Това бе произнесено дори с известно съчувствие. Бе съвсем ясно, че тези двамата се бяха наговорили да играят доброто и лошото ченгета. Че Нурбак се канеше да се държи приятелски и да демонстрира разбиране. Аксел нямаше никаква представа каква роля бе подготвена за самия него. Изведнъж си спомни съня, който бе сънувал няколко пъти. Качва се на широка сцена, от която се вижда изпълнена с хора зала, и усеща очакването им. Възцарява се тишина, всички очакват първата му реплика, а той разбира с ужас, че не си е подготвил нито една.
— Добре — чу той собствения си глас. — Можем да започваме.
Докато бе седял в килията, той бе мислил да се обърне към адвокат, но скоро бе стигнал до извода, че арестуването му е просто недоразумение, което бързо щеше да се изясни от само себе си. И дори думите "решение да ви предявим обвинение в убийството на три лица" не разколебаха това му убеждение. Той тъкмо бе идвал тук, бе се съгласил доброволно да даде показания и без възражения бе позволил да му вземат кръв за анализ.
— Това е чудесно! — възкликна Нурбак, сядайки. — Вие сте човек, с когото можем да се сработим. И ние се радваме на това.
Инспектор Викен седеше все така мълчейки, без да сваля поглед от лицето на Аксел. Създаваше се впечатлението, че той разглеждаше подробно всяка пора по кожата му. Очите на инспектора под гъстите бели вежди бяха зачервени, възпалени — може би от недоспиване, а може би имаше алергия. Аксел отклони очи, неиздържал на втренчения поглед на инспектора, и се вгледа в една точка на стената, очаквайки Викен да заговори.
— Имал ли си някога работа с проститутки?
Аксел трепна. Гласът на инспектора бе тих и спокоен, а ето че съдържанието на въпроса му го бе заварило неподготвен. Докато го бяха водели насам от единичната килия, той си бе мислил какво щяха да го питат. За това къде е бил през цялото това време? Защо не е дошъл в полицията? За това какво го е свързвало с убитите? Бяха го попитали обаче съвсем друго нещо.
— Ще повторя въпроса си. Някога да си правил секс с курва?
Аксел си помисли, че не си струваше да казва каквото и да било, докато не дойдеше адвокатът му. Вече не можеше обаче да прояви слабост. Нямаше какво да крие. Беше ли купувал сексуални услуги? Веднъж бе посетил амстердамски бордей. Бе се случило отдавна, когато бе втори курс, по време на гастрол с така наречения духов оркестър, в който той изстискваше малкото, което умееше, от тубата. Той обаче имаше достатъчен обем на белите си дробове за това, а липсата на музикални качества не бяха от съществено значение за този оркестър. Посещението на публичния дом бе резултат от бас, на който се бяха хванали на бутилка уиски, която бяха изпили за една вечер.
— Ще отбележим, че за отговора на този въпрос ти е трябвало време — коментира неизразително Викен.
Аксел се взе в ръце:
— Не, не съм правил.
Забеляза, че ъгълчето на устата на инспектора трепна, сякаш онзи бе спечелил от лотарията, и на Аксел му хрумна, че знаят за случилото се в Амстердам през онази нощ преди повече от двадесет години.
— Някога да си имал хомосексуална връзка?
Изведнъж усети, че сякаш столът му бе върху неравен под. Знаеше, че не е необходимо да пита какво отношение имаше това към случая или какво имат предвид под "хомосексуална връзка". Дали в тази категория попадаха тийнейджърите, когато се разглеждат един друг голи и се докосват взаимно? В никакъв случай не трябваше да влиза в спор с този мрачен мъж от другата страна на масата относно това къде минаваше границата на допустимото.
— Не.
— А с деца?
— За какво говорите?
— Питам дали си правил някога секс с деца или малолетни?
— Разбира се, че не.
— Имал ли си някога желания в тази посока?
— Не.
— А садомазохистичен секс? — гласът на старшия инспектор продължаваше да е все така тих и равномерен.
Аксел поклати глава.
— Това "не" ли означава?
— Да… това означава "не".
Той погледна към втория, към Нурбак. Онзи му кимна, свивайки устни в някакво подобие на одобряваща усмивка.
— И все пак… — продължи Викен, свел глава. — Все пак намерихме един предмет в дъното на гардероба в общата ви спалня с жена ви.