"Ето ти тебе развит инстинкт" — помисли си Нина, но не го каза на глас. Хрумна й, че случаят им има нещо общо с път, завършващ с бариера.
34
Ядосаният Викен свърна към бензиностанцията на "Ессо" в Омуен. Звънна отново на полицейския началник Стуракер и му каза, че описанието на пътя, получено от него, изглежда, не съответствало на реалността. След кратка препирня Стуракер заяви, че щял да дойде ей сега и да им покажел пътя.
— Ще бъда в Омуен до петнадесетина минути — увери ги той.
Да се наречеше полицейският началник Хиел Руар Стуракер едър, щеше да е меко казано. Той ходеше прегърбен дори и в случаите, когато наблизо нямаше нито един обект, разположен на височината на човешка глава, както например бе на паркинга пред бензиностанцията. Това сигурно беше резултат от безбройните удряния в горните прагове и таванските греди, досети се Викен. Дланта, подадена от полицая за ръкостискане, бе с размерите на тиган.
— Управителят на тази бензиностанция е Рогер Охейм, човека, когото търсим — съобщи им той.
Викен кимна кратко, защото това му бе известно отдавна.
— Това няма да ни помогне, защото го няма тук.
Началникът на местната полиция все пак предложи да пийнат по кафе с геврече на щанда в търговското помещение. Викен не искаше обаче да губи напразно време, затова отказа, колкото се може по-вежливо, това предложение, въпреки че Йебсен, както личеше по всичко, вече предвкусваше трапезата. "Нищо. Няма да й навреди да погладува" — иззлорадства той, сядайки отново зад волана.
Докато подгряваше двигателя, от павилиона на бензиностанцията излезе дълъг и слаб като върлина тип с почти до голо остригана глава и омацан с машинно масло комбинезон. Той допълни вестниците в статива, стоящ пред вратата.
— Ако искате да станете истински мачо, поискайте съвет от този тип — посочи му го Нина.
Викен я изгледа накриво. Той и така смяташе себе си за мачо.
— Познаваш ли го, що ли?
Тя му разказа за първото си посещение по тези места и че — видите ли — този юнак, стърчащ зад щанда на бензиностанцията й се сторил съвсем откачен, защото я наругал — нея, съвсем непознатата му жена. Викен я слушаше с половин ухо.
Когато за втори път завиха от шосето там, където имаше табела за фермата на Охейм, Викен се приближи плътно зад волвото на началника на местната полиция. Наближаваха почивните дни и сигурен тук не им достигаха хора, но сякаш Стуракер нямаше нищо против да се повози, при това, взел инспектора със себе си. Сигурно не всеки ден имаха възможността да помогнат за разкриването на убийство.
Завиха на първото отклонение вляво. Това полицейският началник не му го бе казал, изръмжа Викен. Ето защо тогава бяха навлезли толкова навътре в гората. Заради тази небрежност бяха изгубили напразно цял час. Той изруга и удари с юмрук по волана. И тогава мобилният му телефон звънна. Той пъхна слушалката в ухото си. Жената в другия край на връзката се представи, но силно австралийският й акцент я определяше добре и сам по себе си. Непознаващите Дженифър Плотерюд я бъркаха често с американка, което тя отхвърляше всеки път с възмущение.
— Намерихме много малко следи от биологичен материал по Сесилия Давидсен — съобщи му съдебната медичка. — А онова, което намерихме, изглежда е или от нея самата, или от най-близките й роднини.
— С други думи казано, имаме си работа с престъпник, който знае какво прави — коментира Викен.
— Затова пък намерихме нещо друго — прах и микроскопични частици от мазилка под ноктите й и по дрехите й. Много е вероятно мазилката да е от същия вид, който открихме и по първата жертва — Хилде Паулсен. Изяснихме си състава на сместа, която през последните шест-десет-седемдесет години се използва рядко и е с голямо съдържание на вар и добавена глина. Ако ставаше дума само за едната жертва, то можехме да решим, че е случайност. Ние обаче я открихме и по двете жертви.
— Това е добре — вметна Викен. — А нещо за следите от нокти?
— Получихме отговор от колегата ни от Едмънтън в Канада. Те са сравнили изпратените от нас снимки с материалите, които имат при тях, и по-точно със снимки на други хора, пострадали от нападение на мечка. Смятат, че в нашия случай става въпрос за същото.
Викен едва успя да заобиколи една дълбока яма на пътя.
— Как мислите, дали тези наранявания не биха могли да бъдат нанесени с нокти, отрязани от чучело на мечка? — попита той. — В такъв случай това ще е една от особеностите на почерка на убиеца или, ако искате, посланията му до нас. Според вас възможно ли е това?
— Отрязани мечи лапи ли? Добре, ще се опитам да разбера. Не защото вярвам, че мъртва мечка може да издраска някого. Във всеки случай не и толкова ужасно.