— Защо?
Тайт натисна един бутон върху бюрото си.
— А вие как мислите? Та ние вече сме изтрили предишното й внушение. Пени вече обича друг.
Едва сега Саймън разбра. В този момент Пени гледаше друг мъж с онази страст, която той бе познал, чувстваше към него същата пълна и безкрайна обич, която независимите научни компании бяха доказали, че е много по-силна от старовремското и търговски неприложимо чувство, осигуряващо естествения подбор. И това ставаше на същия морски бряг, описан в рекламната брошура…
Той се хвърли с протегнати ръце към гърлото на Тайт. Но двама здравеняци нахълтаха в канцеларията само след миг, хванаха го и го поведоха към вратата.
— И не забравяйте! — извика подире му Тайт. — Това в никакъв случай не намалява стойността на преживяното от вас!
Саймън беше ядосан, но разбра, че Тайт не лъже.
А после се намери на улицата.
В първия момент му се искаше колкото е възможно по-бързо да се махне от Земята, където търговските абсурди бяха повече, отколкото можеше да понесе един нормален човек. Той тръгна бързо, с чувството, че неговата Пени върви до него, а лицето й блести от обич към него, и към него, и към теб, и към теб…
И естествено, стигна до стрелбището.
— Няма ли да опиташ късмета си? — попита собственикът.
— Да застанат в редица! — каза Алфред Саймън.