Ултиматумът за 31 януари беше нещо като обявяване на война на независимите индианци и много от тях го приеха точно така. Но те не очакваха, че сините куртки ще ударят толкова скоро. През Луната на заслепяващия сняг Трите звезди Крук се спусна от север, от форт Фетерман, край стария път Боузман Роуд, където преди десет години Червения облак започна своята упорита борба, за да запази земите по река Паудър ненакърнени.
Горе-долу по същото време смесен отряд от северни шайени и сиукси оглала напусна агенцията на Червения облак, за да отиде в земите край Паудър, където индианците се надяваха да намерят бизони и антилопи. Към средата на март те се присъединиха към няколко индианци, които не принадлежаха на агенцията и стануваха на няколко мили от мястото, където Литъл Паудър се влива в Паудър. Две луни, Малкия вълк, Старата мечка, Кленовото дърво и Белия бик бяха водачи на шайените, Ниското куче бе вожд на оглалите, а някои от войните бяха от селото на Лудия кон, намиращо се по-далеч на север.
Без предупреждение на разсъмване на 17 март челната колона Крук под командуването на полковник Джоузеф Рейнолдс нападна този мирен лагер. Понеже не се страхуваха от нищо в собствената си страна, индианците спяха, когато кавалеристите на бели коне на капитан Джеймс Еган, построени за бой, нахлуха в лагера от вигвами, като стреляха с пистолети и карабини. По същото време втори отряд кавалеристи се появи на левия фланг, а трети подбра конното стадо на индианците.
Първата реакция на воините бе да отведат колкото може повече жени и деца далеч от пътя на войниците, които стреляха безразборно във всички посоки. „Старите хора залитаха и куцукаха, като се мъчеха да се измъкнат извън обсега на куршумите, които свиреха между вигвамите казва по-късно Дървения крак. — Воините грабнаха каквито оръжия имаха и се опитаха да посрещнат атаката.“
Щом несражаващите се поеха по един неравен планински склон, воините заеха позиции по хребетите и зад големите скали. От тези места те задържаха войниците, докато жените и децата успяха да избягат отвъд Паудър.
„Отдалеч видяхме разрушаването на нашето село — казва Дървения крак. — Вигвамите ни бяха изгорени с всичко в тях… Не ми остана нищо, освен дрехите на гърба.“ Сините куртки унищожиха пемикана и всички седла в лагера и отведоха почти всички мустанги, които индианците притежаваха — 1200–1500 глави. Щом падна нощта, воините отидоха при мястото, където сините куртки бяха на лагер. Индианците твърдо решиха да си върнат откраднатите коне. Две Луни описва кратко какво се случило: „Нея нощ войниците спяха и бяха оставили конете на една страна — и така ние пропълзяхме и си ги взехме обратно, след което се отдалечихме.“
Трите звезди Крук бе толкова разгневен на полковник Рейнолдс за това, че е допуснал индианците да избягат от селото и да си вземат конете обратно, че заповяда да го предадат на военен съд. Армията съобщи за набега като за „нападение срещу селото на Лудия кон“, но Лудия кон стануваше ма доста мили разстояние на североизток. Там бе убежището, където. Две луни и другите вождове заведоха своите хора с надежда да намерят храна и подслон. Пътуването трая повече от три дни. През нощта температурата падаше под нулата, само няколко души имаха облекла от бизонска кожа, а храната бе съвсем малко.
Лудия кон посрещна бегълците гостоприемно, даде им храна и дрехи и намери място за тях във вигвамите на оглалите. „Радваме се, че дойдохте — каза той на Две луни, след като изслуша разказа за плячкосването на селото от сините куртки. — Ще трябва отново да се бием с белия човек.“
„Добре — отговори Две луни. — Готов съм да се сражавам;. Мои хора бяха убити, а конете ми — откраднати. Ще съм доволен да се бия.“
През Луната, когато гъските снасят яйца, когато тревата е висока, а конете — силни, Лудия кон вдигна етана си и поведе оглалите и шайените на север към устието на река Тонг, където зимуваха Седящия бик и спукайте хънкпапа. Скоро след това Куция елен пристигна с отряд минеконжуи и поиска разрешение да лагерува наблизо. Те бяха чули за сините куртки, които кръстосваха ловните полета на сиуксите, и искаха да бъдат близо до мощния отряд хънкпапа на Седящия бик в случай, че възникнат неприятности.
Когато времето се затопли, племената започнаха да се придвижват на север да търсят дивеч и прясна зелена трева. По пътя към тях се присъединиха отряди брюле, санс аркс, чернокраки, сиукси и още шайени. Повечето от тези индианци бяха напуснали резерватите си в съответствие с договорните си права за ловуване и тези, които бяха чули за ултиматума на 31 януари, или го смятаха за още една празна заплаха от агентите на Великия баща, или пък не вярваха, че той се прилага по отношение на мирните индианци. „Много младежи нямаха търпение да отидат да се бият с войниците — казва шайенският воин Дървения крак, — по всички вождове и стари хора ни караха да стоим настрана от белите мъже.“
Докато тези няколко хиляди индианци стануваха на Роузбъд, много млади воини от резерватите се присъединиха към тях. Те донесоха мълвата, че големи групировки сини куртки настъпват от три посоки. Трите звезди Крук идваше от юг. Този, който куца (полковник Джон Гибън), настъпваше от запад. Едната звезда Тери и Дългата коса Къстър се предвижваха от изток.
В началото на Луната на угояването сиуксите хънкпапа проведоха ежегодния си танц на слънцето. В продължение на три дни Седящия бик танцува, пуска си кръв и гледа към слънцето, докато изпадна в транс. Когато се изправи отново, той говори на народа си. Въз виденията си той бе чул глас да вика: „Давам ви тези, защото те нямат уши.“ Когато погледнал към небето, той видял войници да падат като скакалци, с главите надолу и шапките им да падат. Те се изсипваха право в лагера на индианците. Тъй като белите мъже нямаха уши и не искаха да слушат, Уакантанка — Великия дух, даваше тези войници на индианците, за да ги убият.
Няколко дни по-късно група шайенски ловци видя колона сини куртки да нощува в долината на Роузбъд. Ловците се върнаха обратно в лагера, като надаваха вълчия вой — сигнал за опасност. Трите звезди се приближаваше и използуваше наемници кроу и шошони, за да прочистват пътя пред войските му.
Различните вождове изпратиха глашатаи по селата си и след това набързо свикаха съвети. Решиха да оставят около половината воини да защитават селата, докато останалите се придвижат през нощта, за да атакуват войниците на Трите звезди на сутринта. Около хиляда сиукси и шайени формираха този отряд. С тях отидоха и няколко жени, за да помагат със запасните коне. Седящия бик, Лудия кон и Две луни бяха между водачите. Точно преди изгрев-слънце те слязоха от конете си и си починаха малко, после потеглиха през хълмовете, като се отдалечаваха от реката.
Разузнавачите кроу на Трите звезди му съобщиха, че има голямо сиукско село надолу по Роузбъд, и рано сутринта генералът изпрати нататък тези наемници. Когато индианците кроу се изкачиха на хребета на един хълм и тръгнаха надолу, те се озоваха срещу сиукските и шайенските воини. В началото сиуксите и шайените разгониха наемниците във всички посоки, но сините куртки започнаха бързо да прииждат и воините се оттеглиха.
Дълго време Лудия кон бе очаквал случая да изпита силите си в битка със сините куртки. През години годините след Фетермановия бой при форт Фил Кърни, той изучаваше начините, по които войниците се биеха. Всеки път, когато отиваше в Блак Хилс да търси видения, той молеше Уакантанка да му даде тайна сила, за да знае как да води оглалите към победа, ако белите мъже дойдат отново да воюват срещу народа му. От времето на своята младост Лудия кон знаеше, че светът, в който хората живеят, е само сянка на реалния свят. За да влезе в истинския свят, той трябваше да сънува, и когато се намираше в реалния свят, всичко там сякаш се носеше или танцуваше. В този реален свят конят му танцуваше, като че е див или подлудял, и за това той се бе нарекъл Лудия кои. Той бе разбрал, че ако преди битка успее чрез сън да стигне до реалния свят, придобива способността да издържа на всичко.