— Не!
Чу той собствения си глас. Не трябваше да вика така. Трябваше да отговори спокойно или да поклати глава, усмихвайки се объркано. Той обаче извика, защото изведнъж бе усетил, че му се искаше да каже: "Да, точно така беше". Бе усетил съблазънта да поеме това върху себе си, да стане толкова тежък, че да потъне до самото дъно, да се спусне толкова дълбоко, че да е невъзможно повече. Той извика, защото все пак не искаше да потъне.
— Ама какво правите? — изстена Аксел и се обърна към Елтон, но адвокатът гледаше право пред себе си и очевидно нямаше какво да възрази против методите на инспектора.
— Хайде да го кажем така, Аксел — заяви с помирителен тон Викен. — Да допуснем, че не си го направил ти. Хайде да си представим за минутка, че именно в този момент се е появил някой друг, който е замъкнал Хилде Паулсен зад дърветата. Можеш ли да си го представиш?
Аксел прехапа подпухналата си устна.
— Сигурен съм, че въображението ти ще стигне за това, Аксел. Направил си го не ти, а друг човек. Той прилича на тебе така, сякаш е твое копие. Това е твоят брат близнак. Злата сянка, следваща те от самото ти детство. Онзи, който изведнъж получава надмощие и прави неща, които ти самият никога не би направил. Толкова ужасни неща, че ти не си в състояние дори да мислиш за тях; деяния, които ти би предотвратил, стига това да е по силите ти. Нека го наречем Бреде.
Аксел се взря изумено в инспектора. Веждите на Викен приличаха на космати гъсеници, извиващи се в опитите си да тръгнат напред и непомръдващи от мястото си.
— Този Бреде влачи Хилде Паулсен в гъстата гора. Там той запушва устата й, крие я. След няколко часа той се връща на мястото с колело и я взима със себе си с велосипедно ремарке — такова, в каквото обикновено се возят деца. Откарва я на място, за което знае само той. Няколко дни я държи насила в едно мазе. Натъпкал я е със средство, което ти, Аксел, много добре познаваш като лекар. Нарича се "Тиопентал". Бреде се чувства всемогъщ, докато стои така над безпомощното тяло. Той може да определи съвсем точно колко още ще живее тя. С точност до секундата да отмери кога тя да умре. Той вади пазената от него меча лапа. Там вече не стои човек. Това е могъщо животно. И това е бог. Раздира кожата й с острите нокти. Прави го нееднократно, издавайки приличащи на животински звуци. След това я убива. Забива инжекция в бедрото й. Убийствена доза.
Погледът на Викен бе толкова пронизващ, че Аксел отклони очи.
— След това той откарва трупа обратно, в гората, не много далече от мястото, където е срещнал първия път Хилде Паулсен. Използва същата прикачена детска велосипедна количка. Паулсен е дребна жена и спокойно се побира там, ако бъде сгъната. Може ли, Аксел, да си представиш, че всичко се е случило точно така?
Арестантът нямаше сили да процеди и дума. Инспекторът продължи разказа си. Сега стана дума за Сесилия Давидсен. Аксел наминал при нея, във вилата й в район "Виндерн", с резултатите от изследванията, при положение че в подобни случаи обикновено информирал пациентите си в клиниката. Ако това, разбира се, не бил Бреде, на когото изведнъж му било хрумнало да я навести вкъщи. Няколко дни по-късно, в четвъртък, 11 октомври, той тръгва след пациентката си във вечерния сумрак. Нахвърля се върху, нея, упоява я и я пъхва в колата си. Убива я по същия начин, по който е убил и Хилде Паулсен. Този път обаче отива по-далече — разпаря с мечешките нокти цялата й кожа. А след това изхвърля трупа в парка "Фрогнер". Това е сензация! За това говори целият град. Това е неразбираемо, това е ужасно, сякаш някаква всемогъща ръка стои зад това.
И ето че идва редът на Анита Елвестран. Тя е съседка на младата и красива жена, при която Аксел прекарва нощите си. Ето защо Бреде я е избрал нея — като знак за близнака му: "Аз съм близо до тебе, Аксел. Следвам те като сянка. И дори тогава, когато лежиш с твоята студентка".Той се появява при нея в петък вечерта, на 19 октомври. По някакъв начин успява да я примами извън апартамента и в колата си. Тя сяда там и веднага започва пътят й към мястото, където са завършили жизнения си път другите жени — към скритата в гората къщичка или към вилата в Ларколен. Вечерта на понеделника Аксел прекарва при студентката си. Той я черпи с червено вино, за да се напие. Докато тя спи, се случва следното: Останките от Анита Елвестран се прекарват през двора, сигурно с помощта на същото велосипедно ремарке, с което е била превозена и Хилде Паулсен. Тялото на Анита е изкачено по стълбището и е оставено пред вратата, където спят студентката и Аксел.