Любовта не вижда двойственост в живота; тя е отвъд схващанията за „добро" и „зло". „Не съществува добро, не съществува зло"5, ме информира веднъж един мистичен адепт. „Аз съм тъй погълнат от формата на моя Възлюбен, че Той е станал моята форма вътре в мен и аз съм станал Него-вата форма. Ние двамата сме станали едно. Привличането на любовта на Бог е далеч по-силно, отколкото което и да е от многото на брой привличания на ума и материята. Това е привличането на предания към Възлюбения и то е ключа, който дава възможност на човек да разкрие тайните на Бог." Такава висша любов от сърцето на истински предания му дава възможност да разкрие тайните на духовните области. Любовта е най-силното пречистващо средство, което измива мръсотията на по-ниските светове и дава възможност на душата да се издигне към духовните области на Истинския Бог. Започнах моето ново търсене, за да намеря онзи, който е истински влюбен.
Глава II.
Встъпление
ПРЕЗ неспокойните си години, преди да дойда в нозете на живия духовен адепт, аз полагах усилия да практикувам мои собствени духовни упражнения. Придържах се към няколко техники - и в една от тях се оттеглях в моето вътрешно „себе", и се опитвах да визуализирам сияйната слънчева светлина на фината област. В такива случаи по време на медитация аз се изпълвах с покой и радост. Един ден пурпурното цвете с оранжеви близалца, така обичано от мнозина живеещи в областта на нощната музика, се появи пред мен. Това беше шафран. Образът на шафрана ставаше все по-ясен и по-ярък в слънчевата светлина на фината област, и скоро аз можах да видя шафрановия цвят на робата на един будистки монах. Тогава можах да различа бръснатата му глава и спокойното изражение на лицето. Около главата му имаше пурпурна аура с оранжеви лъчи от светлина, разширяващи се от центъра навън като оранжевите листчета от периферията на това прекрасно цвете, шафрана, което наподобява пурпурен диск.
След това личността на будисткия монах бавно се преобрази в свят човек, който приличаше на персиец. Един вътрешен глас ме информира, че това беше един от най-необикновените суфи-поети, благословил света със святото си присъствие. Първоначално аз бях го видял в едно по-ранно въплъщаване като будистки монах.
„О, кой сте вие? - извиках аз вътрешно. - Кой сте вие?"
„Не е от голямо значение как бях наричан преди много векове - отвърна святият човек - но аз бях онзи, чието сърце беше потънало в дълбока печал. Аз ридаех непрестанно, за-щото домът на моя Възлюбен беше далеч и пътят, който водеше към него, беше изцяло покрит с тиня поради дъжда от човешки грехове. Но продължавах настойчиво моето пътуване, защото в сърцето на един истински влюбен присъства единствено мисълта за Възлюбения. Когато вървях по калния път, моите дрехи се намокриха и измърсиха, и аз се подхлъзвах на всяка стъпка от пътя поради тинята. Но продължавах настойчиво моето пътуване, защото в сърцето на един истински влюбен присъства единствено мисълта за Възлюбения."
Святият човек направи пауза, сякаш за да позволи значението на последното повторено изречение да потъне в съзнанието ми.
„Моето сърце беше пронизвано от извънредно силна болка поради отделеността от моя Възлюбен и аз не исках в моя-та любов да има прекъсване. Аз виках в плач към моя Въз-любен, че дъждът трябва да бъде пороен и че моето одеало трябва да бъде напоено. С такива мисли аз гаснех от желание да срещна моя Възлюбен, за да не намалее любовта ми; за-щото един истински влюбен има в сърцето си единствено мисълта за Възлюбения."
„Това наистина е красиво" - прошепнах тихо аз.
„Това е плача на истински предания - продължи святият човек. - Единствено онзи, който наистина е предложил един неизразим копнеж към Възлюбения, може да схване истинската природа на любовта. Единствено за онзи, който е извършил това, се разкрива необикновената тайна на любовта и живота. Трудно е да се изкачиш до връхната точка на любовта. Но един истински влюбен може да направи това."
Святият човек направи пауза и аз внезапно си помислих за множеството хора, които познавах и които преследваха като обезумели преходни и мъгляви цели.
„Никога не съм се страхувал да загубя моите светски блага - такива, каквито те бяха - каза святият човек, улавяйки нишката на мисълта ми. - Нито се плашех да загубя младостта си и здравето си, при условие, че любовта ми към Бог не ще намалее; защото бях видял мнозина млади да повяхват поради липсата на любов към Бог."
„Как мога да достигна онази съзнателност, при която се познава Възлюбения? - попитах го аз. - Чувствам реалността на Бог, но Неговата жива форма е нещо отвлечено и трудно за разбиране за мен."