— Здрав бик си! — прошепна тя.
Той се промъква опипом по някакъв коридор, осветен от малки сини лампички в пода. На една от табелките пише: "Виктор". Вратата се отваря. Зад нея има стая за разпити. В нея седи полицейски инспектор, но не се казва Виктор.
"Чакахме те, Бреде."
Той отваря уста, за да възрази, защото те трябва да престанат да го наричат Бреде и той не иска да търпи повече това! Инспекторът го хваща грубо за ръката и го помъква към друго помещение, към голяма зала с екран, колкото цялата стена.
"Успяхме да го заснемем. Успяхме да го заснемем, благодарение на тебе, Бреде."
На първия ред седят пет-шест души, а по-нататък залата е празна. Един от присъстващите се обръща и попада под лъча зелена светлина — това е майка му.
"Гордея се с тебе, Аксел. Гордея се с тебе."
Той усеща облекчение, защото тя го е познала, и иска да я помоли да обясни на всички цялото това объркване с Бреде. "Кажи им кой съм аз" — готви се да каже той, но не успява, защото го блъскат на седалката.
"Осми ред. Бъди благодарен и това, защото това е най-доброто място от онези, които успяхме да осигурим." Полицейският инспектор Виктор се настанява до него, рамо до рамо и поставя ръка на бедрото му.
"Само почакай и ще видиш, Глене."
Виктор се обръща и щраква с пръсти. В края на залата има стар прожекционен апарат, пускан от Рита. На екрана се появяват картинки. Мрак преди съмване. Камерата пълзи между голите клони на дърветата.
"Не искам да гледам това!"
Виктор слага ръка на рамото му и го притиска към себе си. Той се опитва да се отдръпне, но от другата му страна също седи някой. От него се излъчва миризма на сурово месо. Не може да обърне глава така, че да види кой е това.
"Няма да се откажем, докато не изгледаш всичко."
Камерата се приближава към езерце. На брега стои някой — мъж по бяло бельо и ботуши, а на главата му има бомбе. В ръката си държи камък. Пред него лежи гола жена и черната й коса се полюлява в края на водата. Около главата й се разширява червено петно. Обзорът на камерата е заслонен от ствол на дърво.
"Гледай, Глене! — шепне в ухото му Виктор. — Гледай, защото сега ще видиш лицето на Медуза."
Камерата излиза иззад дървото и изображението се приближава. Стоящият на брега мъж се обръща. Лицето му изпълва целия екран. Злобна усмивка и смях, който не се чува.
Главното е да не я гледа в очите. Тя се изтръгва и скача. Врещи като животно, опитвайки се да заглуши гласа на Виктор: "Какво, познаваш ли се, доктор Глене. Познаваш ли най-сетне самия себе си?"
38
Началничката на отдела Агнес Финкенхаген седеше пред разтворения на масата вестник "ВГ" с чашка кафе в ръка. Целият първи ред бе зает от едно заглавие: "ПОЛИЦИЯТА ПОДОЗИРА ЕКОТЕРОРИСТИ". Следваше разказ за обиск от страна на полицията във ферма в Оснеския район на областта Хедмарк, разпрострял се на цели три страници, и всичко това бе представено като откриване от страна на полицията на важни улики за разследването на така наречените мечи убийства. Финкенхаген току-що се бе върнала от съвещание с началника на полицейското управление и главния криминалист. Бяха поискали от нея обяснения защо трябвало да научават информацията за хода на разследването от вестниците. Тя не бе успяла да отговори нищо и почти цял час бе принудена да търпи критики. Най-накрая й бяха дали време до обяд, за да им представи доклад за случая.
Звънна на Викен и го помоли да намине при нея. Искаше да му каже: "Веднага", но той бе от онези, които трябваше да се молят да направят нещо, а не да им се заповядва. Получила назначението си в този отдел, тя бързо си бе изяснила, че всеки имаше собствено мнение за този господин. Тя бе успяла да се сработи много добре с него. Отначало бе имала известни съмнения, предимно защото и той бе претендирал за длъжността, която бе заела. Той обаче не се бе опитал нито веднъж да й се противопостави открито или да си съперничи с нея. И дори напротив, още от първия ден тя бе усетила лоялността му, а често, пъти и подкрепата му. Струваше й се, че човекът, поставящ успеха на общото дело над личните си амбиции, заслужаваше уважение. Той без съмнение бе един от най-добрите следователи в управлението им и дори най-опитните детективи се вслушваха в думите му. Бе ръководил разследването на редица серийни изнасилвания и на практика всичките те бяха разкрити. Под влиянието на американските профайлъри — съставителите на психологически профили на престъпниците — Викен си бе създал собствен подход към разбирането на психиката на лицата, извършващи серийни престъпления. Четеше лекции, в които обясняваше, по какъв начин намерените от техниците-криминалисти следи и артефакти на местопрестъплението могат да разкрият вътрешния живот на престъпника. Финкенхаген намираше това за много интересно, но бе открила, че като цяло в отдела им не се проявяваше особен интерес към онова, с което се занимаваше той. Бе сигурна, че по-нататъшното развитие на методиката на разследването щеше да докаже правотата му и бе готова да застане за него на барикадите. Неведнъж бе виждала колко успешно и ефективно — до усещане на мравки по кожата — на Викен се бе удавало по време на разпитите да приложи знанията си в областта на психологията, за да получи от престъпника признаване на вината. А ето че въобще не ставаше за ръководител на отдела, защото щеше да провали цялата работа и на седмия етаж бяха разбрали това отдавна. Като лидер той бе от типа на вълка единак, защото с голямо нежелание възлагаше поне част от работата на останалите. Още по-лошо обаче бе това, че като личност създаваше два полюса около себе си — за него и против него. Онези, които бяха "за", изглежда бяха готови да дадат живота си за него, но дори и те по-скоро се страхуваха от него, отколкото да го обичаха.