По време на похода към Пони Форк някои от вождовете избързаха напред, за да предупредят шайенските воини за идването на войниците. Други яздеха заедно с Уинкуп, който по-късно каза за тях, че са изразявали по различни начини „страха си от последиците на похода — страх не за своя живот или свобода, но от паниката, която те очакваха да избухне сред жените и децата им при пристигането на войските.“
Междувременно лагерът на шайените беше научил за приближаването на колоната войници. Пратениците съобщиха, че Стареца с гръмотевицата е сърдит, защото Римския нос не е отишъл да се срещне с него във форт Ларнид. Римския нос бе поласкан, но нито той, нито Убиеца на йоните (чиито сиукси лагеруваха наблизо) имаха каквото и да е намерение да допуснат Стареца с гръмотевицата и войниците му близо до техните незащитени села. Римския нос и Убиеца на йоните събраха около триста воини и ги поведоха на разузнаване към приближаващата се колона. Навсякъде около селата си те подпалиха прерийната трева, за да не могат войниците да лагеруват наблизо.
През деня Убиеца на поните отиде напред, за да посрещне колоната и да преговаря с Ханкок. Воинът каза на генерала, че ако войниците не лагеруват много близо до селата, той и Римския нос ще се срещнат е него на съвет следната сутрин. Към залез-слънце войниците спряха на лагер; те все още бяха на няколко мили от вигвамите в Пони Форк. Бе тринадесетият ден на април, Луната, когато се появява червената трева.
През нощта Убиеца на поните и няколко шайенски вождове напуснаха лагера на войниците и отидоха в селата си, за да свикат съвет и да решат какво да предприемат. Между вождовете обаче имаше толкова много разногласия, че не се стигна до нищо. Римския нос искаше да се вдигнат вигвамите и да се оттеглят на север, като се разпръснат по такъв начин, че войниците да не могат да ги заловят, но вождовете, които бяха видели силата на войниците на Ханкок, не искаха да ги предизвикват.
На сутринта вождовете се опитаха да убедят Римския нос да ги придружи на съвета с Ханкок, но бойният водач подозираше клопка. Освен това дали Стареца с гръмотевицата не беше избрал именно него и не беше ли повел цяла армия войници през прерията, за да залови Римския нос? Когато сутринта преваляше, Мечока реши, че ще е най-добре да отиде в лагера на войниците. Ханкок се държеше надменно и настояваше да узнае къде е Римския нос. Мечока се опита да бъде дипломатичен — той каза, че Римския нос и другите вождове са били забавени от лов на бизони. Това само разяри Ханкок. Той заяви на Мечока, че ще поведе войските си към селото и ще лагерува там, докато не се срещне с Римския нос. Мечока не отговори, нехайно се метна на коня си, няколко минути се отдалечаваше бавно и след това препусна към селото с цялата бързина, на която конят му бе способен.
Новината, че войниците пристигат, веднага разтревожи индианския стан. „Ще изляза сам на коня си и ще убия Ханкок“ — провикна се Римския нос. Нямаше време да се вдигат вигвамите или да се опакова каквото и да било. Само качиха жените и децата на мустангите — те препуснаха в галоп на север. След това всички се въоръжиха с лъкове, копия, пушки, ножове и боздугани. Вождовете определиха Римския нос за военен водач, но настояха Мечока да язди до него, за да бъдат сигурни, че в яда си водачът няма да направи нещо неразумно.
Римския нос сложи офицерския си мундир със златни еполети, лъскави като тези на Ханкок. Той мушна една карабина в драгунския си калъф и два пистолета в колана си и понеже имаше малко муниции, добави лъка и колчана си. В последния момент взе и едно бяло знаме. Той строи отряда си от триста воини насред прерията в дълга една миля редица. Индианците с вдигнати и украсени със знаменца копия, опънати лъкове и готови за стрелба пушки и пистолети последваха Римския нос, за да пресрещнат хиляда и четиристотинте войници и техните големи, гръмотевични топове.
— Този офицер, когото наричат Ханкок — каза им Мечока Римския нос, — търси повод за бой. Ще го убия пред собствените му хора и ще има за какво да се бият. Мечока отговори предпазливо, като изтъкна, че войниците са почти пет пъти повече от тях, че са въоръжени със скорострелни пушки и големи топове, конете им са със загладен косъм, охранени от зърно, докато мустангите, на които жените и децата им се отдалечаваха, са измършавели след зимата без паша. Ако се стигне до сражение, войниците ще могат да ги изловят и ще ги избият до крак.
Няколко минути по-късно те видяха колоната да се приближава и разбраха, че също са забелязани, защото войската се престрои пред тях в редица. Твърдия задник Къстър разгърна кавалеристите си за бой и с галоп те се строиха в редица с извадени саби.
Римския нос спокойно даде знак на воините си да спрат. Той издигна бялото си знаме. Тогава войниците забавиха ход, приближиха се на около сто и петдесет ярда от индианците и също спряха. От силния вятър флагчетата и знаменцата по двете редици плющяха. След около минута индианците видяха Високия вожд Уинкуп да язди самичък напред. „Те обкръжиха коня ми — каза в последствие Уинкуп. — Бяха много доволни, че ме виждат тук и казаха, че сега знаят, че всичко ще бъде наред и няма да им се случи нищо лошо… Поведох главните водачи се срещнахме с генерал Ханкок, с офицерите му и техните щабове почти на средата между двата фронта.“
Римския нос се приближи до офицерите; той седеше на коня си с лице към Стареца с гръмотевицата и го гледаше право в очите.
— Война ли искате или мир? — запита Ханкок остро.
— Не искаме война — отговори Римския нос. — Ако я искахме нямаше да дойдем толкова близо до големите ви топове.
— Защо не дойдохте на съвета във форт Ларнид? — продължи Ханкок.
— Конете ми са слаби — отговори Римския нос — пък и всеки, който идваше при мен, ми разказваше различни неща за твоите намерения.
Високия бик, Мечока и Сивата брада се бяха събрали наблизо. Те бяха загрижени, защото Римския нос се държеше някак прекалено спокойно. Мечока се обади и помоли генерала да не разрешава на войниците си да се приближават повече до индианския лагер.
— Не можахме да задържи жените и децата си — каза той. — Те бяха изплашени, избягаха надалеч и няма да се завърнат. Те се страхуват от войниците.
— Трябва да ги върнете — заповяда рязко Ханкок — и аз очаквам да го сторите.
Когато мечока се обърна назад съкрушен, Римския нос тихо му нареди да отведе вождовете обратно до индианския фронт.
— Ще убия Ханкок — каза той.
Мечока сграбчи юздата на коня му, отведе го настрана и го предупреди, че това сигурно ще доведе до изтреблението на цялото племе. Вятърът се засили и вдигаше пясък, който затрудняваше преговорите. След като заповяда на вождовете да тръгнат веднага да върнат жените и децата си, Ханкок обяви съвета за приключен.
Макар че вождовете и воините се отправиха покорно по посоката, в която бяха поели жените и децата им те не ги доведоха обратно, нито пък сами се върнаха. С нарастващ гняв Ханкок изчака ден-два. После заповяда на Къстър да поведе кавалерията си след индианците и придвижи пехотата си към изоставения лагер. Вигвамите и вещите в тях бяха методично описани, след което всичко бе изгорено — 251 вигвама, 962 наметала от бизонска кожа, 436 седла, стотици ласа, рогозки и прибори за ядене и друга всекидневна употреба. Войниците унищожиха всичко, което индианците притежаваха, с изключение на мустангите, които воините яздеха, и одеялата и дрехите на гърба им.
Безсилната ярост на воините кучета и техните сиукски съюзници при опожаряването на селата им избухна по прериите. Те нападаха пощенски станции, изскубваха телеграфни жици, атакуваха лагерите на работниците по железопътната линия и блокираха движението по пътя край Смоуки Хил. Овърленд Експрес издаде заповед до служителите си: „Ако индианците се приближат дотолкова, че могат да бъдат обстрелвани, стреляйте. Не ги жалете, защото и те няма да ви пожалят, генерал Ханкок ще защитава вас и собствеността ви.“ Войната, която генерал Ханкок дойде да предотврати, сега сам глупаво ускоряваше. Къстър и неговият Седми кавалерийски полк препускаха от форт на форт, но не намериха индианците.