Пролог
И АЗ, Джеймс, се раздвижих след интервала между въплъ-щенията, който беше един „буден" сън на духа с голяма продължителност; и сега исках да видя физическия свят такъв, какъвто той наистина е, и копнеех да срещна живия духовен адепт на това време. Моят копнеж съсредоточаваше моето съзнание надолу; моят дух се придвижи по една широка и пламтяща допирателна, след което се насочи към земята в едно отвесно падане.
Аз, Джеймс, познавах любовта, и любовта е една необикновена лудост на духовно опиянение. Аз помнех, че някога стоях на ръба на един обширен океан от любов, и любовта на-появаше моята душа като музика. Любовта е вечната пролет на сърцето, възкръсващо от мрачната гробница на зимата на духа. Преди създаването на ума и материята, моята любов беше един безграничен океан от всеобхватно съзнание. Природата на Джеймс беше изцяло блаженство, напълно достатъчно за самия мен. Всеки електрон, всеки атом, всяка прашинка в моето лично творение бяха напоени с любов. В моята вселена нямаше място, където да липсваше любов; нямаше място, където да не присъстваше любов; нямаше място, където любовта и блаженството да не съществуваха. He съществуваше друго същество, защото аз бях любов и ти беше любов. Ние бяхме любов и ние сме любов. Аз съм същността на всички същности. Всичко беше любов и всичко е любов - о, само да мога завинаги да помня тази истина.
Моята безмерна лудост вследствие на любовта беше ме довеждала много пъти във физическия свят, но сега аз бях в началото на онова въплъщаване, в което щях да докосна но-зете на живия духовен адепт на това време - тук, във физическия свят. Облакът мъгла, надвиснал над брачното легло на моята майка - един неспокоен Джеймс, който чака да бъде заченат и отново да се роди в плът, осъзнал факта, че съм първодвижещата сила в моето ново земно съществуване. Всички действия на любовта от мираж стават факт. И сега, тъй като се завръщах към физическото след дълъг отдих за душата, аз треперех, тъй като усещах вихъра от циклона на светската ярост. Но скоро мъглите на забравянето щяха да обвият открай докрай съзнанието на новороденото дете.
Неизброимите тонове от музиката на сферите ме галеха и аз странствах сред колонадите на по-низшите небеса. Бях измъчван от краткотрайни зървания на милостта на Бог. Аз разговарях с адептите от фините и умствените светове3, и оставах във великолепната трептяща цветна градина, където отворените чашки на всички цветя сияеха с блясъка на перла. В същата градина аз съзрях водовъртежа от светлина, една симфония в синьо и злато, и един небесен акорд раздроби раз-късаните нерви на моето светлинно тяло на милиард диамантени късчета. Бях достигнал точката, от която повече нямаше да се завръщам; трябваше да вляза в едно ново въплъщаване -най-мъдрото и най-значимото от множеството мои животи.
Оковите на костите и плътта отново щяха д а ме приковат още веднъж към предизвикващото безумие робство на сетивното съществуване; наново щях да изпитам чрез сетивата хаоса на променящи се цветове и форми. Аз, Джеймс, който бях един щастлив странник по сияйната магистрала на фината област на нощната музика, сега трябваше да платя равносметката на вземане и даване от миналото в какафонията на физическия свят. Но този нов живот щеше да бъде най-значимия по важност от което и да е друго въплъщаване в човешка форма. Сега аз трябваше да срещна жив духовен адепт.
Гласът встрани от мен помогна на очите ми да се съсредоточат върху неясната мъгла, и мъглата се превърна в лице с неясни очертания. Скоро очертанията на едно лице се из-бистриха. Аз притежавах първоначалната бързо отлитаща съзнателност на едно току-що появило се бебе; и самата тя скоро щеше да изчезне. Но този отрязък от време беше достатъчен за духа ми да узнае, че аз се завръщах от фината област на нощната музика в едно ново физическо въплъщаване. И както при всички въплъщавания в човешка форма, аз носех моето име с мен.
Дългата драма на душата бързо щеше да избледнее от моето ново съзнание, когато започнеха бебешките години. Бях оставил далеч зад себе си фината област на нощната музика и в паметта ми отсъстваха каквито и да е спомени от предишните ми екскурзии в умствените нива на живота. Припомнянията на щастливите мигове от необикновения полет щяха да са много кратки, защото сега бях получил ново раждане във физическия свят. Сега аз трябваше да бъда част от естествения ред на нещата в този най-последен етап от положението на моята душа. Моята дясна ръка повече нямаше д а носи маслиновата клонка от градината на съня; на рамото ми повече нямаше да се сгушва лъчист гълъб, докато пътувам през вътрешните области. Аз нямаше да мога да достигам мястото на сияйния покой до настъпването на моята зрелост, когато щях да срещна живия духовен адепт на това време. Но дори в ранните периоди на това въплъщаване във физическия свят, аз щях да имам мигове на вътрешно виждане, в които щях да долавям един отчетлив полет вследствие лирически духовен импулс. Понякога тези мигове щяха да предизвикват вътре в мен един извисяващ екстаз, изпълнен със силно желание, а друг път - ведро и спокойно медитативно просветление.