През следващите няколко седмици, докато керванът на Керингтън се движеше на север по Боузмън Роуд, индианците имаха възможност да преценят неговите размери и силата му. Двестате фургони бяха натоварени догоре с косачки, чакъл и машини за тухли, дървени врати, рамки за прозорци, брави, гвоздеи, музикални инструменти за оркестър от двадесет и пет души, люлеещи се столове, буталки, консерви и семе за посев, както и с обичайния запас от храна и бойни материали. Сините куртки явно смятаха да останат в земите по река Паудър — някои от тях водеха със себе си жените и децата си, домашни животни и прислуга. Войниците бяха въоръжени със старомодни пушки (които се зареждаха през цевта), с няколко карабини Спенсър, с пълнене от затворената част, и с четири артилерийски оръдия. За водачи те си бяха осигурили Одеялото Джим Бриджър и Жреческото теле Бекуърт, които знаеха, че индианците следят ежедневно движението на кервана по пътя край Паудър.
На 28 юни полкът стигна до форт Рино и двете роти галванизирани янки, които през зимата и пролетта станаха затворници в собственото си укрепление, бяха сменени. За гарнизон на форта Керингтън остави около една четвърт от полка си, след което продължи на север да търси място за главната си квартира. Сега стотици воини от индианските лагери по Паудър и Тонг започнаха да се събират край фланговете на военния керван.
На 13 юли колоната спря при разклонението на реките Литъл Пини и Биг Пини. Тук, в сърцето на тучните ливади, близо до покритите с борове склонове на Бигхорн, в най-добрите ловни полета на прерийните индианци, сините куртки издигнаха армейските си палатки и започнаха строителството на форт Фил Кърни.
Три дни по-късно голям отряд шайени се приближи до лагера. Две луни, Черния кон и Тъпия нож бяха между водачите, но последният се държеше настрана, защото другите вождове го смъмриха строго загдето останал във форт Ларами и подписал документа и хартията, която дава право на войниците да строят фортове и да открият пътя край река Паудър. Тъпия нож твърдеше, че се е докоснал до писалката в Ларами, за да му подарят одеяла и муниции и че не е знаел какво е написано на документа. Въпреки това останалите го упрекваха, че е подписал, след като Червения облак обърна гръб на белите, пренебрегна подаръците им и събра воините си, за да даде отпор на бледоликите.
Под закрилата на бялото знаме шайените уредиха преговори с Малкия бял вожд Керингтън. На четиридесет вождове и воини бе дадено разрешение да посетят лагера на войниците. Керингтън ги посрещна с военния оркестър, доведен чак от форт Кърни, Небраска. Музикантите приветстваха гостите си с бодри маршове. Тук бе Одеялото Джим Бриджър и индианците знаеха, че няма да могат да го измамят, но те заблудиха Малкия бял вожд да смята, че са дошли да преговарят за мир. По време на пушенето на лулата и встъпителните речи вождовете проучваха силата на войниците.
Преди индианците да си тръгнат, Малкия бял вожд качи една от гаубиците си на един хълм и изстреля от нея гюле с картеч.
„Гръмна два пъти — каза Черния кон, като едва се сдържаше сериозен. — Белия вожд гръмна веднъж, после Великия дух на Белия вожд гръмна повторно за белите си деца.“
Силата на голямото оръдие впечатли индианците; това беше и целта на Керингтън, но той не подозираше, че Черния кон му се присмя с ироничната си забележка относно Великия дух, гръмнал „повторно за белите си деца.“ Когато шайените се приготвиха за заминаване, Малкия бял вожд им раздаде парчета хартия, според които те се бяха съгласили на „траен мир с белите и с всички минаващи по пътя“, и те си тръгнаха. За няколко часа селищата по Тонг и Паудър получиха съобщение от шайените, че новият форт е прекалено мощен, за да бъде завладян без големи загуби. Те трябваше да примамят войниците на открито, където биха могли да ги нападнат по-лесно.
Призори отряд оглали на Червения облак подплаши и разпръсна 175 коня и мулета от стадото на Керингтън. Когато войниците препуснаха да ги преследват, индианците ги увлякоха в гонитба цели петнадесет, мили и тук паднаха първите жертви на облечените в сини куртки нашественици в земите край Паудър.
От този ден насетне и през цялото лято на 1866 г. Малкия бял вожд бе въвлечен в безмилостна партизанска война. Никой от многобройните кервани с фургони, цивилни или военни, които се движеха по Боузмън Роуд, не бе предпазен от внезапно нападение. Конната охрана трябваше да покрива големи разстояния и войниците скоро свикнаха със смъртоносните засади. А изпратените да секат дървета на няколко мили от форта бяха постоянно изложени на смъртоносни атаки.
Докато лятото си отиваше, индианците организираха по горното течение на Паудър снабдителна база и скоро тяхната основна стратегия стана ясна — да направят пътуването по пътя трудно и опасно, да прекъснат снабдяването на войските на Керингтън, да ги изолират и да ги нападат.
Червения облак бе навсякъде, а съюзниците му се увеличаваха с всеки изминат ден. Черната мечка — вождът на арапахите, чието село бе разрушено от генерал Конър предното лято, уведоми Червения облак, че воините му горят от нетърпение да участвуват в сраженията. Дорестия кон, друг арапах, също се присъедини с воините си към съюза. Петнистата опашка, който все още вярваше в мира, отиде да лови бизони край Рипъбликън, но много от неговите воини брюле дойдоха на север, за да се присъединят към Червения облак. Там прекара лятото и Седящия бик. По-късно той нарисува пиктограма за залавянето на един принадлежащ на бели пътници покрай Паудър кон с разцепени уши. Там беше и Гал, един от по-младите хънкпапи. Заедно с индианеца минеконжу Гърбица и младия оглала Лудия кон той измисляше различни хитрости, за да дразни, ядосва и примамва войниците и преселниците в грижливо подготвени клопки.
В началото на август Керингтън реши, че форт Фил Кърни е достатъчно защитен и може да рискува отново да раздели силите си. По тази причина и в съответствие с инструкциите на Министерството на войната той отдели 150 души и ги изпрати на 90 мили северно, за да построят третия форт по Боузмън Роуд — форт С. Ф. Смит. По същото време той изпрати водачите Бриджър и Бекуърт да се свържат с Червения облак. Задачата беше трудна, но двамата ветерани от границата тръгнаха да търсят някой благосклонен посредник.
Бриджър получи изненадващи сведения от едно село на индианци кроу на север от Бигхорн. Въпреки че сиуксите бяха от няколко поколения насам врагове на кроу и ги бяха изместили от богатите им ловни полета, самият Червен облак им бе направил мирно посещение с надежда да ги убеди да се присъединят към индианския съюз. „Ние искаме да ни помогнете да унищожим белите“ — бил казал Червения облак. После вождът на сиуксите се похвалил, че когато падне снегът, ще блокира доставките на припаси за войниците, ще ги накара да напуснат фортовете си от глад и ще ги избие всичките. Бриджър дочу, че няколко индианци кроу са се съгласили да се присъединят към воините на Червения облак, но когато намери Бекуърт в друго село, той му каза, че вербува индианци кроу, желаещи да се бият срещу сиуксите на страната на войниците на Керингтън. (Жреческото теле Бекуърт не успя да се върне във форт Фил Кърни. Той умря внезапно в едно село на кроу, може би отровен от някой ревнив съпруг, но по-вероятно е от естествена смърт.)
В края на лятото силите на Червения облак бяха сто хиляди души. С помощта на приятелите си „готованците от Ларами“, те успяха да съберат малък запас от карабини и муниции, но мнозинството воини имаха само лъкове и стрели. Рано през есента Червения облак и другите вождове решиха да съсредоточат силите си срещу Малкия бял вожд и омразния форт на Пини. И тъй преди настъпването на студените луни те се придвижиха към Бигхорн и построиха лагерите си близо до горното течение на Тонг. Оттук беше лесно да се нападне форт Фил Кърпи.
По време на летните набези двама оглали, Високия гръбнак и Жълтия орел, се прочуха с добре обмислени бойни хитрости за измама на войниците, както и с дръзка езда и смелост при ръкопашните схватки, когато войниците попадаха в клопките им. Понякога Високия гръбнак и Жълтия орел обмисляха заедно с Лудия кон сложните си клопки. В началото на Луната на пукащите дървета те започнаха да тормозят дърварите в боровата гора и войниците, които охраняваха фургоните за превоза на дърва към форт Фил Кърни.