Той посегна засмян към чашата, в същия миг, в който и Кира и я стисна за китката.
— А сега край на вечерята.
— Но ние едва почнахме…
Той стана рязко, дръпна я да стане от стола, който шумно се прекатури. Глъчката стихна, всички погледи се отправиха към двойката начело на масата.
— А сега ви казвам лека нощ, приятели! — извика Арин. — Дамата и аз решихме да се оттеглим. Моля ви, насладете се на чудесната вечеря. Скоро ще се наложи да се лишите от вкусни ястия. През предстоящите ни оскъдни времена ще си спомням с болка за чудесните дни в Сикерн.
Безкрайно унизена, Кира едва си поемаше дъх. Всички рицари се бяха втренчили в нея и знаеха… В отчаянието си искаше да грабне чашата и да плисне виното в лицето на Арин.
Но той сякаш отново прочете мислите й. Стисна със стоманени пръсти китката й.
— По-добре не го прави, лейди.
— Трябваше ли да ме изложиш пред всички тези мъже?
— Сторих ли го? — Изразът на очите му й напомни за първата им съвместна нощ и пулсът й се ускори.
Той я вдигна без усилие на ръце и я понесе към стълбата. Тя не се съпротивляваше, защото само би влошила мъчителната ситуация.
Той изкачи забързан и нетърпелив стъпалата и не остави никакво съмнение в намеренията си.
9
— Лорд Дароу!
Кинси Дароу се намираше в залата на Клайтън, едно от по-малките имения. Докато беше жива норвежката принцеса единственият собственик на тези земи, един вироглав, раздразнителен старец от клана Макдоналд, беше посветен в рицарско звание.
Той никога не се беше клел във вярност на английския крал. Когато Дароу пристигна тук с отряда си, взе да твърди че клетвата била положена и сър Тиг Макдоналд бил вписан сред васалите на Едуард. А тъй като е извършил предателство, трябва да умре. Силен като мечка, старият мъж оказа съпротива и уби шестима англичани. Бог им бе свидетел — бойците на Кинси жестоко си отмъстиха. Докато сър Тиг висеше полумъртъв, обесен на едно дърво, те го изкормиха и го кастрираха. След което го удушиха със собствените му черва. Най-сетне му отсякоха главата. Сега тя стърчеше на едно копие, забито пред дома.
Кинси Дароу заповяда да бъдат избити само половината от хората на сър Тиг. Знаеше вече от собствен опит — ако изтреби цялото село, нямаше да има кой да обслужва него и хората му. Беше убеден, че местните жители са до един слабоумни кретени, които хабер си нямат за конфликта между Англия и Шотландия. Това парче бедна земя се състоеше от няколко ниви и ливади, из които пасяха шепа говеда и овце. Но поне къщата беше чиста и добре поддържана. Не заслужаваше, разбира се, толкова разточителна военна акция. Все пак, старият лорд беше васал на графа на Харингфорд, който искаше да стресне останалите. Натовари Кинси с тази задача. Графът наблюдаваше притеснен шотландския патриотизъм, който се разрастваше с ужасяваща бързина.
Сега, след смъртта на сър Тиг, неговите хора стояха като замаяни в залата. Някои жени плачеха. Не принудиха хубавата му тъмнокоса дъщеря да става свидетелка на мъките на баща си. Тя веднага разбра какво означава станалото в нейния дом. В нощта след клането стана приятна компаньонка на Кинси в неговото легло. Защото искаше да остане жива. Изигра блестящо ролята, която той й беше отредил.
Може би дори се беше зарадвала на идването му. Не беше националистка и той реши, че е амбициозно младо същество, което се надява с негова помощ да се издигне в обществото.
— Лорд Дароу!
Когато чу името си, повторено със страх, той отиде до портата и широко я отвори. Джил от Честър стоеше задъхан пред него. Току-що беше пристигнал от Юга. Кинси го беше пратил да осведоми лейди Кира, че след две седмици ще се върне при нея.
— Какво има, Джил?
— Замъкът…
— Кой замък?
— Замъкът е бил…
— По дяволите, та говорете най-сетне!
— Сър Арин Греъм е превзел Сикерн.
Няколко секунди Кинси стоя неподвижен, сякаш ударен от гръм. Беше убеден, че дори Арин Греъм не би нападнал крепост като Сикерн. Дароу наистина не беше оставил голям отряд за защитата й. Реши, че дебелите крепостни стени ще са достатъчни, за да уплашат Арин. Този дързък тип, този варварин… Дароу стисна разгневен вестоносеца за гърлото.
— Какво казахте току-що?
Неспособен да изрече дума, мъжът се мъчеше да си поеме дъх и Кинси го пусна.
— Кълна ви се, вярно е. Скоро след като сте напуснал замъка, той е бил щурмуван от отряда на Греъм.
— А хората, които пратих с провизии за Сикерн?
— Били са нападнати по пътя, милорд.
От яд Кинси за малко не закла мъжа. Вместо това му обърна гръб, извади меча си и го заби в масата. Трески се разхвърчаха на всички страни, а той се обърна отново към Джил.