Маклафлин запази усмивката си.
— Госпожице Слотър, мога ли да ви наричам Бренда?
Готова за сприятеляване.
— Да, Морийн — отговори Бренда.
— Бренда, бих искала да ти задам няколко въпроса, ако нямаш нищо против.
Майрън се намеси.
— За какво става дума?
Морийн Маклафлин го огря с усмивката си. Луничките придаваха на лицето й доста игрив вид.
— Мога ли да донеса на някой от двама ви нещо? — запита тя. — Кафе? Или някаква безалкохолна напитка?
Майрън се изправи.
— Да вървим, Бренда — каза той.
— Уау — обади се Маклафлин. — Успокой се, а? Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че не ни казвате защо сме тук — отговори Майрън. — Освен това използва думата „напитка“ в обикновен разговор.
Тайлс се обади за първи път.
— Кажи им — посъветва я той.
Устата му не помръдна, но храсталакът под носа му подскочи нагоре-надолу. Напомняше за Йосемити Сам6.
Маклафлин се притесни.
— Не мога просто така да го издрънкам, Дан — каза тя. — Това не…
— Кажи им — повтори Тайлс.
Майрън махна с ръка към тях.
— Вие това репетирате ли го? — запита той, но гласът му вече не беше толкова уверен.
Знаеше какво ще им кажат. Не искаше да го чуе.
— Моля ви — каза Маклафлин, чиято усмивка бе изчезнала. — Моля ви, седнете.
И двамата се отпуснаха бавно на столовете си. Майрън скръсти ръце и ги облегна на масата.
Маклафлин, изглежда, обмисляше думите си.
— Имате ли приятел, Бренда? — запита тя.
— Да не би да ръководиш служба за запознанства? — попита Майрън.
Тайлс се отдръпна от стената. Хвана за момент дясната ръка на Майрън. Пусна я и взе лявата. Разгледа я с отвратен вид и я пусна.
Майрън се опита да не изглежда объркан.
— Палмолив — каза той. — Не само ароматен.
Тайлс се премести встрани и отново кръстоса ръцете си.
— Кажи им — каза той за пореден път.
Очите на Маклафлин бяха приковани в Бренда. Тя се наведе леко напред и сниши глас:
— Баща ти е мъртъв, Бренда. Намерихме трупа му преди три часа. Съжалявам.
Майрън се беше стегнал, но въпреки това думите го удариха като паднал метеорит. Той се хвана за масата и усети как му се завива свят. Бренда не проговори. Лицето й не се промени, но дишането й се учести.
Маклафлин не отдели дълго време за съболезнования.
— Осъзнавам, че моментът е много тежък — каза тя, — но наистина трябва да ви зададем няколко въпроса.
— Изчезнете оттук — прекъсна я Майрън.
— Какво?
— Искам вие със Сталин да изчезнете оттук веднага. Това интервю свърши.
Тайлс каза:
— Имаш ли нещо да криеш, Болитар?
— Да, точно така, вълк такъв. А сега изчезвай.
Бренда още не беше помръднала. Тя вдигна очи към Маклафлин и промълви само една дума:
— Как?
— Какво как?
Бренда преглътна.
— Как е бил убит?
Тайлс едва не подскочи.
— Откъде знаеш, че е бил убит?
— Какво?
— Не сме казвали нищо за убийство — отговори Тайлс, който изглеждаше адски доволен от себе си. — А само, че баща ти е мъртъв.
Майрън завъртя очи.
— Хвана ни, Тайлс. Две ченгета ни довличат тук, играят на Сиповиц и Саймън, а ние някак си разбираме, че баща й не е умрял от естествена смърт. Или сме ясновидци, или ние сме го направили.
— Млъкни, задник такъв.
Майрън бързо се изправи и събори стола си. После се приближи до Тайлс.
— Изчезни!
— Или?
— Искаш ли да ти фрасна един, Тайлс?
— Адски ще се радвам, баровецо.
Маклафлин застана между тях.
— Момчета, да не сте пили тестостерон тази сутрин? Отдръпнете се и двамата.
Майрън не свали очи от Тайлс. Пое си дълбоко дъх няколко пъти. Държеше се смахнато. Знаеше го. Глупаво беше да си изтървеш нервите. Трябваше да се стегне. Хорас беше мъртъв. Бренда имаше неприятности. Налагаше се да запази хладнокръвие.
Майрън изправи стола си и седна.
— Клиентката ми няма да говори с вас, докато не се посъветваме — каза той.
— Защо? — попита го Бренда. — Какво толкова има?
— Мислят, че ти си го извършила — обясни й Майрън.
Това я изненада. Бренда се обърна към Маклафлин: