Веднъж аз си спомних за един мистичен адепт, който проведе разговор с мен точно преди заминаването ми от фина-та област на нощната музика. Неговите думи, изпълнени със знание, трогваха с шеговитостта си и значимостта си, предизвиквайки вълни от небесносиня бистрота с тоналното си излъчване. Когато престана да говори, той постави ръцете си върху главата ми в една благословия на любов. Капка по капка, той „вля" в моето съзнание, че истинската природа на любовта не може да бъде адекватно описана на човешки език, защото глъбините на нейната същност се намират далеч отвъд обхвата на думите. В свещените писания на света любовта е била използвана като термин, синоним на „Бог". А Бог и любовта са вечни.
„Повечето социални религии имат неотдавнашен произход - каза мистичният адепт. - Любовта и Бог обаче са съществували дори преди създаването на света. И така, ако срещнеш човек, който става жертва на любовта, ти никога не трябва да го наричаш „невярващ" или „атеист". Невъзможно е да се затвори схващането за любовта в нивата на човешкото и временното. Спомни си хилядите така наречени „еретици" и влюбени в Бог, които са били обвинявани като „невярващи" или „атеисти" поради всеобхватния им подход към Най-Вис-шия Бог, Бога на Любовта."
Когато мистичният адепт натисна с ръце главата ми, съзнанието ми се съсредоточи в сила, насочена само надолу; но все пак аз изпитвах един неясен копнеж към моя далечен първоначален дом, моят изгубен Еден. „За да извършиш голямото издигане, ти трябва първо да се спуснеш" - нежно каза мистичният адепт. Сега съзнанието ми отвърна на течното привличане на кръвта; скоро изгарящите ме отново сетива щяха напълно да ме впишат в сегашното ми физическо тяло.
В едно предишно въплъщаване ми беше казано, че тя-лото е предимно една машина, обречена на разлагане, коя-то се отдава на сетивни удоволствия; то скърца и грухти с намаляващ коефициент на полезно действие. Тялото обаче е една непостоянна машина, защото безброй сетива „проучват" неговите разнообразни пристъпи от желания. И тази ма-шина трябва да стане храм на живата същност на Бог вът-ре в човека. Преди сегашното ми слизане във физическо въплъщаване моите наставници ме бяха предупредили, че умът е онова, което може да разврати сетивата, ако той не е съсредоточен нагоре върху душата. Но аз често не обръщах внимание на думите на знаещите, що се отнасяше до ума; защото аз бях един умствен бунтар, възхваляващ силата на собствения си интелект в продължение на няколко минали живота. Бунтувайки се с великолепието си, моят ум никога не лягаше смирено в „килийките", които моите знаещи и добри учители във вътрешните светове се опитваха да създадат за него. По този начин умът ми осигуряваше много храна за моя вроден егоизъм.
В едно предишно въплъщаване като поет теолог4 с интелектуална наклонност, аз полагах усилия да докажа, че използвам моя ум за „божествени" цели. Аз информирах моите читатели и слушатели, че моите духовни и материални „килийки" не се затварят херметично, защото изкусно съм се слял в едно - сложно изтъкан от живота вътре и живота отвън. Моите вътрешни пътувания бяха осигурили рамката, на базата на която умът ми можеше да израства в собственото си величие. Удостоявайки с присъствието си моето свободно време, като разцъфваше в интервалите между безпокойствата и унинията на физическия свят, моят ум се разтваряше като цвете в „дървената решетка" на моето космическо „себе". По този начин аз вярвах, че притежавам място, подготвено за красотата и за любовта; но най-висшият егоизъм на личните ми размишления върху величието на моя ум и интелект ме дърпаше назад.
Невъзможно е да се затвори любовта във временните и преходните нива на живота, и е невъзможно да се затвори великолепието и величието на Бог в измеренията на ума. Когато отчасти о съзнах този факт, знаещите адепти от вътрешните области започнаха да ме ръководят през благоуханната мистична вселена, духовно-умствената област. Те ми показаха многото си великолепни планети, които светеха и удивяваха. Именно те накрая ме убедиха да пребродя и изследвам неразкритите области от злато вътре в мен. Аз нямах фиксирано място, откъдето да тръгвам във времето и простран-ството, защото живеех в една мултипоетичност, която обхващаше всичките епохи. Но моят вътрешен свят все още беше ограничен от границите на творението; нуждаех се от ръководството на духовен адепт вътре в самия физически свят, който да ми даде ново раждане в свободата на вечността.