Татанка Йотанка (Седящия Бик)
Човек не продава земята, върху която ходи.
Ташунка Уитко (Лудия Кон)
Белите хора си в Блак Хилс като личинки и аз искам да се махнете оттам колкото може по-бързо. Вождът на всички крадци (генерал Къстър) направи път през Блак Хилс миналото лято и аз искам Великия баща да заплати щетите за това, което Къстър направи.
Баптист Гуд
Местността, известна като Блак Хилс, се смята от индианците за център на земите им. Десетте сиукски племена гледат на него като на център на земите им.
Татоке Инянке (Бягащата Антилопа)
Младежите на Великия баща ще отнасят злато от хълмовете. Предполагам, че ще напълнят с него няколко къщи. Като имам предвид това, искам хората ми да бъдат осигурени материално дотогава, докато са живи.
Мато Ноупа (Две Мечки)
Великия баща каза на комисарите, че всички индианци имат права над Блак Хилс и всяко заключение, до което индианците стигнат, трябва да бъде уважено… Аз съм индианец и белите ме смятат за глупав човек, но вероятно е така, защото следвам съветите на белите хора.
Шунка Уитко (Глупавото Куче)
Нашият Велик баща има голяма каса и ние също. Хълмът е нашата каса… Ние искаме седемдесет милиона долара за Блак Хилс. Вложете парите някъде с лихва, за да можем да купим добитък. Така постъпват белите хора.
Мато Глеска (Петнистата Мечка)
Пие събрахте главите ни и ги покрихте с одеяло. Този хълм е наше богатство, но вие ни го искате… Вие, белите хора, дойдохте всички в нашия резерват и си взехте от нашата собственост и пак не сте доволни — вие отидохте по-далеч и искате да вземете цялата ни каса.
Мъртвите Очи
Никога няма да поискам да напусна тази страна. Всички мои близки лежат тук, в земята, и когато аз се разпадна на части, ще се разпадна на части тук.
Шункаха Напис (Вълчата Огърлица)
Ние седяхме и ги гледахме как отиват да търсят злата и си мълчахме… Приятели, когато отидох във Вашингтон, аз отидох във вашата парична къща и бях с няколко младежи, но никой не взе пари от тази къща, щом бях с тях. В същото време, когато хората на Великия баща идват в страната ми, те отиват в моята парична къща (Блак Хилс) и вземат парите ми.
Мауатани Ханска
Приятели мои, дълги години сме били в тази страна и никога не сме отивали в страната на Великия баща и не сме го безпокоили за нищо. Неговите хора са тези, които идват в нашата страна и ни безпокоят, правят много лоши неща и учат хората ни да бъдат лоши… Преди вашите хора да прекосят океана, за да дойдат в тази страна, и оттогава досега, вие никога не сте предлагали да купите земи, равни на тези по богатство. Приятели мои, тези земи, които дойдохте да купите, са най-добрите, които имаме… Тези земи са мои, аз израснах в тях. Моите прадеди живяха и умряха в тях и аз искам да остана тук.
Канги Уияка (Врановото Перо)
Вие прогонихте от страната дивеча ни; досега не ни остана нищо ценно, освен хълмовете, от които сега искате да се откажем… Земята е пълна с всякакви полезни изкопаеми, а почвата е покрита с гори от стари борове и когато ги отстъпим на Великия баща, ще знаем, че сме дали и последното нещо, което е ценно както за нас, така и за белите хора.
Уаниги Ска (Белия Призрак)
Когато в прерията има пожар, виждаш животни, обградени от огъня. Виждаш ги да бягат и да се опитват да се скрият, за да не изгорят. Това е положението, в което се намираме тук.
Скоро след като Червения облак, Петнистата опашка и техните тетони се установиха в резервата си в северозападна Небраска, из белите поселища тръгнаха слухове, че огромни количества злато се крият в Блак Хилс (Черните хълмове). Паха Сапа, или Блак Хилс, бяха центърът на света, място на богове и свещени планини, където воините отиваха, за да говорят с Великия дух и да имат видения. През 1868 г. Великия баща смяташе хълмовете за безполезни и с договор ги даде завинаги на индианците. Четири години по-късно полите златотърсачи нарушиха договора. Те нахлуха в Паха Сапа, като претърсваха скалистите проходи и бистрите потоци, за да търсят жълтия метал, който ги подлудяваше. Когато индианците откриваха тези луди бели мъже в своите свещени хълмове, те ги убиваха или ги прогонваха. Към 1874 г. от алчните за злато американци бе вдигната такава врява, че армията получи заповед да извърши разузнаване в Блак Хилс. Правителството на Съединените щати не си направи труда да получи съгласието на индианците, преди да започне въоръженото нашествие, макар че договорът от 1868 г. забраняваше влизането на бели хора без позволението на индианците.
По време на Луната на червените череши повече от хиляда кавалеристи прекосиха прериите от форт Ейбрахам Линкълн до Блак Хилс. Това бе Седми кавалерийски полк, начело яздеше генерал Джордж Армстронг Къстър, същия Звезден вожд, който през 1868 г. бе избил южните шайени на Черния котел при Уашита. Сиуксите го наричаха Пахуска, Дългата коса, и понеже не бяха предупредени за неговото идване, те само наблюдаваха от разстояние как дългите колони кавалеристи в сини униформи и покритите с брезенти обозни фургони нахлуваха в свещената им страна.
Когато Червения облак научи за експедицията на Дългата коса, той протестира: „Аз не одобрявам навлизането на генерал Къстър и всичките му войници в Блак Хилс, защото това е страната на сиуксите оглала.“
Това бе също страната на шайените, арапахите и на другите сиукски племена. Гневът на индианците бе толкова силен, че Великия баща Юлисис Грант твърдо реши „да предотврати всяко нахлуване в тази страна, докато по закон и договор тя принадлежи на индианците.“
Но когато Къстър докладва, че хълмовете са пълни със злато „от корените на тревата надолу“, започнаха да се събират като летни скакалци групи от бели мъже, бесни да започнат копането и промиването. Пътеката, която обозните фургони на Къстър бяха прорязали в сърцето на Паха Сапа, скоро стана Пътя на крадците.
През онова лято Червения облак имаше неприятности с агента на резервата Дж. Савил за лошото качество на дажбите и доставките, които се отпускаха на оглалите. Червения облак бе потънал в грижи и не успя да схване какво всъщност значеше нахлуването на Къстър в Блак Хилс за сиуксите и по-специално за тези от тях, които напускаха всяка пролет резервата, за да ловуват и стануват до хълмовете. Като повечето остаряващи водачи Червения облак бе прекалено зает с дребни подробности и загубваше връзката си с по-младите от племето.
През есента след похода на Къстър сиуксите, които ловуваха на север, започнаха да се връщат в агенцията на Червения облак. Те бяха ядосани като стършели от нашествието в Паха Сапа. Някои говореха да се формира боен отряд против златотърсачите, които пъплеха по хълмовете. Червения облак изслуша тези думи, но посъветва младежите да бъдат търпеливи — той бе сигурен, че Великия баща ще изпълни обещанията си и ще изпрати войници да прогонят златотърсачите. През Луната на капещите листа обаче се случи нещо, което накара Червения облак да разбере колко ядосани бяха младежите му на войниците на Дългата коса. На 22 октомври агентът Савил изпрати няколко от своите бели работници да отсекат някой висок бор и да донесат дървото обратно в укреплението. Когато индианците видяха ствола да лежи на земята, те попитаха Савил за какво ще го използува. Пилон за знаме, отговори агентът — щеше да издигне знаме над укреплението. Индианците се възпротивиха. Дългата коса развява знамена в лагерите си в Блак Хилс — те не искат в агенцията си нито знамена, нито нещо друго, което да им напомня за войниците.