— Оставих си сивото сако вкъщи — отговори Майрън. — Какво искате, момчета?
— Бихме желали да заведем госпожица Слотър в участъка — отвърна първото ченге.
— Арестувате ли я?
Първото ченге погледна към второто.
— Адвокатите не знаят ли, че когато арестуваме хората, им четем правата? — запита то.
— Вероятно е взел адвокатската си диплома у дома. Или в училището на Сали Стръдърс.
— Или пък е получил накуп адвокатската си диплома и тапията за телевизионен техник.
— Точно така. Това ми харесва.
— Или пък е посещавал американския институт за бармани. Чух, че имали страхотна учебна програма.
Майрън скръсти ръце.
— Чудя се кога ли ще се изчерпите, момчета. Но моля ви, продължавайте. Наистина сте забавни.
Първото ченге въздъхна.
— Бихме искали да заведем госпожица Слотър в участъка — повтори то.
— Защо?
— За да поговорим.
Господи, работата вървеше страхотно.
— Защо искате да говорите с нея? — опита Майрън.
— Не ние — отговори второто ченге.
— Точно така. Не ние — потвърди първото.
— Ние просто трябва да я заведем там.
— Да я ескортираме.
Майрън тъкмо щеше да попита дали в извънработно време не припечелват по някоя и друга пара като компаньони, но Бренда сложи ръка на рамото му.
— Да вървим — каза тя.
— Умна дама — отбеляза първото ченге.
— Но има нужда от нов адвокат — добави второто.
Майрън и Бренда седнаха на задната седалка на цивилна полицейска кола, за която и слепец можеше да разбере, че е полицейска. Кафяв седан, в същия цвят като костюмите на ченгетата, шевролет „Каприз“ с прекалено много антени.
През първите десет минути никой не проговори. Лицето на Бренда изглеждаше напрегнато. Тя плъзна ръка по седалката и докосна неговата. После хвърли поглед към него. Ръката й беше топла и приятна. Майрън се опита да си придаде надежден и самоуверен вид, но стомахът му се вълнуваше по крайно неприятен начин.
Поеха по шосе 4, а после по шосе 17 към Мауа. Хубаво предградие, почти на границата с Ню Йорк. Паркираха зад сградата на общината. Входът към участъка се намираше отзад. Двете ченгета ги въведоха в стая за разпити, където имаше метална маса, завинтена за пода, и четири стола. Нямаше насочена към очите лампа. Огледало заемаше половината стена. Само кретен, който никога не е гледал телевизия, не би се досетил, че това е еднопосочно огледало. Майрън често се чудеше дали можеха да излъжат някого с този номер. Дори ако човек не гледа телевизия, защо пък полицаите щяха да имат нужда от гигантско огледало в стаята за разпити? Поради суета?
Оставиха ги сами.
— За какво мислиш, че става дума? — попита Бренда.
Майрън сви рамене. Имаше доста добра идея. Но на този етап идеите бяха безсмислени. Скоро щяха да разберат. Минаха десет минути. Това не беше добър знак. Още пет. Майрън реши да блъфира.
— Да тръгваме — каза той.
— Какво?
— Не сме задължени да чакаме тук. Да тръгваме.
Сякаш случайно вратата се отвори. Влязоха мъж и жена. Мъжът беше едър, приличаше на варел, а косата му стърчеше във всички посоки. Имаше толкова гъсти мустаци, че в сравнение с тях мустаците на Теди Рузвелт изглеждаха като редки мигли. Косата му растеше ниско на челото, така че човек не можеше да е сигурен къде свършват веждите и започва косата. Панталонът му беше опънат грозно отпред, но липсата на задник го правеше прекалено голям в задната част. Ризата също му беше прекалено тясна. Яката почти го задушаваше. Навитите ръкави бяха пристегнали ръцете му като турникети. Лицето му беше зачервено и ядосано.
За тези, които държаха на яснотата, това беше Лошото ченге.
Жената носеше сива пола със забодена на талията детективска значка и бяла блуза с висока яка. Беше към трийсетгодишна, руса, с лунички и розови бузи. Изглеждаше невероятно здрава. Ако представляваше порция телешко в ресторант, менюто щеше да я описва като „хранена с мляко“.
Тя им се усмихна топло.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате.
Хубави, равни зъби.
— Казвам се детектив Морийн Маклафлин. От прокуратурата на област Берген. Това е детектив Дан Тайлс5. Той работи за полицейския участък на Мауа.
Тайлс не проговори. Скръсти ръце и се вторачи в Майрън, сякаш виждаше скитник, който пикае в градината му. Майрън вдигна очи към него.
— Тайлс — повтори Майрън. — Също като порцелановите неща в банята ми, нали?