— Какво нападение? Кога?
— Не знам. Само това пише.
— Как можем да разберем?
— Може в мазето да пазят полицейския доклад — каза Франсин. — Но…
— Добре. Не можеш да рискуваш.
Франсин погледна часовника си и пристъпи към Майрън.
— Трябва да свърша някои неща, преди да започне смяната ми.
— Внимавай — каза той. — Да предположим, че къщата и телефонът ти се подслушват. Непрекъснато си мисли, че те следят. Ако забележиш опашка, звънни ми на мобифона.
Франсин Нигли кимна. После отново погледна надолу към поляната.
— Училището — меко каза тя. — Липсва ли ти понякога?
Майрън я погледна учудено.
Тя се усмихна.
— Нито пък на мен — каза Франсин.
Глава деветнадесета
Докато пътуваше обратно към дома си, мобифонът му звънна. Майрън отговори веднага.
— Имам информация за кредитната карта на Слотър.
Уин. Още един човек, който обичаше размяната на любезности. Още нямаше осем сутринта.
Майрън попита:
— Буден ли си?
— Мили боже, човече — изохка Уин и изчака една секунда. — Какво ме издаде?
— Не, имах предвид, че обикновено спиш до късно.
— Още не съм си лягал.
— Аха.
Майрън едва не попита с какво се е занимавал приятелят му, но спря навреме, тъй като го познаваше достатъчно добре.
Когато ставаше дума за Уин и нощта, незнанието беше благословено.
— Само едно плащане през последните две седмици — съобщи Уин. — Преди една седмица, в четвъртък, Хорас използвал кредитната си карта в „Холидей Ин“ в Ливингстън.
Майрън поклати глава. Ливингстън. Отново. Денят преди Хорас да изчезне.
— Колко?
— Двайсет и шест долара точно.
Странна сума.
— Благодаря — каза Майрън.
Щрак.
Ливингстън. Хорас Слотър беше ходил в Ливингстън. Майрън започна да си повтаря теорията, която бръмчеше в главата му от предишната вечер. Изглеждаше все по-добра.
Докато се върне у дома, Бренда вече се бе изкъпала и облякла. Безбройните тънки плитчици падаха по раменете й като великолепна тъмна вълна. Кожата с цвят на кафе с мляко блестеше. Тя му хвърли широка усмивка, която го прободе право в сърцето. Желанието му да я прегърне беше огромно.
— Обадих се на леля Мейбъл — каза Бренда. — Хората ще се съберат в нейната къща.
— Ще те оставя там.
Сбогуваха се с майка му, която строго ги предупреди да не говорят с полицията без присъствието на адвокат. Също така ги предупреди да си сложат предпазните колани.
Когато седнаха в колата, Бренда каза:
— Родителите ти са страхотни.
— Да. Мисля, че си права.
— Голям късметлия си.
Той кимна.
Тишина. После Бренда заговори отново:
— Все чакам някой от двама ни да каже: „А снощи?“.
Майрън се усмихна.
— Аз също.
— Не искам да забравя.
Майрън преглътна затруднено.
— Нито пък аз.
— Какво ще правим тогава?
— Не знам.
— Решителност — усмихна се Бренда. — Харесвам това качество у мъжете.
Майрън отново се усмихна и зави надясно по улица „Хобарт Гап“.
— Мислех, че Уест Ориндж е в другата посока — каза Бренда.
— Искам да спра за секунда на едно място, ако нямаш нищо против — обясни й Майрън.
— Къде?
— „Холидей Ин“. Според кредитната карта на баща ти той е бил там миналия четвъртък. Тогава за последен път е използвал кредитната си карта. Мисля, че се е срещнал там с някого на обед.
— Откъде знаеш, че не е спал там?
— Сметката беше точно двайсет и шест долара. Това е прекалено малко за стая, но прекалено много за храна на един човек. Освен това е точно двайсет и шест долара. Никакви центове. Когато хората дават бакшиш, често закръглят сметката. Затова предполагам, че е обядвал там с някого.
— И какво възнамеряваш да направиш?
Майрън сви рамене.
— Имам снимката на Хорас от вестника. Ще я покажа наоколо и ще видим какво ще стане.
На шосе 10 той зави наляво и отби в паркинга на хотела. До къщата на Майрън имаше по-малко от три километра. „Холидей Ин“ беше типичният двуетажен мотел. Майрън бе идвал тук за последен път преди четири години. На ергенското парти на един от старите му съученици. Някой беше наел чернокожа проститутка, подходящо кръстена Дейнджър7. Тя беше изпълнила сексуалното си шоу, което се приближаваше повече към откаченото, отколкото към еротичното. После им беше раздала визитните си картички. Те гласяха: „Ако искате да прекарате добре, обадете се на Дейнджър“. Оригинално. Сега, като се сети за това, Майрън бе готов да се обзаложи, че дори Дейнджър не беше истинското й име.