На следващия разпит младшият инспектор Нурбак бе заменен от жена. Тя говореше с бергенски диалект и бе доста красива, така че и двете обстоятелства подействаха успокоително на Аксел. Харесваше му тембърът на гласа й. Освен това й бе останала по наследство ролята на доброто ченге и тя отново му прочете всичките права, които имаше като обвиняем. Не запомни името й.
Викен продължи от там, където бяха прекъснали преди два часа. Защо семейството било отхвърлило брат му? Защо през всичките тези години Аксел не бил успял да установи контакт с него? Кой би могъл да потвърди, че той наистина съществувал? Нито един от въпросите му не накара Елтон да се намеси, но той поиска да знае защо следствието не се е опитало да намери сведенията за този брат в Държавния регистър на населението. Получил обяснението, той посъветва клиента си да отговори колкото се може по-изчерпателно на тези въпроси.
През времето, през което чакаха адвоката, Аксел бе успял да посъбере мислите си и да обмисли онова, което щеше да разкаже за Бреде. Избра вариант, който не бе точно лъжа, но заобикаляше всичко най-важно. Всичките многобройни въпроси за брат му, които му бяха зададени, потвърдиха смътната му догадка, че Бреде бе замесен в убийствата на тези три жени. И всичко това обърка още повече Аксел, така че когато започнаха да го разпитват защо е бродил почти цяло денонощие из горския парк на "Нурмарк", след като се бе натъкнал на тялото на убитата Анита Елвестран, той не можа да даде смислен отговор. Викен се наведе към него, заприличвайки на ловно куче, надушило дивеч. Видял ли бил някого в горския парк? Бе срещнал там просяк. Поискаха от Аксел да опише външността му. Нима не било странно, че постоянно го теглело към гората? Че, както се изяснявало, той постоянно се оказвал близо до местопрестъпленията по времето, когато те се извършвали? Всеки път инспекторът се връщаше към въпроса: "Какво правеше там?" Всеки път му ставаше все по-трудно да избягва отговора на този въпрос.
— Сега ще ти помогна, Глене. Ще изложа като цяло случая пред тебе. Най-трудното е да се започне да се разказва. Надмогнал се обаче веднъж, ти ще усетиш, че от раменете ти е паднал тежък товар — в гласа на Викен прозвуча нещо примирително, сякаш той искаше да му стане задушевен приятел. — Ще започнем с четвъртъка, двадесет и седми септември.
Инспекторът преразказа подробно онова, което Аксел бе разказал за разходката си из горския парк — как се бе къпал в езерцето, как бе спукал гума на колелото си.
— Спускайки се по склона, ти си срещнал позната жена. Това е била физиотерапевтката, към която през последните години си пренасочвал неведнъж пациентите си. Ето тук ще спрем за минутка. Пак ще се върнем към това. Преди това обаче да чуем малко история за твоето семейство, Аксел Глене.
Викен заговори за баща му. Обрисува образ на човек, който винаги е искал пълно себераздаване, както от себе си, така и от останалите. За да отговори на това му изискване, синът му бе правил всичко, което можел, но все не можел да удовлетвори баща си — отдалечено, наказващо, богоподобно същество, от което Аксел изпитвал животински страх. Викен обаче се спря и на образа на майка му. Той я нарече "безчувствена и повърхностна жена, която винаги е поставяла потребностите си пред всичко останало" и се била отнасяла зле със сина си, поради което той постоянно се чувствал като нищожество. Аксел не го прекъсваше, защото бе напълно объркан. Откъде Викен бе получил такава представа за родителите му?
— Напълно обяснимо е, че ти се е искало да имаш брат близнак, който да поеме на плещите си всичките онези злини, които ти се е налагало да търпиш вкъщи. Защото си бил доста самотно дете, нали така, Аксел? Толкова самотно, че ти се наложило да си измислиш брат близнак, какъвто не си имал.
Аксел би се разсмял, ако не бе твърде измъчен за това. Смехът заседна някъде в гърлото му. Викен говори още известно време за живота му, за очакванията му и отблъскването му от родителите му, за наказанията и безчувствието. И изведнъж рязко се върна назад, към онзи ден в горския парк в "Нурмарк":
— Ти виждаш тази жена пред себе си, Аксел. Какво се случва с тебе в този момент?
Аксел все още не можеше да разбере накъде клонеше този човек. Той явно играеше някаква игра, за която Аксел разбираше, с извинение, само това, че правилата й постоянно се променяха.
— Нищо особено — прошепна той. — Аз почти не я познавах.
— Почти не си я познавал. И все пак си побеснял. Побеснял си, защото тя е била възрастна жена. Защото се е озовала точно пред тебе, защото тя, така да се каже, ти е препречвала пътя. И ето че ти притъмнява пред очите, Аксел. Случва се нещо, което не си в състояние да контролираш. Хващаш я и я отмъкваш навътре в гората, по-далече от пътеката.