Когато се събуди, жена му седеше на края на леглото му. Дори и през пердетата слънцето светеше ярко. Тя го погали по главата:
— Вече започнах да се безпокоя за тебе, Аксел. Полегна вчера в шест часа, за да си починеш, и оттогава така и не си се събуждал.
Той седна в леглото:
— Някой звъня ли?
— На тебе ли? Не, за известно време външният свят те е оставил поне за малко на мира.
Бие го прегърна с ръка през кръста и го притисна силно към себе си:
— Твърде много работиш, Аксел. Не е ли време да се научиш да казваш: "Не", когато ти предлагат нощни дежурства?
Той промърмори нещо в отговор.
— Много би ми се искало да поживееш още с мене, знаеш ли? Не можеш да си представиш на какво приличаше вчера, когато се прибра вкъщи… Нали вече не си на двадесет.
Тя го натисна, събори го на леглото и постави единия си крак напряко на голия му корем.
— Нали знаеш, че си най-ценното, което имам? Знаеш ли? — промърмори тя.
Той не можеше да си спомни кога за последен път бе казвала нещо подобно.
— Какво знаеш за Бреде? — попита той, без каквато и да било причина.
Тя се понадигна на лакът:
— За Бреде ли, за брат ти? Защо питаш?
— Какво знаеш за него, Бие?
Тя погледна изучаващо надолу към лицето му:
— Само онова, което си ми разказвал. Че е разрушавал всичко, до което се е докосвал. Че за родителите ти е било невъзможно да го оставят да живее при тях.
— Има още нещо, което не съм ти казвал. Ние с него бяхме сключили договор никога да не се клеветим един другиго.
Тя стана и дръпна пердетата, след което легна отново.
— Защо си спомни за него точно сега?
Той гледаше към тавана, където пулсиращата бяла светлина се смесваше с лекия оттенък на незабравки— любимия цвят на Бие.
— Видях го случайно в града. Не успях обаче да го приближа, преди да изчезне.
— А сигурен ли си, че е бил той? Нали мислеше, че е умрял?
— Не е умрял. Много неща не знаеш.
Бие прокара дългите си нокти по гърдите му, драскайки го лекичко.
— Знам, че не са ми известни много неща. Мислиш ли, че не съм се учудвала, че никой от семейството ви не е споменавал нито веднъж името му през всичките години, през които се познаваме с тебе?
Тя се наведе и го целуна по пъпа.
— Има спомени, Аксел, които е по-добре да не разравяш. Ако губиш живота си, за да се ровиш в шкафовете, за да търсиш забравени скелети там, няма да ти останат сили за нищо друго.
Той се обърна по хълбок и спусна краката си на пода. Намери гащите си до леглото и ги обу.
— Какво, тръгваш ли?
По интонацията й разбра какво си бе наумила.
— В момента пикочният ми мехур е с размерите на матка в деветия месец на бременността — усмихна се той. — Току-виж ми изтекли водите.
— Нали не си забравил, че довечера сме канени на гости.
Той застена като от зъбобол.
— Така си и мислех — отбеляза ядосано тя.
Електронно писмо от Даниел. Преди той пишеше всяка седмица, но напоследък не бяха получавали нищо от него. При други обстоятелства това би обезпокоило Аксел, защото момчето бе на двадесет години и бе сам в Ню Йорк, но сега просто нямаше време да се замисля над това. Отваряйки електронното писмо, той усети как лека-полека го обхваща тъга по големия му син. Направиш случайно нещо и изведнъж това действие пробужда цял куп спомени.
Напоследък Даниел бе имал изпит по икономика и през последните седмици се бе готвил за него денем и нощем. За пореден път уверяваше родителите си, че в наши дни Ню Йорк бил един от най-безопасните за живот градове в света. А за Осло това не можело да се каже. "По едно време "Ню Йорк таймс" отпечата поне нещо за Норвегия. Целият материал бе посветен на онези две убийства. И че — видите ли — хората се страхували от мечката, бродеща в центъра на столицата. В изданията в мрежата на норвежките вестници не мога да намеря нищо, което да опровергае тези изявления. Какво се е случило все пак? Ако се вярва на статията в "Ню Йорк таймс", градът бил обхванат от някакъв средновековен ужас. Всички се бояли, че по тъмните нощни улици щяла да се нахвърли мечка върху тях. Мнозина въобще не излизали от домовете си (нима наистина е така?) и журналистът пише още, че усещането било такова, сякаш се намираш в град, при който не си било струвало да се съборят градските стени. Не може и да се измисли по-добра реклама. Сега ще ви се струпат туристи, жадуващи за екзотика и първобитност в самото сърце на съвременен столичен град. Постоянно ми се налага да уверявам съкурсниците си, че и в Норвегия има прокарано електричество, че у нас има дори и телевизия и че у нас също така има и тоалетни с течаща вода."