— В какъв смисъл? — уточни Фрьоен.
— Нещо необичайно, с което се готвят да се заемат сериозно…
Викен извади лист хартия от джоба си и си сложи очилата.
— Тя го нарече "транслокация". Човек с такива гени не било задължително да има набиващи се на очи отклонения, но вероятността такива отклонения да имат някои от роднините му била голяма. Би било, дявол да го вземе, доста интересно да се вгледаме в молекулите, от които е съставен самият този доктор Глене.
С крайчето на окото си той забеляза, че Финкенхаген се усмихва.
— Още по-сигурен съм, че доста преди това ще успеем да измъкнем нещо от самия него. Можеш да бъдеш спокоен, че няма да губя напразно времето ни. Цяла нощ ще го притискаме с всички сили. Питаш какъв е мотивът? Аз, както вече си чул, се придържам към мнението, че понятието "мотив" е твърде ограничено за обясняването на такъв вид убийства. Проблемът в случая не е толкова в мотивите, колкото в това, че имаме пред себе си съвсем извратена психика и ни е много трудно да я разберем.
— А какви основания имаш да предполагаш, че Глене е толкова извратен? Искам да кажа, че според външните признаци той е във всяко едно отношение успял мъж.
Наложи му се да разкаже подробно за близнака, когото никой никога не бе виждал. Не изглеждаше това да е направило впечатление на Фрьоен.
— Роден през шестдесетте години в столицата Осло човек би трябвало да е регистриран все някъде! — заяви той.
Викен бе съгласен с всичко:
— Възложил съм на Йебсен да проучи това. Ако обаче го е открила в Държавния регистър на населението, щеше отдавна да ни каже. Не е важно обаче дали го има, или го няма, защото цялата тази история с близнаците е толкова странна, че мозъчните вампири ще се нахвърлят върху нея като канибали.
— А следите от нокти по жертвите? — поинтересува се юристът. — Имаш ли нещо, което би могло да свърже Глене с тях? С изключение на това, че той очевадно обича да се разхожда из гората.
Последното изречение бе съпроводено с поглед, който Викен би нарекъл "закачлив", но той не си позволи да се хване на тази въдица.
— Договорих се с Плотерюд да погледне още веднъж тези следи — отговори той, посочвайки лежащия на масата документ. — Следите от нокти по телата на жертвите не са толкова дълбоки, че да е невъзможно да са нанесени с помощта на нокти на отрязана меча лапа. Това се отнася дори и за раните по бузите, ако ноктите са били наострени. Хрумнала ми е една идея относно това защо убиецът се занимава с това. Освен това, ти сигурно също си забелязал, че Глене няма стопроцентово алиби в нито един от интересуващите ни времеви промеждутъци.
Фрьоен изобрази кисела физиономия:
— Виждам, че си написал, че е могъл дори да стане през нощта, да отиде в магазина в Лилестрьом, да открадне оттам чучелото на мечката и да успее да се върне в леглото си, преди да се събуди жена му.
— Напълно е възможно да е станало точно така — потвърди Викен. — Или би могъл да се сдобие с меча лапа по някакъв друг начин. Залагам надницата си, че доста части от пъзела ще си дойдат на мястото, след като го разпитаме. Страхувам се обаче, че ако сега го изпуснем, няма да видим никога тези части там.
Фрьоен сви рамене.
— Засега можем да го поканим при нас на добра воля и да му направим ДНК-тест — възрази той, обръщайки се към Финкенхаген.
— Като цяло, да — съгласи се тя.
Викен кимна, сякаш още веднъж преценяваше из основи плюсовете и минусите на това предложение:
— При условие че го намерим и той каже: "Да, разбира се" на вежливото ни предложение да тръгне с нас. От друга страна, той вече от две денонощия и половина си играе на криеница с нас. Това обаче съвсем не е най-важното, Ярле.
Не му бе приятно да нарича полицейския юрист на малко име, но ситуацията изискваше да постъпва именно така.
— Така ли?
Фрьоен, изглежда, се чувстваше не в свои води, въпреки че се опитваше да се прави на твърд. На гърдите му се бе образувало голямо овално петно от пот. На Викен му се струваше, че пухкавото му, сякаш слепено от тесто тяло щеше да се стече на пода, ако не го поддържаше стола. И инспекторът изигра картата, която стискаше докрая, въпреки че всички знаеха, че държи в резерва този коз:
— А какво ще стане, ако се събудим утре сутринта и прочетем следното заглавие във "ВГ" — разтърси въображаем вестник той, — "Тази нощ звярът взе четвърта жертва! Полицията бездейства."?!