И това сегашно въплъщаване щеше да осъществи моето истинско предопределение; щях да срещна духовния адепт на това време. Подобно на другите, които са се изкачвали по водещия нагоре Път на Светлината, понякога за мен е трудно да оцелявам във физическия свят. Винаги съм съзнателен за моя неспокоен дух, който - притискащ се в моето малко „аз" - обединяваше сили с треската на физическите ми копнежи и изглежда се стремеше да ме изтика по-далеч от физическия свят, за да търси компанията на хората от фината област на нощната музика. Но фината област, подобно на физическия свят, е просто една чакалня; тя не е нивото на крайната реалност. Физическият свят понякога ми изглежда като една чужда страна. Едно пътуване из него може да бъде въодушевяващо, но понякога е изключително трудно да се живее там.
И все пак, за да изследва далечните предели на вътрешните области, човек трябва да разбира собствената си истинска природа. Може би съвременният човек не е изцяло виновен, че не разбира собствената си вътрешна вселена. Той е достигнал много и ако такива схващания убягват от собствената му съзнателност, това е така, защото огненият сокол на духа не е кацнал на неговия юмрук, за да може той да се рее отвъд ограничения обсег на интелекта. Хората са пътували до физическата луна, но те не знаят нищо за областите на блажената музика, които се намират вътре в тях - области, които са разположени отвъд луната, отвъд слънцето, отвъд най-далечните звезди и галактики. Но има такива, които са странствали между стремителните комети и блещукащите небесни сфери на звучащия огън. Душата-изследовател не е сама, защото има такива, които са пропътували „магистралите" на вътрешния космос; те са далеч повече, отколкото човек би могъл да предполага първоначално.
С настъпването на зрялата възраст аз продължих с моето пътуване, като имах за цел да открия себе си в тъмнината на физическия свят. Понякога медитирах в едно усамотено място и зървах за кратко време зелено-златните кълба на високите прозрачни дворци от вътрешните области, пламтящото езеро на духовното пречистване и многобройните цветове на домовете от скъпоценни камъни във вечните градове. Все още пазех един неясен спомен за космическото пътуване през ярко пламтящото великолепие на белия простор, което водеше в изключително красивите мъгли от диаманти, сапфири и изумруди - вътрешното проникване в първоначалната същност на красотата на минералите.
В други мигове на медитация аз изглежда си спомнях малка част от онова време, когато моята душа беше обзета от тихо учудване, движейки се през свещения град от полиран мрамор. Спомням си само малка част от онзи ясен екстаз, причинен от газообразен пламък на синя светкавица, един внезапен тон от космическата музика, която се вля в съживилия се център на моето същество. Смътно си спомнях милион свещи с жълт огън, чиято сила на светене се променяше от необятните ритми на свръхкосмически симфонии. Сега в паметта ми е останал единствено кратък проблясък от онази въртяща се спирална област, разположена като дъга в простора на безкрайно пространство, нейната кривяща се течна сфера, кръжаща около огромно бяло слънце. Тези не-ща оставаха потънали най-дълбоко в моето съзнание; по този начин амброзията на безсмъртието твърде често е изгубвана при свързването с физическия свят.
Понякога пред вътрешния ми взор за миг се задържаше гледката на сияйни фонтани от огнен звук и аз съзирах смайващата белота на една луна в пълнолуние, и дълбоката синева на обширното небе отвъд нея; и си мислех за древните хора в по-висшите фини области на нощната музика. Моите нощи и сезони в тяхната далечна страна никога нямаше да изчезнат от паметта ми. А отвъд областта на нощната музика са онези, които разбират истинската тайна на любовта. Те знаят, че любовта е една благоуханна болест и че от нея може да се зарази единствено онзи, който е истински влюбен. Беше ми казано, че ще разберем със сигурност тайната на любовта, ако задържим компанията на такъв влюбен. Онзи, който гръмко отправя молитви към Най-Висшия Един и който постоянно тормози членовете на духовното общество, към което принадлежи, да се разкаят за своите грехове, е лампа без масло и цвете без аромат, ако в сърцето му няма любов. Любовта не проповядва; тя преобразява и освобождава.