— Ще опитам — каза тя. — Ще дойда с вас и ще видя дали е тя.
Нина я изведе на стълбището, а Викен, останал сам, огледа апартамента. След като жените се върнаха, Нина уточни:
— Сигурна ли си?
— Познах татуировката — промърмори момичето. — На рамото. Изображение на гол мъж.
— Имала ли си вчера гости? — попита Викен.
Мириам не отговори.
— Виждам, че в кухнята има две чаши с изпито червено вино и две бутилки, като едната е празна, а другата е пълна наполовина.
— Нямах гости и пих вино. Такова ми е настроението напоследък.
— С други думи казано, ти си любителка на виното— реши Викен. — А вчера вечерта много ли изпи?
Тя затвори очи:
— Да, попрекалих, за съжаление. Изглежда, че просто съм се напила.
Излизайки от хола, Викен надникна в спалната ниша и повдигна одеялото и двата шала, лежащи върху леглото.
42
В един часа във вторник следственият екип се събра в помещението за съвещания. Той бе подсилен с още четирима оперативни работници. Присъстваха и началничката на отдела Агнес Финкенхаген и полицейският главен юрист Ярле Фрьоен, който формално, въпреки че на практика по никакъв начин, ръководеше хода на разследването. Помещението бе разделено с подвижни паравани и в частта, в която седяха те, нямаше прозорци. Въздухът се спари и стана тежък за дишане.
Инспектор Викен съобщи онова, което бяха успели да си изяснят:
— Днес няма да получим ДНК-теста, но можем да изходим от това, че убитата е Анита Елвестран, на тридесет и шест години, която бе обявена за издирване като изчезнала от апартамента си в неделя следобед по съобщение на съседката й, живееща над нея. Същата тази съседка разпозна със сигурност самоличността на убитата.
— А какво става с роднините й? — попита Финкенхаген.
Викен кимна на Арве Нурбак.
— Родителите й са починали — съобщи младшият инспектор. — Има сестра, която живее в Испания, и брат, който работи в нефтопреработвателната компания "Гюлфакс". Съобщено им е, но никой от тях не може да дойде през следващите дни тук.
Викен взе отново думата:
— Между другото, съседката се казва Мириам Гайзаускас, тя е от Литва и учи медицина в Осло. Ще се върнем отново към нея. А сега да видим снимките, изпратени ни от Института по съдебномедицинска експертиза — той извади изображението на екрана на компютъра. — Йебсен и аз бяхме там и видяхме този ужас. Така че ви предупреждавам, че ви очакват силни впечатления… Имате обаче същественото предимство, че снимките не миришат.
Като че ли Сиге Хелгарсон бе готов да коментира тази забележка, но се отдръпна и премълча.
Викен увеличи снимката на целия екран.
— Както събралите се тук могат веднага да забележат, на жертвата са нанесени характерните наранявания по лицето, тила и целия гръб.
Кликвайки с мишката, той показа цяла поредица от снимки на осакатеното тяло.
— Както можете да видите, тези наранявания са подобни на онези, които видяхме при другите жертви на убийство напоследък. А ето тук е онова, което е останало от долната част на тялото. И двата крака са отрязани точно под бедрената става.
— Ужас някакъв! — изтръгна се от Хелгарсон.
— Точно така, Сиге — подхвърли Викен. — Точно това исках да кажа.
Той показа увеличената снимка на единия от чуканите.
— Прилича ли на крак, част от който е отхапан от животно?
— Сякаш е отрязан — предположи Нурбак.
— Същото казва и доктор Плотерюд. Така че си имаме работа с престъпник, който с всеки следващ път осакатява все повече жертвите си. Това е известен феномен при такъв вид престъпления.
Викен показа снимка на ръката и увеличи изображението. Видя се татуировката — гол мускулест мъж.
— Именно тази татуировка разпозна съседката.
Той увеличи още повече изображението.
— А това какво е? — попита той, посочвайки четири миниатюрни точици до самото рамо.
Всички видяха малките подутини под всяка от точките.
— Следи от убождания — заяви уверено Нурбак.
— Без съмнение. Какво мислите за това?
— Взимала е наркотици — предположи един от новаците, млад пъпчив момък.
Бе изпратен на помощ от районното управление на "Майорстюа" и не изглеждаше такъв хлапак да може да помръдне разследването от мъртвата точка. Когато Викен бе помолил да им отделят ресурси, се бе надявал, че екипът му ще бъде попълнен с опитни специалисти, а не със зелени младоци, за които нямаше работа в района. И ето че сега инспекторът стоеше, усмихвайки се, и приличаше на учител, който се готви да постави на мястото му сбъркалия ученик.
— Като че ли е зарязала това преди много години — съобщи Викен. — Освен това дупчиците са от външната страна на ръката, далече от големите артерии, а и в кръвта й няма никакви следи от най-разпространените вещества.