— Разбира се, че е истинска! — понадигна се изумен от стола си господин Тайт. — Точно в това се състои работата! Всеки може да си купи секс. Мили Боже, та той е най-евтиното нещо във вселената след човешкия живот. Но любовта е нещо рядко, любовта е нещо съвсем друго, любовта може да се намери само на Земята. Чели ли сте нашата брошура?
— Тела върху тъмния морски бряг ли? — попита Саймън.
— Да, точно тази. Аз съм я писал. Тя ви подсказва нещо за чувството, нали? Та вие не бихте могли да получите такова чувство от всекиго, господин Саймън. Това чувство можете да получите само от някой, който ви обича.
Саймън го погледна със съмнение.
— И все пак не е истинска любов, нали?
— Ама разбира се, че е! Ако продавахме фалшива любов, ние щяхме да я обявим като такава. Законите за рекламата на Земята са строги, уверявам ви. Всичко може да се продава, но трябва да се обявява точно. Въпрос на морал, господин Саймън!
Тайт успокои дишането си и продължи по-спокойно:
— Не, господине, няма грешка. Нашият продукт не е фалшификат. Той е еманация на чувството, което поети и писатели са възпявали хиляди години. Благодарение на чудесата на съвременната наука ние можем да ви предложим това чувство когато пожелаете, само за ваше ползване, в красива опаковка и при това на смешно ниска цена.
— Представях си нещо по… спонтанно — каза Саймън.
— Спонтанността си има своя чар — съгласи се господин Тайт. — Нашите научноизследователски лаборатории работят по този въпрос. Повярвайте, няма нещо, което науката да не може да създаде, стига да има пазар за него.
— Това обаче не ми харесва. — Саймън се изправи. — Мисля, че ще е по-добре да отида на кино.
— Почакайте! — извика господин Тайт. — Вие сигурно помислихте, че искаме да ви излъжем. Че ще ви запознаем с някое момиче и то ще се прави, че ви обича, но всъщност няма да е така. Нали?
— Предполагам.
— Но това не е вярно! На първо място, такова нещо би струвало страшно скъпо. Освен това момичето би се изхабило страхотно. Пък и от психологическа гледна точка би било вредно за нея да се опитва да живее в толкова дълбока и всеобхватна лъжа.
— Как тогава го правите?
— Като използваме дълбоките си познания в областта на науката и човешкия ум.
На Саймън това му звучеше като лъжа. Той тръгна към вратата.
— Кажете ми нещо — заговори отново господин Тайт. — Вие ми изглеждате доста умен човек. Не мислите ли, че можете да различите истинската любов от фалшивата?
— Сигурно.
— Ето ви и осигуровката! Вие трябва да останете доволен. Ако не, няма да ни заплатите и един цент.
— Ще си помисля.
— Но защо да отлагаме? Известните психолози твърдят, че истинската любов укрепва душевното равновесие и възстановява нервната система. Тя е балсам за нарушеното самочувствие, поддържа хормоналния баланс и подобрява общото състояние на организма. Любовта, която осигуряваме ние, ви дава всичко: дълбоки и всеобхватни чувства, неудържима страст, пълна вярност, едно почти мистично обожание както на вашите недостатъци, така и на способностите ви, мъчително желание да ви достави удоволствие, И като плюс, който само „Корпорация Любов“ може да ви осигури, онази непреодолима първа искра, онзи заслепяващ миг на любов от пръв поглед!
Господин Тайт натисна бутона, Саймън се смръщи нерешително. Но вратата се отвори, едно момиче пристъпи в стаята и Саймън престана да мисли.
Тя беше висока и стройна, кестенявата й коса имаше червеникав блясък. Саймън не би могъл да каже нищо за лицето й, освен това, че като го зърна, очите му се изпълниха със сълзи. А ако някой го попиташе за фигурата й, той би могъл да го убие.
— Госпожице Пени Брайт — каза Тайт, — запознай се с господин Алфред Саймън.
Момичето се опита да каже нещо, но не можеше да отвори уста. Саймън също бе занемял. Той я гледаше и в този миг разбра. Нищо друго нямаше значение. С цялата се душа и сърце той знаеше, че е обичан истински и всеотдайно.
Те тръгнаха веднага, хванати за ръце. Един самолет ги откара до малка бяла къщичка в борова гора с изглед към морето. Там те си говореха, смееха се и се милваха, а по-късно Саймън видя своята любима обляна от лъчите на залязващото слънце като огнена богиня. После в синия здрач тя го гледаше с огромни и тъмни очи, а познатото й тяло отново бе станало загадъчно. Луната се издигна, ярка и омайна, и плътта се превърна в нереална сянка, а тя стенеше и удряше по гърдите му с малките си юмручета. Саймън също стенеше, въпреки че сам не знаеше защо. Най-после се издигна бледа и ясна зора и освети разтворените им устни и сплетени тела, а наблизо се разбиваха гръмогласните вълни, които ги подлудяваха…