— От много години сърцето ми е пълно с топлина за чернения човек. Ние дойдохме, за да ви донесем послание от вашия Велик баща. Ето някои неща, които ни предаваме точно с неговите думи. Ние не можем да ги променим, дори една чертичка не можем да добавим… Когато тази година Великия съвет гласува родствата за продължаване на вашите доставки, той прие някои условия, три на брой, и докато не ги изпълните, Конгресът няма да гласува нови средства. Тези три условия са: първо, да се откажете от Блак Хилс и от земите на север от тези хълмове; второ, да получавате дажбите си на река Мисури и трето, да разрешите на Великия баща да прекара три пътя от река Мисури, през резервата, до новата страна, където се намират Блак Хилс… Великия баща каза, че сърцето му е пълно с нежност за неговите червени деца, и избра тази комисия от приятели на индианците, за да се създаде план по неговите указания, с оглед индианските племена да бъдат спасени и вместо да стават все по-малко и по-малко, докато и последният индианец не се изпрани пред собствения си гроб, да станат като белите хора, един голям и могъщ народ.“
Слушателите на епископ Уипъл смятаха, че отнемането на техните Блак Хилс и на ловните им полета и изместването им далеч по река Мисури е доста странен начин за спасяване на индианските племена. Повечето от вождовете съзнаваха, че вече е твърде късно да се спасят Блак Хилс, но те остро протестираха срещу преместването на резервата им на Мисури. „Аз мисля, ако хората ми бъдат преместени там — каза Червения облак, — всички те ще загинат. Там има страшно много зли хора и лошо уиски, затова не искам да отивам.“
Безчувствения каза, че белите мъже вече са разорили земите по река Мисури и индианците няма да могат да живеят там. „Човек пътува нагоре и надолу пой река Мисури и не вижда дървета — заяви той. — Може би ще види само къде е имало гори, които хората на Великия баща са унищожили.“
„Шест години изминаха, откакто дойдохме при реката, където живеем сега — каза Червеното куче, — но нищо от това, което ни бе обещано, не бе изпълнено.“ Друг вожд припомни, че откакто Великия баща обеща, че вече никога няма да ги местят, те са премествани пет пъти: „Мисля, че по-добре ще е да поставите индианците на колела — каза язвително той, — та да можете да ги местите нагоре-надолу, когато поискате.“
Петнистата опашка обвини правителството и комисарите в предателство спрямо индианците, в нарушени обещания и лъжливи думи: „Тази война не избухна тук, на наша земя. Натрапиха ни я децата на Великия баща, които дойдоха, за да ни отнемат земята, без да платят, и като влязоха в нея, извършиха много злини… Войната избухна от грабежа — от кражбата на земята ни.“ Що се отнася до преместването на Мисури, Петнистата опашка бе абсолютно против и заяви на комисарите, че няма да подпише отказа от Блак Хилс, докато не отиде във Вашингтон, за да разговаря с Великия баща.
Комисарите дадоха на индианците една седмица да обсъдят условията и скоро стана ясно, че те няма да подпишат нищо. Вождовете изтъкваха, че договорът от 1868 г. предвижда всяка промяна в него да е закрепени с подписите на три четвърти от възрастното мъжко население на сиукските племена, а повече от половината воини бяха на север със Седящия бик и Лудия кон. В отговор комисарите обясниха, че индианците извън резерватите са врагове — само приятелски настроените индианци ще имат отношение към договора. Повечето от вождовете не приеха това. За да прекършат съпротивата им, комисарите намекнаха, че ако индианците не подпишат, Великия съвет в гнева си ще спре незабавно отпускането на всякакви дажби, ще ги премести на юг в Индианската територия и армията ще им отнеме пушките и конете.
Нямаше изход. Отнеха им Блак Хилс, нямаше ги земите край Паудър и стадата дивеч. Без дивеч или дажби хората щяха да гладуват. Мисълта за преместването им далеч в чуждата страна на юг бе непоносима, а ако армията им вземеше пушките и конете, те повече нямаше да бъдат мъже.
Червения облак и заместниците му подписаха първи, след тях Петнистата опашка и хората му. После комисарите отидоха в агенциите Стендинг Рок, Шайен Ривър, Кроу Крийк, Лоуър Брюле и Сантии и принудиха другите сиукски племена да подпишат. Така Паха Сапа, нейните духове и тайни, обширните й борови гори и милиардите долари злато завинаги преминаха от ръцете на индианците във владение на Съединените щати.
Четири седмици след като Червения облак и Петнистата опашка докоснаха с писалки хартията, осем роти от кавалерията на Съединените щати под командуването на Трите пръста Макензи (Орловия вожд, който изби кайовите и команчите в каньона Пало Дуро) напуснаха форт Робинсън и тръгнаха към лагерите при агенциите. По заповед на Министерството на войната Макензи дойде да отнеме мустангите и пушките на индианците от резерватите. Всички мъже бяха арестувани, вигвамите — претърсени и разрушени, пушките — конфискувани, а конете — събрани от войниците. Макензи разреши на жените да използуват конете за пренасяне на багажа си до форт Робинсън. Мъжете (включително Червения облак и другите вождове) бяха принудени да вървят пеша до форта. Отсега нататък племето трябваше да живее до форт Робинсън под дулата на войнишките топове.
На сутринта, за да унижи още повече победените си пленници, Макензи подари на една рота наемни разузнавачи пони (същите пони, които сиуксите навремето бяха прогонили от своите земи край река Паудър) конете, които войниците отнеха от сиуксите.
Междувременно армията на Съединените щати, жадна за мъст, кръстосваше страната на север и на запад от Блак Хилс, като убиваше индианците, където можеше да ги намери. В края на лятото на 1876 г. подсилената колона на Трите звезди Крук остана без провизии в областта на река Харт в Дакота и се насочи във форсиран поход на юг, за да получи хранителни продукти от лагерите на златотърсачите в Блак Хилс. На 9 септември близо до Слим Бют едно от предните подразделения под командуването на капитан Ансън Милс попадна на селото на Американския кон, в което имаше оглали и минеконжуи. Тези индианци бяха напуснали лагера на Лудия кон на река Гранд преди няколко дни и се придвижваха на юг, за да прекарат зимата своя резерват. Капитан Милс атакува, но сиуксите го отблъснаха и докато той очакваше идването на Трите звезди, всички индианци избягаха, с изключение на Американския кон, четирима воини и петнадесет жени и деца, които бяха в една пещера на края на малък каньон.
Когато пристигна с главната колона, Крук заповяда на войниците да се разположат така, че да могат да стрелят в отвора на пещерата. Американския кон и четиримата му воини отговориха на огъня и след няколко часа непрекъсната престрелка двама сини куртки бяха мъртви, а девет — ранени. Тогава Крук изпрати един разузнавач, Франк Груърд, да поиска капитулацията на индианците. Груърд, който бе живял със сиуксите, говори с тях на техния език. „Те ми казаха, че ще излязат, ако не стреляме, и излязоха, когато получиха обещанието ми.“ Американския кон, двама воини, пет жени и няколко деца изпълзяха от пещерата, настаналите бяха мъртви или толкова тежко ранени, че не можеха да се движат. Слабините на Американския йон бяха разкъсани от едри сачми. „Той държеше вътрешностите си с ръце, когато излизаше навън — казва Груърд. — Като протегна изцапаната си с кръв ръка, той се здрависа с мен.“