— Как го е направила? — пита Морган. — Защо?
— Когато излязла да купи храна, отишла в къщата на свой братовчед, който е член на ХАМАС, и разказала всичко. Карим обаче си има своя мрежа — хора от рода му, доверени хора. Един човек от племето на Карим е служител в мухабарат9 на ХАМАС. Той съобщил на Карим. Не знам как. Казал му, че Зейнаб го е предала и че скоро, вероятно тази нощ, сградата ще бъде нападната.
За миг Морган остава безмълвна, онемяла от вина и от угризения. Тя насърчи Зейнаб да издаде тайната на Карим, тя е виновна за болката и унижението й. Усеща сълзите да парят в очите й.
— Тогава защо не я уби?
— Наби я, както преди, за да я накара да си признае, но тя не каза нищо. И тогава я даде на Акил. След това я остави жива, защото смята, че това е още по-лошо за нея.
— Боже, вие сте злодеи! — Морган говори тихо, но ожесточено. — Ти, Абу Мустафа, твърдиш, че си различен, но си опетнен, защото помагаш на Карим: ти си обезчестен, омърсен, харам. И знаеш ли какво? Надявам се ХАМАС наистина да нападнат тази сграда и да си получите заслуженото. Дано да те прострелят и да те пленят или да те изтезават, преди да те убия. Теб и всички останали. А разговорът ни приключи. — И тя обръща лице към стената.
Само че Абу Мустафа не е приключил. С треперещ глас продължава да й говори в знойния мрак:
— Знам, че довечера сигурно ще умра — казва — и това не ме радва. Обаче, моля те, изслушай ме. Не ми остава много време. Може би вече си се досетила, но аз съм йордански разузнавач. Имам съпруга и семейство в Аман и когато ти разказвах колко ми липсват, говорех истината. И преди да продължа, нека те уверя, че страшно съжалявам за всичко, което се случи. От все сърце се извинявам на теб и на семейството ти. Но също така те моля да ми повярваш, че никога не съм подозирал колко ще се обърка тази операция.
— Операция ли? — Устата й е пресъхнала. — Операция? Ти си йордански агент и ми казваш, че това е някаква операция? — Морган се обръща към него, дишайки учестено. Не може да овладее горчивината си. — Какво искаш да кажеш, Абу Мустафа? Каква операция, по дяволите?
— Повече от десет години задачата ми е да се внедря сред екстремистите — не ХАМАС, а безумците, такфири, такива като Карим. Преди много години заподозряхме, че има връзка между така наречената „Ал-Кайда“ и радикалните палестински групировки. Тръгнах да ги издирвам. Ходих в Чечения и там се запознах с Карим.
— И? Как се замеси в тази история? И къде е моето място?
— Моята агенция работи с израелски колега. Казва се Амос — така го знам аз. Не знам чия е била идеята първоначално, но я чух от него. Както и да е, всичко започна със сблъсъци между ФАТАХ и ХАМАС. Той и американските му приятели искаха да помогнат на ФАТАХ да победи съперниците си и точно това направихме. Помогнахме им с оръжие и обучение. Обаче се оказа недостатъчно. Трябваше ни начин да притиснем президента Абас и останалите лидери на ФАТАХ политически, да окажем нужния натиск и да ги принудим да действат. Затова ме помолиха да се върна в Газа, да възстановя връзката си с Карим и да го убедя да отвлече американка. Първоначалният план беше след известно време, може би няколко седмици, тя — тоест ти — да бъдеш освободена. А когато си свободна и си на сигурно място извън Газа, Америка щеше да каже на Абас, че отвличането ти е свидетелство за прекалено големия хаос и че е време той да използва силите си, за да възстанови реда. Може да се каже, че освобождаването ти щеше да е сигнал за преврат на ФАТАХ. Всички лидери на ХАМАС щяха да бъдат арестувани, а организацията им — унищожена. Амос препоръча ти да бъдеш жертвата, между другото, макар да ми каза, че работиш за Държавния департамент, не за Управлението.
— Не разбирам, Абу Мустафа. Може и да си помогнал да бъде организирано отвличането ми, но как точно възнамеряваше да осигуриш освобождаването ми, по дяволите?
— Защото и Карим участваше. Той не знаеше — и не бива да узнава, — че работя за йорданците. Обаче знаеше за връзката ми с Амос и дори се срещна с него. Амос три пъти урежда двамата да преминем през Ерес. Заведе ни на обяд в Ашкелон и двамата с Карим се споразумяха. В замяна на провеждането на операцията, както ти я описах, малката групировка на Карим, „Джанбия ал-Ислам“, щеше да получи пари, много повече пари, отколкото той някога си е мечтал. Около двеста хиляди долара. Половината авансово, половината след освобождаването ти.