За шайените на Тъпия нож това бягство бе повторение на бягството на шайените на Две луни след изненадващото нападение на Орловия вожд Рейнолд през март. Но времето беше по-студено, те разполагаха само с няколко коня и почти нямаха одеяла, дрехи и дори мокасини. Както и хората на Две луни, те знаеха само едно убежище — селото на Лудия кон на река Бокс Елдър Крийк.
През първата нощ на бягството дванадесет бебета и няколко стари хора умряха от студ. Следващата нощ мъжете убиха няколко мустанга, изкормиха ги и сложиха малките деца вътре, за да ги предпазят от измръзване. Старците затопляха краката и ръцете си при децата. В продължение на три дни те пътуваха по замръзналия сняг, а босите им крака оставяха кървави следи. Накрая бегълците стигнаха до лагера на Лудия кон.
Лудия кон раздели храна, одеяла и подслон с хората на Тъпия нож, но ги предупреди да бъдат готови за бягство. Оглалите нямаха достатъчно муниции, за да дадат отпор в сражение. Мечото палто Майлс търсеше Лудия кон на север, а сега пък Трите звезди Крук идвате от юг.
За да преживеят, индианците трябваше да продължат да бягат нагоре-надолу из страната.
През Луната, когато дърветата се пукат, Лудия кон премести лагера си на север, край река Тонг, в едно скрито място недалеч от форт Кю, където зимуваха войниците на Мечото палто. Студът и гладът станаха толкова непоносими за децата и старците, че някои вождове казаха на Лудия кон, че е време да се отиде на преговори с Мечото палто, за да се види какво иска той от тях. Жените и децата им плачеха за храна и се нуждаеха от топли убежища, които да не напускат. Лудия Кон знаеше, че Мечото палто иска да направи от тях затворници в някой резерват, но се съгласи вождовете да отидат, щом искат. Той заведе отряд от около тридесет вожда и воини на един хълм недалеч от форта. Осем вождове и воини изразиха готовност да яздят до форта, а един от тях да носи на копието си голямо парче бял плат. Докато те се приближаваха до форта, група наемници на Мечото палто — индианци кроу, изскочи и ги нападна. Без да обръщат внимание на бялото знаме, индианците кроу стреляха в упор срещу сиуксите. Само трима от осемте останаха живи и се измъкнаха. Някои от сиуксите, които наблюдаваха от хълма, искаха да препуснат и да отмъстят на наемниците, но Лудия кон настоя да побързат обратно към лагера. Те трябваше да си съберат багажа и да побегнат отново. Сега, когато знаеше, че наблизо има сиукси, Мечото палто щеше да тръгне през снеговете да ги търси.
Мечото палто ги откри на сутринта на 8 януари 1877 г. в Батъл Бют и изпрати войниците си в атака през дълбокия три фута сняг. Лудия кон разполагаше с малко муниции, за да защитава хората си, но имаше няколко добри бойни вождове, които знаеха достатъчно трикове, за да заблудят войниците, докато основната група индианци се изплъзнеше през Уулф Маунтинс към Бигхорн. Малкия голям човек, Две луни и Гърбицата се разбраха да подмамят войските в един каньон. В продължение на четири часа те караха войниците, облечени в тежки зимни униформи, да се плъзгат и падат по заледените скали. По време на сражението започна да вали сняг и в началото на следобеда вече беснееше снежна буря. На Мечото палто това му стигаше. Той отведе хората си обратно в топлите помещения на форт Кю.
През завесата на лапавицата Лудия кон и хората му поеха към познатите земи по река Литъл Паудър. През февруари те останаха на лагер там, като живееха от дивеча, който намираха. Тогава вестоносци съобщиха, че Петнистата опашка и отряд брюле се приближават от юг. Някои от индианците в лагера смятаха, че може би на Петнистата опашка най-сетне му е омръзнало да му диктуват какво да прави в резервата си и че е избягал от войниците, но Лудия кон знаеше истината.
През студените луни Трите звезди Крук бе приютил хората си от снеговете във форт Фетерман. Докато чакаше пролетта, той посети Петнистата опашка и обеща, че сиуксите от резерватите няма да бъдат изгонени на река Мисури, ако вождът на брюле отиде с мирен пратеник при Лудия кон и го убеди да се предаде. Това бе целта на посещението на Петнистата опашка.
Точно преди пристигането на Петнистата опашка Лудия кон каза на баща си, че ще замине. Той поиска него да се ръкува с Петнистата опашка и да му съобщи, че оглалите ще дойдат веднага, щом времето позволи жените и децата да пътуват. След това той се запъти сам към Бигхорн. Лудия кои все още не бе решил да се предаде. Може би щеше да изчака народът му да го стори, а той да остане в земите край Паудър сам като стар бизон, отхвърлен от стадото.
Когато пристигна, Петнистата опашка сметна, че Лудия кон го отбягва. Той изпрати хора да намерят вожда на оглалите, ала Лудия кон беше изчезнал в дълбоките снегове. Но преди да се върне в Небраска, Петнистата опашка убеди Големия крак, че трябва да се предаде със своите минеконжуи и получи обещание от Докосналия облаците и от трима други вождове, че ще доведат хората си в агенцията рано през пролетта.
На 14 април Докосналия облаците и голям брой минеконжуи и санс аркс от селото на Лудия кон пристигнаха в агенцията на Петнистата опашка и се предадоха. Няколко дни преди това Трите звезди Крук изпрати Червения облак да намери Лудия кон и да му обещае, че ако се предаде, ще получи резерват в земите по река Паудър. На 27 април Червения облак се срещна с Лудия Кон и му съобщи за обещанието на Трите звезди. Деветстотинте оглали на Лудия кон гладуваха, индианците нямаха муниции, а конете им бяха станали кожа и кости. Обещанието на Трите звезди за резерват в земите на река Паудър беше всичко, заради което Лудия Кон бе готов да отиде във форт Робинсън и да се предаде.
Така последният от сиукските бойни вождове стана индианец от резерват, обезоръжен, лишен от коня си, без власт над народа си, пленник на армията, която никога не можа да го победи в сражение. И все пак той беше герой за младежите и техните хвалебствия предизвикаха ревност между по-старите вождове от агенцията. Лудия кон се държеше настрана — той и хората му живееха само за деня, в който Трите звезди щеше да изпълни обещанието си за техен резерват в земите на река Паудър.
Към края на лятото Лудия кон научи, че Трите звезди иска да го изпрати във Вашингтон за съвет с Великия баща. Лудия кон отговори с отказ. Той не виждаше смисъл да разговаря за обещания резерват. Лудия кон знаеше какво става с вождовете, които отиваха в къщата на Великия баща във Вашингтон — те се връщаха затлъстели от начина на живот на белия човек и твърдостта им се изпаряваше. Той видя промяната в Червения облак и Петнистата опашка, а те от своя страна знаеха, че той ги е разбрал, и затова не го обичаха.
През август дойде новината, че не персе, които жив вееха зад планините Шайнинг, са във война със сините куртки. В агенциите войнишките вождове започнаха да набират воини за разузнавачи срещу не персе. Лудия кон каза на младежите да не отиват против тези чуждя и далечни индианци, но някои не го послушаха и се продадоха на войниците. На 31 август, деня, в който тези бивши сиукски воини сложиха сините си униформи, преди да отпътуват, Лудия кон се поболя от погнуса и заяви, че ще вземе народа си и ще се върне на север в земите край Паудър.
Когато Трите звезди научи за това от шпионите сия тон заповяда на осем роти кавалеристи да отидат в лагера на Лудия кон при форт Робинсън и да го арестуват. Но преди да се появят войниците, приятелите на Лудия кон го предупредиха. Като не знаеше за какво идват войниците, Лудия кон нареди на хората си да се разпръснат и после тръгна сам за агенцията на Петнистата опашка, за да търси убежище при стария си приятел Докосналия облаците.