„И така, има ли място физическата любов в схемата на нещата?" - казах аз.
„Категорично има - отвърна святият човек - но на нея ни-кога не бива да се гледа като на нещо повече от първа стъпка към онази първоначална и едновременно окончателна духовна любов. Ако любовта е насочена единствено към задоволяване на сетивния апетит, тогава няма да има помнене на висшия зов на любовта; в мислите на последователя няма да има място за Най-Висшия Бог. Любовта към света, към привързаностите от света и към обектите от света е една болест, която движи емоциите по негативен начин, произвеждайки егоизъм и други негативни качества. Човек не може да бъде високомерен, ако иска да вкуси нектара на любовта; защото не е възможно два меча да влязат в една ножница."
С тези последни думи святият човек от Персия направи знак, че ме благославя и постепенно избледня в съзнанието ми. Но в такива мигове на медитация той се връщаше от време на време, за да ми дава духовни инструкции. Моят персийски учител ме информира, че пътят към най-висшите области на живота се изминава посредством непрестанната музика. Тази музика е съзидателната духовна заповед, „мостът на дъгата" от звучащ небесен огън и божествена светлина, по кой-то душата на „поклонника" преминава, за да достигне първоначалното жилище на любовта. И аз, Джеймс, един слаб смъртен, бях уловил в това си въплъщаване някакъв слаб полъх от тази небесна музика.
Всички красиви форми и звуци са просто отражения на някакъв аспект от онази първоначална музика-любов - музиката на необикновеното и велико съзидателно Слово. Вътре в об-ширния комплекс на творението всеки индивидуален дух сам по себе си е искра от тази вечна песен на любовта. Човекът сам по себе си има свой монарх и уникална кройка на индивидуалност, отпечатана върху себе си, и никое друго същество в творението не е изцяло като него; никой не споделя точния сбор от качества, които човекът притежава; ни-кой не е „направен" точно по същия модел, по който е на-правен човекът. И все пак, в обширния и мистериозен парадокс, който обгръща симфонията на живота, човекът е една неделима част от обединеното царство на любовта. Любовта е движещата сила на всичките висши пренасяния на духа, и възхвали на любовта са се пеели от началото на творението. Любовта е присъщото лъчезарно качество на човешкото сърце; и посредством любовта бях видял една незначителна част от най-висшата истина на творението. Бях видял една малка част от истината, но нито бях схванал, нито бях разбрал цялата истина. Моето пътуване едва беше започнало.
Глава III.
Големият магьосник
ПРЕДИ физическата ми среща с живия духовен адепт на това време, аз имах до някаква степен вътрешни опитности със слугите на така наречената „негативна сила", която някои във фината област на нощната музика наричат „Големият магьосник". Това същество управлява вселената, съставена от ум и материя. По време на една от моите екскурзии в по-горната част на фината област, един адепт на негативната сила ми разкри наименованието и природата на Големият магьосник.
Точно в тази нощ аз се издигнах в моето светлинно тяло и пътувах във фината област сред възвишенията на една обширна равнина, където съзрях огромно струпване на армии. Бях поразен от пищната гледка - цар, облечен от глава до пе-ти в царски доспехи, който седеше върху коня си пред огромно множество от рицари.
„Кой е това?" - попитах аз адепта от фината област, който ме придружаваше.
„Той е слуга на управителя на тази област, едно въплъщение на силата - ме информира адептът от фината област. - Великият владетел тук е най-висшият контролиращ фактор на изявата. Ако служиш на това великолепно същество на светлината и могъществото, ти ще придобиеш богатство и влияние в земния свят. Но той е ревнив бог; трябва да служиш единствено на него и на никого другиго."
„Как е възможно той да бъде истинският бог на всички неща?" - възкликнах недоверчиво аз.
„Той е моят господар - отвърна уклончиво адептът от фината област. Той администрира справедливостта и закона. Той наказва грешните и възнаграждава праведните. Той е богът на повечето от вашите религиозни хора в земния свят. Сигурно не ти е необходимо да знаеш повече? Служи му добре и той ще ти служи добре."
„Всичко това изглежда твърде лесно, невероятно лесно" -скептично казах аз.
„Постъпи както ти е угодно, глупави Джеймс - каза адептът от фината област, свивайки рамене. - Ще разбереш." След това замълча.