Капитан Милс откри едно малко момиченце на три или четири години, което се криеше в селото. „То изскочи и побягна като млада яребица — казва той. — Конниците го хванаха и го доведоха при мен.“
Милс го успокои, даде му малко храна и нареди на ординареца си да го вземе с тях, след което слезе в пещерата, където войниците измъкваха мъртвите индианци. Две от мъртвите бяха жени, целите в рани. „Момиченцето започна да крещи и удря ординареца — казва Милс, — докато той не го пусна на земята, а то побягна и прегърна една от онези жени, която се оказа майка му. Аз казах на адютанта Лемли, че имам намерите да осиновя момиченцето, понеже съм убил майка му.“
Един военен лекар дойде и прегледа раната на Американския кон. Той я обяви за смъртоносна, а вождът седна пред огъня, като покри с одеяло разкъсания си от куршумите стомах и стоя така, докато загуби съзнание и умря.
Крук нареди на капитан Милс да подготви хората си за възстановяване на похода към Блак Хилс. „Пречи да тръгнем — каза Милс, — адютантът Лемли ме попита дали наистина имам намерение да взема момиченцето. Когато му отговорих утвърдително, той запита: «Е добре, мислите ли, че това ще се хареса на госпожа Милс?» За първи път се замислих за тази страна на нещата и реших да оставя детето там, където го намерих.“
Докато Трите звезди Крук разрушаваше селото на Американския кон, някои от избягалите сиукси стигнаха до лагера на Седящия бик и му разказаха за нападението. Седящия бик и Гал с около шестстотин воини незабавно се притекоха на помощ на Американския кон, но пристигнаха късно. Макар че Седящия бик се хвърли в атака срещу войниците на Крук, воините му имаха толкова малко куршуми, че сините куртки ги задържаха, докато основната колона се придвижваше към Блак Хилс.
Когато всички войници си отидоха, Седящия бик и воините му влязоха в опустошеното село на Американския кон, помогнаха на останалите живи безпомощни хора и погребаха мъртвите. „Какво сме сторили, че белите хора искат от нас да спрем? — запита Седящия бик. — Ние бягаме нагоре-надолу из тази страна, а те ни гонят от място на място.“
В стремежа си да бъде колкото може по-далеч от войниците, Седящия бик отведе хората си на север край река Йелоустоун, където можеха да се намерят бизони. През Луната на падащите листа Гал бе с отряд ловци, който се натъкна на армейски керван от фургони, пътуваш, през земите по Йелоустоун. Войниците превозваха храни за новия форт, който се строеше на мястото, където река Тонг се влива в Йелоустоун (форт Кю, наречен на името на капитан Майлс Кю, който бе убит при Литъл Бигхорн).
Войниците на Гал направиха засада на кервана близо до река Глендайв Крийк и плениха шестдесет мулета. Щом научи за кервана фургони и новия форт, Седящия бик изпрати да доведат Джони Брюгиър, метиса, който се бе присъединил към неговия лагер. Брюгиър умееше да пише и Седящия бик му заръча да напише на лист хартия няколко думи, които вождът искаше да каже на командира на войниците:
Искам да зная какво правиш на този път. Ти прогонваш бизоните. Аз искам да ловувам в това място. Искам да се върнеш обратно. Ако не го направиш, аз ще се бия с теб отново. Искам да върнеш това, което си взел оттук, и да се махнеш.
Аз съм твой приятел.
Когато получи писмото, подполковник Елуел Отис, командир на кервана фургони, изпрати един разузнавач с отговор до Седящия бик. Войниците отиват във форт Кю, каза Отис, и много още войници идват, за да се присъединят към тях. Ако Седящия бик иска да се бие, войниците ще му дадат тази възможност.
Седящия бик не искаше да се бие; искаше само да го оставят на мира да лови бизони. Той изпрати воин с бяло знаме да моли за преговори с войнишкия вожд. (Междувременно полковник Нелсън Майлс и още войници се присъединиха към кервана. Тъй като Майлс търсеше Седящия бик още от края на лятото, той незабавни прие да преговаря.
Те се срещнаха на 22 октомври между една редица индианци и една редица воини. Майлс бе придружен от един офицер и петима войници, Седящия бик — от един заместник-вожд и петима воини. Денят беше много студен и Майлс носеше дълъг шинел с меча кожа по краищата. От появяването си той бе за индианците Мечото палто.
Нямаше встъпителни речи, нито приятелско пушене на лула. Чрез преводача Джони Брюгиър Мечото палто започна преговорите, като обвини Седящия бик, че винаги е бил противник на белия човек и неговите обичаи. Седящия бик призна, че не е за белите, но няма да им е враг, ако го оставят на мира. Мечото палто искаше да разбере какво прави Седящия бик в земите край Йелоустоун. Въпросът беше глупав, но индианецът хънкпапа отговори учтиво — лови бизони, за да храни и облича хората си. Между другото Мечото палто спомена и за резерват на хънкпапа, но Седящия бик не му обърна внимание. Той каза, че ще прекара зимата в Блак Хилс. Преговорите завършиха без някакво решение, но двамата мъже се съгласиха да се срещнат отново на следващия ден.
Втората среща бързо разкри редица различия. Седящия бик започна разговорите, като каза, че не се е бил с войниците, докато те не дошли да се бият с него, и обеща, че няма да има повече сражения, ако белите изтеглят хората и махнат фортовете си от страната на индианците. Мечото палто отговори, че за сиуксите няма да има мир, докато всички не отидат в резерват. Тогава Седящия бик се разгневи. Той заяви, че Великия дух го е направил индианец, но не и индианец от агенция и той няма намерение да става такъв. Той внезапно прекрати срещата, върна се при воините си и им нареди да се разпръснат, защото подозираше, че войниците на Мечото палто ще се опитат да ги нападнат. Войниците откриха огън и хънкпапа отново трябваше да побегнат из страната.
Към пролетта на 1877 г. Седящия бик се умори да бяга и реши, че в страната на Великия баща няма достатъчно място, за да живеят белите мъже и сиуксите заедно. Той щеше да заведе народа си в Канада, в страната на Бабата, кралица Виктория. Преди да тръгне, той се опита да се свърже с Лудия кон, като се надяваше да го убеди да доведе оглалите в страната на Бабата. Но хората на Лудия кон бягаха нагоре-надолу из страната, за да се изплъзнат от войниците, и Седящия бик не можа да го намери.
По време на тези студени луни генерал Крук също търсеше Лудия кон. Крук бе събрал огромна армия от пехота, кавалерия и артилерия. Този път той бе взел провизии, за да напълни 168 фургона, и достатъчно муниции и барут, за да натовари 400 товарни мулета. Могъщата колона на Трите звезди нахлу в земите край река Паудър подобно на стадо сиви мечки, като тормозеше и унищожаваше всички индианци по пътя си.
Войниците търсеха Лудия кон, но първо намериха шайенското село на Тъпия нож. Повечето от тези шайени не бяха участвували в сражението при Литъл Бигхорн, но те бяха напуснали агенцията на Червения облак, за да търсят храна, след като армията бе установила контрол там и бе спряла дажбите им. Генерал Крук изпрати Трите пръста Макензи срещу това село от 150 вигвама.
Беше през Луната на разтопените елени и беше много студено. По сенчестите места снегът беше дълбок, а по откритите имаше ледена кора отгоре. Макензи изведе войниците си на изходни позиции през нощта и удари шайените при изгрев-слънце. Първи нападнаха наемниците пони с бързите мустанги, които Макензи отне от сиуксите в резерватите. Те изненадаха шайените във вигвамите им и докато те се събудят, убиха много от тях. Други изскачаха навън голи в хапещия студ. Воините се мъчеха да задържат поните и атакуващите войници достатъчно дълго, за да могат жените и децата да избягат.
Някои от най-добрите воини на северните шайени пожертвуваха живота си в началото на това яростно сражение. Един от тях бе най-големият син на Тъпия нож. В края на краищата Тъпия нож и Малкия вълк успяха да строят ариергарда си край високите склонове на един каньон, но оскъдните им запаси муниции скоро свършиха. Малкия вълк получи седем огнестрелни рани преди да изпреварят с Тъпия нож преследвачите си и да се присъединят към жените и децата в бягството към Бигхорн. Зад тях Макензи подпалваше вигвамите им и като приключи с това, подгони пленените мустанги към стената на каньона и заповяда на хората си дп ги застрелят точно така, както бе постъпил с мустангите на команчите и кайовите в каньона Пало Дуро.