По-огорчени от всякога, вождовете поискаха Джоузеф да спре похода в каньона Роки и да свика съвет. Тухулхулзоте, Бялата птица и Олокот говореха за война Джоузеф им каза, че „по-добре е да живеят в мир, отколкото да се започне война и да измрат“. Останалите го нарекоха страхливец, но той отказа да отстъпи.
Една нощ, докато стануваха в каньона, малка група воини се измъкна от лагера и когато се върна обратно, не персе вече не можеха да твърдят, че не са убивали бял човек. Като отмъщение за кражбата на добитъка им и за прогонването им от родната долина воините убиха единадесет бели.
Като много други миролюбиви индиански вождове Джоузеф бе поставен между натиска на белите мъже и яростта на своите загубили надежда хора. Той избра да остане с народа си. „Бих дал живота си казва той, — ако можех да съживя убитите от моите хора бели мъже. Аз упреквам младежите си, както упреквам и белите… Бих завел хората си в страната на бизоните (Монтана) без сражения, ако бе възможно… Ние се придвижихме до река Уайт Бърд Крийк, на шестнадесет мили, и там издигнахме лагера си, като имахме намерение да съберем добитъка си, преди да тръгнем отново, но войниците ни нападнаха и първото сражение се състоя.“
На 17 юни, макар и два пъти по-малобройни, не персе подмамиха войниците на Хауард в капан в каньона Уайт Бърд. Появиха се във фланг на нападателите, убиха една трета от тях и прогониха останалите. Десет дни по-късно Едноръкия войнишки вожд доведе големи подкрепления, за да даде ново сражение, но не персе се измъкнаха през планините. С поредица от ловки бойни действия Джоузеф надхитри преследващите го войници, наказа жестоко един преден отряд и след това бързо пое към Клиъруотър, където вождът Огледалото го очакваше с още воини. Обединени, силите на не персе наброяваха 250 воини и 450 старци, жени и деца, багажа им и две хиляди коня. При каньона Уайт Бърд те бяха пленили няколко карабини и доста муниции.
След като се оттеглиха отвъд Клиъруотър (където бащите им бяха приветствували Луис и Кларк като предтечи на бялата цивилизация), Джоузеф свика съвет на вождовете. Всички те знаеха, че никога не могат да се върнат в Долината на лъкатушещите води или да отидат в Лапуай, без да бъдат наказани. Оставаше им само един път — бягството в Канада. Седящия бик от сиуксите бе забягнал в страната на бабата и американските войници не смееха да отидат там, за да го убият. Ако не персе успеят да стигнат до Поло Трайъл и да прекосят хребета Битърруут, те ще успеят да избягат в Канада.
Понеже бяха свикнали да пресичат Битърруут, за да ловуват в Монтана, не персе бързо изпревариха претоварената с багажи армия на Хауард. На 25 юли те се движеха в колона надолу по каньона близо до устието на Лоло Крийк, когато разузнавачите им откриха войници пред тях. Сините куртки строяха на едни тясно място в прохода барикада от отсечени дървета.
Под бялото знаме Джоузеф, Огледалото и Бялата птица стигнаха на коне до барикадата, слязоха спокойни и се здрависаха с командуващия офицер, капитан Чарлз Роун. Вождовете успяха да видят, че в лагера има около двеста войници.
— Ние ще преминем край вас без бой, ако ни разрешите — каза Джоузеф на капитана, — но ще преминем край вас и без разрешение.
Роун отговори на Джоузеф, че те могат да минат, при условие че предадат оръжията си. Бялата птица заяви, че техните воини никога няма да го сторят.
Понеже знаеше, че генерал Хауард се приближава от запад, а друга значителна войскова част под командуването на полковник Джон Гибън се придвижва изток, капитан Роун реши да печели време. Той предложи нова среща на следващия ден за обсъждане условията на преминаването. Вождовете се съгласиха на това, но след още два дни безплодни пазарлъци не персе решиха, че не могат да чакат повече.
Рано сутринта на 28 юли Огледалото разположи воините в отбранителна линия между дърветата по горния склон на каньона. По същото време Джоузеф поведе несражаващите се заедно с добитъка нагоре по едно тясно и дълбоко дере. Те се изкачиха на върха на планината и бяха отдавна заобиколили барикадата в каньона, когато капитан Роун разбра какво правят не персе. Капитанът тръгна да преследва индианците, но след няколко схватки с останалите в ариергард воини на Джоузеф той реши да не се хвърля в истинско сражение и се оттегли към своята вече безполезна барикада.
Като вярваха, че са се измъкнали от Хауард, и без да знаят за приближаващата се армия на Гибън, вождовете решиха да се отправят на юг към познатата им ловна територия на река Биг Хол. Там те смятаха да дадат почивка на мустангите си и да наловят дивеч. Ако белите хора ги оставят на мира, те можеше и да не отидат в страната на Бабата, за да се присъединят към Седящия бик.
През нощта на 9 август Този, който куца (полковник Гибън), се приближи начело на смесен отряд от местни доброволци и конни пехотинци и ги замаскира на един хълм, който се извисяваше над лагера на не персе на река Биг Хол. Призори доброволците запитаха Гибън дали да вземат пленници по време на атаката. Гибън отговори, че не му трябват индиански пленници — нито мъже, нито жени. Нощният въздух бе хладен и хората се загряваха, като пиеха уиски. Когато при изгрев-слънце Гибън даде заповед за атака, няколко от хората му бяха пияни. Пехотната редица започна да стреля залпово и след това нападна вигвамите на не персе.
Петнадесетгодишният Коутоликс бе заспал, когато чу стрелбата. „Аз скочих от одеялата си, пробягах около тридесет фута, хвърлих се на лакти и продължих да пълзя. Една старица, Патсиконми, излезе от вигвама и направи същото — прегъна се на колене и лакти. Тя бе от лявата ми страна и я простреляха в гърдите. Аз чух удара на куршума. Тя ми каза: «Ти по-добре не стой тук. Аз съм ранена. Върви!» След това умря. Разбира се, аз избягах, за да се спася, и се скрих и храсталаците. Войниците сякаш стреляха отвсякъде — през вигвамите и където видеха индианци. Виних да убиват малки деца, мъжете падаха под куршумите, които валяха като дъжд.“
Друг юноша, Черния орел, беше разбуден от куршумите, които пронизваха вигвама на семейството му. В уплахата си той побягна и скочи в реката, но водата бе прекалено студена. Той излезе от водата и помогна я спасяването на конете, като ги подкара нагоре по един хълм извън полезрението на войниците.
Междувременно индианците се бяха съвзели от изненадващата атака. Докато Джоузеф ръководеше спасяването на несражаващите се, Бялата птица разгърна воините за контраатака.
Бийте! Застреляйте ги! — викаше той. — Ние можем да стреляме не по-зле от тези войници!
Наистина по стрелково майсторство не персе превъзхождаха хората на Гибън. „Тогава ние здравата объркахме тези войници — каза Жълтия вълк. — Уплашени, те побягнаха назад през реката. Те се държаха като пияни. Ние смятаме, че някои бяха убити, защото бяха пияни.“
Когато войниците се опитаха да поставят на позиции една гаубица, не персе се нахвърлиха върху оръдейния разчет, плениха оръдието и го разбиха. Един воин насочи мушката на карабината си към полковник Гибън и го превърна в Този, който куца с двата крака.
Но същото време Джоузеф придвижи лагера и докато шепа воини държаха войниците на Гибън приковани към земята зад една импровизирана барикада от дървета и камъни, не персе продължиха да бягат. Те се насочиха на юг, като се отдалечаваха от Канада, защото смятаха, че това е единственият възможен начин да се откъснат от преследвачите си. Воините бяха убили тридесет войници и ранили поне четиридесет. Но по време на безжалостната атака при изгрев-слънце загинаха осемдесет не персе, повече от две трети тях — жени и деца. Телата им бяха надупчени, главите им — разбити с токове на ботуши и приклади. „Въздухът натежа от скръб — казва Жълтия вълк. — Някои войници действуваха като побъркани.“
Ариергардът на не персе вероятно би могъл да умори от глад барикадираните войници на Гибън и да ги избие, ако генерал Хауард не беше се притекъл на помощ със свежи кавалерийски сили. Като се оттеглиха набързо, воините настигнаха Джоузеф и го предупредиха, че Едноръкия войнишки вожд отново е по дирите им.