— Нима? Майната му. Той не може да търпи никое ченге в службата. Изнервяме го.
Кейт не отговори.
— Няма нужда да се срещам с Джак Кьоних — осведомих я. — Напуснах.
Тя ме погледна.
— Какво?!
— Стийн ме накара да избирам: или да не си вра носа в случая с полет осемстотин, или да напусна. Реших да напусна.
— Защо? Просто остави този случай, Джон. Не си струва да провалим кариерите си заради него.
— Може и да си струва. А може би не. Подадох оставка заради принципа. С други думи, писна ми тая работа. — Освен това не исках някой да може да ме прати в Йемен и да се ебава с живота ми. Обаче не го казах на Кейт.
— По-късно ще поговорим за това… — Тя замълча за миг. — И Джак ме накара да избирам между някои неща.
Знаех си, че не сме се отървали толкова леко.
— Първо, постоянно преместване някъде във вътрешността на Съединените щати. Второ, временно назначение в помощ на правния аташе на ФБР в разследването на атентата срещу американското посолство в столицата на Танзания, Дар ес Салам.
Изчаках, докато смеля тая информация, като избягвах погледа на Кейт.
— Ти си наясно естествено, че това е наказание, а не награда за добрата инициатива — заявих накрая.
— Той не ми представи нещата така.
— Какво ще правиш?
— Ти какво искаш да направя?
— Ами… Ню Йорк не ти харесва, затова приеми преместването в Дъбюк7 или някое друго затънтено място.
— Всъщност Ню Йорк ми харесва.
— Откога?
— Откакто ми предложиха да го напусна. Виж, Джон, ако приема временното назначение в Танзания, ще ми гарантират поне още две години в Ню Йорк. От друга страна, преместването във вътрешността на Щатите е постоянно. Ти ще трябва да подадеш молба за преместване там, където ме пратят, и може да минат години, докато се озовем в един и същи град. Ако изобщо се получи.
— Казах ти, аз ще подам оставка.
— Няма. И даже да подадеш оставка, ще напуснеш ли Ню Йорк, за да дойдеш с мен в Далас, Кливланд или Уичита?
— Ще те следвам навсякъде. Никога не съм ходил на запад от Единайсето авеню. Може да се окаже забавно.
Тя ме погледна, сякаш за да види дали съм сериозен. Не бях естествено.
— Ще си намеря работа като охранител в универсален магазин — прибавих. — Има и друга възможност — да кажа на Кьоних да върви на майната си.
— Това не е от полза за кариерата. Виж, мога да подам жалба, обаче е по-лесно да приема временното назначение в чужбина. Няма да е за повече от три месеца. После се връщам, проблемът е решен и ще можем да продължим нормалния си живот и работа. Накарах Джак Кьоних да обещае, че ще продължат договора ти за още две години в Ню Йорк.
— Моля те, недей да водиш преговори за моя договор вместо мен. Имам си адвокат за тая работа.
— Аз съм ти адвокат.
— Тогава аз ще ти казвам какво да правиш. А не обратно.
Кейт ме хвана за ръка.
— Джон, нека приема назначението в чужбина. Само така ще решим проблема.
Стиснах пръстите й.
— А аз какво ще правя сам в Ню Йорк? Тя принудено се усмихна.
— Прави каквото искаш. Обаче имай предвид, че ще пратя десет агенти денонощно да те наблюдават. По седем дни в седмицата.
Отвърнах на усмивката й и се замислих за тия интересни събития. По същество Кейт Мейфилд и Джон Кори, двама обикновени смъртни, бяха оскърбили боговете, които сега бяха решили да ни прогонят от „Акропола“ в Африка и Средна Азия. Другата възможност беше да легнем пред валяк.
— Защо и ти не подадеш оставка? — попитах я.
— Няма да подам оставка. Ти също.
— Ами тогава ще подам заявление да ме пратят в Танзания с теб.
— Забрави. Вече питах. Няма да ти разрешат. — Кейт ме погледна. — Моля те, Джон. Нека замина и моля те, не подавай оставка. Поне докато се върна.
Щракнах с пръсти и взех поредното си глупаво решение.
— Ще ме мъчат угризения, че ти си в Африка, докато аз живея тук в разкош. Затова ще подам заявление да ме пратят в Аден. Това е в Йемен.
Тя дълго се взира в мен.
— Много мило… много… — Виждах, че започва да се разстройва. Пусна ръката ми и избърса очите си с книжна салфетка. — Не мога да ти позволя да го направиш. Няма причини да… Искам да кажа, аз съм виновна за всичко.
— Вярно е. Обаче аз знаех в какво се забърквам. Просто си мислех, че няма да ни спрат толкова скоро. Трябва да реагират толкова бързо и с терористите.
Тя не отговори.
— Е, ще заминем поотделно в командировка, ще се приберем вкъщи почернели и във форма и ще продължим откъдето сме прекъснали.
Кейт бавно кимна.
— Откъде знаеш, че ще приемат предложението ти да заминеш за Йемен?
— Имат нужда от хора там и не могат да намерят доброволци.
— Откъде знаеш?