадесет години същият този Рогер Охейм бе излежал наказание за нанасяне на телесни повреди при използване на оръжие. По-долу в списъка тя откри и две обвинения в изнасилване. Едното дело бе завършило с освобождаването на обвиняемия поради липса на улики. Другото, с единадесетгодишна давност, гласеше, че обвиняемият бил похитил деветнадесетгодишна жена. Лекарите бяха констатирали леки повреди по лицето и горната част на тялото. Охейм бе твърдял, че момичето било тръгнало доброволно с него, като цялото дело се бе крепило само на показанията на двамата, които си противоречаха напълно, поради което се бе наложило да се свали обвинението. Нина се "разходи" още веднъж по списъка и намери присъда с осемгодишна давност за нарушаване на екологическото законодателство. Незаконен лов на рис. Рогер Охейм бе заявил, че бил действал в пределите на законната самоотбрана, но не му бяха повярвали, защото това плашливо животно не би тръгнало да напада сам човек. Освен това по време на разследването Охейм бил променял на няколко пъти показанията си.
Тя чу как Викен отключва вратата на кабинета си. Изчака две минути, след което почука на вратата му и му показа разпечатката на информацията, намерена в регистъра на У ГДЕ. Викен прегледа листчетата, поклати глава и на челото му се образува дълбока бръчка.
— Ще взема да звънна на техния началник на полицията. Ако се съди по разговора му с него, мъжът е точен.
Минаха пет минути и Викен влезе в кабинета й:
— Готви се за ново пътуване до края на света. Тръгваме веднага след сутрешната оперативна.
Докато пътуваха на север по шосе Е 6, Нина си блъскаше главата какво бе накарало Викен да изгуби цял ден, за да провери толкова косвена информация. Можеше да възложи грубата подготвителна работа на местната полиция. Налагаше се очевидният извод, че Викен бе от типа хора, обичащи да правят всичко сами. Вълк единак, който не се доверяваше на никого напълно. А това не беше особено ефективно, помисли си тя, въпреки че, разбира се, работоспособността му бе впечатляваща. И за какво я бе помъкнал и нея, след като това щеше да отнеме целия работен ден! Не че не й се искаше да работи с него, защото тя се разбираше с него по-добре от повечето останали следователи. Ето например Сиге Хелгарсон странеше от Викен като от чума, което съвсем не бе чудно, защото инспекторът не пропускаше да се пошегува на негов гръб. Бе очевидно и че той предпочиташе да работи в екип с Арве Нурбак, като при това последният познаваше добре Хедмаркската област. Този път обаче Викен я бе избрал нея и не й се искаше да гадае за причините за това.
— Какво очаквате от това пътуване? — реши се да го попита тя.
Викен караше учудващо равномерно колата. Извади от жабката тъмни пилотски очила, облегна се на облегалката на седалката и огледа просторния румерикски пейзаж.
— Не точно решаващия поврат в този случай — промълви безметежно той. — Въпреки че този Рогер Охейм ги е натворил доста — и е насилвал, и природата е унищожавал.
Тя не го попита защо тогава губеше целия си ден за това, но той, изглежда, усети, че този въпрос витаеше във въздуха.