Към края на лятото на 1874 г. индианците и бизоните намираха убежище там. Индианците убиваха само толкова животни, колкото да задоволят нуждите си за зимата. Те изрязваха внимателно месото и го сушаха на слънце, складираха костния мозък и подкожната тлъстина, обработваха сухожилията за корди на лъкове и нишки, от рогата правеха лъжички и чаши, а изплитаха въжета и колани от гривите, щавеха кожите за стени на вигвами, облекла и мокасини.
Преди започването на Луната на жълтите листа дъното на каньона край рекичката беше гора от вигвами на кайови, команчи и шайени — всички добре снабдени с храна до пролетта. Почти две хиляди коне пасяха заедно с бизоните тучната трева. Без страх жените отиваха да си вършат работата, а децата играеха край потоците. За Куана и куахадите това бе животът, който винаги бяха водили. За Самотния вълк, кайовите и другите бегълци от агенцията това бе начало на нов живот.
Такова предизвикателство към белия човек беше, естествено, нетърпимо за властите на изпразващите се резервати. Непримиримите куахади и техните съюзници едва бяха установили скритите си поселища за зимата, когато Великия воин Шърман започна да издава бойни заповеди. През септември на поход тръгнаха пет колони сини куртки. От форт Додж Мечото палто Нелсън Майлс удари на юг, от форт Кончо Трите пръста Макензи потегли на север. От форт Баскъм, Ню Мексико, майор Уилям Прайс тръгна на изток; от фортовете Сил и Ричардсън поеха полковниците Джон Дейвидсън и Джордж Бюел. Хиляди сини куртки, въоръжени с магазинни пушки и артилерия, бяха по следите на неколкостотин индианци, които искаха само да спасят бизоните си и да изживеят живота си на свобода.
Като използваха наемни разузнавачи индианци тонкави, кавалеристите на Макензи откриха голямото село в Пало Дуро на 26 септември. Кайовите на Самотния вълк понесоха яростта на първата атака. Макар и изненадани, воините се държаха достатъчно дълго, за да могат жените и децата да избягат, след което и те се оттеглиха под закрилата на гъстия облак барутен дим. Войниците на Макензи се придвижваха нагоре по реката, подпалваха вигвамите и унищожаваха зимните запаси на индианците. Към края на деня те наловиха повече от хиляда мустанга. Макензи заповяда на сините куртки да отведат животните в долината Туле и там да ги избият. Хиляда мъртви коне останаха за кръжащите лешояди.
Индианците се разпръснаха в прерията, без коне, без храна, дрехи или подслон. Хиляди сини куртки, идващи от четирите посоки, системно издавяха индианците, войнишките колони се пресрещаха и разделяха, докато хванаха ранените воини, после възрастните, после жените и децата.
Самотния вълк и 252 кайови се спасиха, но накрая и те не можеха да бягат повече. На 25 февруари 1875 г. се явиха във форт Сил и се предадоха. След три месеца Куана доведе куахадите.
В бъркотията на тези военни действия условно освободените вождове Сатанта и Голямото дърво избягаха от резервата. Когато стигнаха до агенцията на шайените, те се предадоха доброволно, но бяха оковани във вериги и затворени в караулното помещение.
Във форт Сил вкарваха всички предали се индианци в заградено пространство, където войниците ги обезоръжаваха. А малкото лични вещи, които воините носеха, белите натрупваха на купчини и изгаряха. Извеждаха в прерията конете и мулетата и ги застрелваха. Вождовете и воините, подозирани, че носят отговорност за напускането на резервата, заключваха в килии или затваряха зад високите стени на една работилница за приготвяне на лед, останала без покрив. Всеки ден им хвърляха парчета сурово месо като на животни в клетка.
От Вашингтон Великия воин Шърман разпореди пленниците да бъдат осъдени и наказани. Агентът Хауърт призова за снизхождение към Сатанта и Голямото дърво. Шърман нямаше нищо против Голямото дърво, но помнеше предизвикателството на Сатанта и затова нареди да го върнат в затвора в Тексас.
Понеже военните власти не можеха да решат кого от многобройните пленници да накажат, те заповядаха на Ритащата птица да избере двадесет и шест кайови за заточение в подземните тъмници на форт Марион, във Флорида. Макар че задачата не бе от приятните, Ритащата птица се подчини. Той знаеше, че ще трябва да изпрати Самотния вълк, Женското сърце, Белият кон и Маманти (Ходещия по небето) заради набезите им в Тексас. Останалите, които той избра, бяха неизвестни воини и няколко мексикански пленници, израснали в племето.
Дори при това положение Ритащата птица загуби поддръжката на последователите си заради участието му в осъждането на хора от неговото племе. „Аз съм като камък, строшен и захвърлен — каза той на Томас Бати. — Едната част хвърлена тук, другата — там.“
В деня, когато натовариха окованите затворници във фургони за дългото им пътуване към Флорида, Ритащата птица дойде да се сбогува с тях. „Аз скърбя за вас — каза той, — но заради упоритостта ви не успях да ви спася от неприятности. Ще трябва да понесете наказание от правителството. Правете заклинания. Това няма да е задълго. Аз ви обичам и ще работя за вашето освобождаване.“
Маманти (Ходещия по небето) отговори презрително: „Ти оставаш свободен, голям човек при белите. Но ти, Ритаща птицо, няма да живееш дълго. Аз ще се погрижа за това.“
Два дни по-късно, след като изпи чаша кафе във вигвама си близо до поста, Ритащата птица умря загадъчно. След три месеца, във форт Марион, Маманти умря също тъй внезапно, като научи за смъртта на Ритащата птица. Кайовите казаха, че заклинателят сам е поискал смъртта си, защото е използувал силата си, за да унищожи човек от племето. Три години след това, гаснещ в затворническата болница в Тексас, Сатанта се хвърли от един висок прозорец и намери свободата в смъртта си. Същата година Самотния вълк, излекуван от малария, получи разрешение да се върне във форт Сил, но и той умря, преди да измине година.
Великите вождове си отидоха. Могъщата сила на кайовите и команчите беше прекършена. Бизоните, които те се опитаха да спасят, бяха изчезнали. Всичко това се случи за по-малко от десет години.
Глава дванадесета
Войната за Блак Хилс
1875 г.
1 май. Обвинени са 238 членове на Кръга на уискито, тъй като чрез измама са лишавали държавното съкровище от приходни данъци. Забъркани са висши правителствени чиновници. 6 декември. Четиридесет и четвъртият Конгрес се събира на първа сесия. За първи път след 1859 г. демократите контролират Камарата на представителите.
1575 г.
7 февруари. Личният секретар на президента Грант, Орвил Бабкок, е намерен за невинен в съучастие в злоупотребите на Кръга на уискито, но Грант го уволнява от длъжността му. 4 март. Конгресът решава да предаде министъра на войната Белнап за съучастие в злоупотребите на Индианския кръг. 10 май. Във Филаделфия се открива изложение по случай стогодишнината на страната. 1 юни. Републиканците избират Ръдърфорд Хейс за кандидат за президентския пост. 27 юни. Демократите избират Самюел Тилдън за кандидат за президент. 9 юли. Клане на негри от опълчението в Хамбург, Южна Каролина. 1 август. Колорадо е приет в Съюза като тридесет и осми щат. Септември. Томас Едисън създава лаборатория в Менло Парк, Ню Джърси. 17 септември. И двете политически партии твърдят, че са спечелили президентските избори. Тилдън е победител по брой на гласовете. 6 декември. Изборната колегия се събира и дава на Хейс 185 изборни гласа, а на Тилдън — 184.
Нито един бял или бели нямат право да се заселват или да заемат каквато и да е част от територията, или без съгласие на индианците да преминават през нея.
Договор от 1868 г.
Ние не искаме бели хора тук. Блак Хилс ми принадлежат. Ако белите се опитат да ми ги отнемат, аз ще се сражавам.