— Ти ли си Купър? — попита той.
Адам кимна и го последва в тесния проход. Той водеше към площад, на който ги чакаше друго такси. Адам се качи на задната седалка. Мъжът беше шофьорът. Колата потегли и Адам инстинктивно наведе глава към коленете си. Случаен наблюдател не би го познал лесно.
Адам установи, че излизат от града и са се запътили към Лод, промишлено градче близо до летището. Спряха пред висок бетонен жилищен блок. Шофьорът набра код, за да влязат във фоайето, и повика асансьора. Задържа вратата, за да влезе Адам, после се пресегна покрай него и натисна копчето за седмия етаж.
— Ялла6. Довиждане, господине — каза.
Когато вратите на асансьора се отвориха, Адам се озова срещу гладко избръснат мъж с жълтеникава кожа на трийсет и няколко години, облечен с джинси и бяла риза с къс ръкав. Изглеждаше като търговски представител в извънработно време.
— Добре дошли — поздрави мъжът. Вратата от отсрещната страна на площадката вече беше отворена и двамата влязоха в чист апартамент. Адам се настани в кожено кресло, а мъжът включи айпод към колонките и пусна музика на Рахманинов. — В случай че някой се опитва да подслушва — поясни. — Наричайте ме Башир. Иска ми се да можех да ви предложа чай или кафе, но апартаментът не е мой и изглежда няма нищо. Как пътувахте?
— Добре, благодаря.
— За пръв път ли сте в Палестина?
— Да.
— Липсва ли ви съпругата ви?
— Да.
— А децата? Добре ли са?
— Доколкото е възможно. Родителите ми се грижат добре за тях.
— Имате късмет. Така. Мисля, че сутринта сте ходили в американското посолство. Казаха ли ви нещо?
Само за миг Адам се запита какво би казал Юджин, ако знаеше, че той се кани да издаде съдържанието на разговора им на представител на нелегалното движение ХАМАС в Израел. Мисълта не го забави много.
— Показаха ми видео, изпратено от похитителите. Изглежда са я изтезавали, давили са я, а на видеото тя признава, че е агент на ЦРУ.
— Това вярно ли е?
Адам не отговори.
— От мълчанието ви съдя, че е вярно — подсвирна Башир. — Знайте, че поемам огромен риск само като се съгласявам да се срещна с вас. Ако от „Шин Бет“ узнаят с кого съм свързан, моментално ще ме затворят. А вие, Адам Купър, ме молите да помогна за освобождаването на американска шпионка. Да знаете, че ако беше друг на ваше място, щях да откажа дори да разговарям с него.
— Нямам думи да изразя признателността си.
— Да, сигурно нямате. — Гневно проблеснаха очите на Башир. — Знаете ли какво се случва в Газа? ХАМАС предложи на Израел примирие. Оспорвахме миналогодишните избори и спечелихме. Но когато се опитахме да сформираме правителство, чуждестранната помощ за заплатите на тези хора беше спряна. Израел се оплаква, че от Газа били изстрелвани ракети, но повечето падат в пусти полета. Въпреки това израелците решават да отвръщат на нападенията. Изпращат танкове и самолети и избиват хора. Не се борим само с външните си врагове. Принудени сме да се браним и от въоръжени бандити на ФАТАХ, със сътрудници на Израел и с приятели на Америка. Блокират пътища, арестуват момчета на път за училище или за университета и ги изтезават. Дори да не ги убиват, намираме ги с простреляни колене. А ЦРУ е част от този хаос.
— Но аз не съм виновен, съпругата ми също — възрази Адам. — Както и да е, от видеото става ясно, че групировката, отвлякла съпругата ми, се нарича „Джанбия ал-Ислам“. Чували ли сте за тях?
Башир се замисли.
— Да. Знаем кои са тези хора. Привърженици на Бен Ладен и на „Ал-Кайда“. Ще се постарая да разпространя тази информация. Важна е и ще я използваме.
— Искам лично да отида. Може ли да ме свържете с някого в Газа? С кого да вляза в контакт?
— Според мен не бива да се опитвате да влизате в Газа. Положението е много опасно, толкова опасно, че не можем да ви обещаем закрила. Децата ви вече са изгубили майка си. Какво ще правят, ако изгубят и вас?
— Не мога да бездействам. Трябва да опитам.
Башир се изправи.
— Време е да вървя. Почакайте десет минути, после тръгнете и вие. Отвън ще видите шофьор, който ще ви откара до хотела ви. — Мъжът извади лист хартия от джоба си, надраска нещо и го подаде на Адам. — Това е номерът на човек в Газа. Казва се Кадер. Не му звънете извън Газа. Запомнете номера и изхвърлете листчето в тоалетната.