— Той е толкова луд, колкото е луда лисицата — рече тя. — Предполагам, че това искахте да кажете за мистър Макмърфи.
— В какъв с-с-смисъл? — попита Били. Макмърфи беше негов личен приятел и герой и той не беше много сигурен дали му харесват намеците й, — В какъв смисъл „колкото лисицата“?
— Много просто, Били — отвърна сестрата любезно. — Я да видим дали някой от другите няма да може да ти обясни в какъв смисъл. Мистър Сканлън?
— Били, тя го каза в смисъл, че Мак не е вчерашен.
— Никой не казва, че е в-в-вчерашен! — Били фрасна дръжката на стола си с юмрук, за да изтръгне последната дума. — Но мис Рачид имаше предвид…
— Не, Били, нищо нямах предвид. Просто отбелязах, че мистър Макмърфи не е човек, който би поел риск ей така, без никакъв смисъл. С това си съгласен, нали? Не сте ли съгласни всички?
Никой не отговори.
— Освен това — продължи тя, — той като че ли прави разни неща, без въобще да мисли за себе си, сякаш е някакъв мъченик или светец. А можете ли да кажете, че Макмърфи е светец?
Тя знаеше, че докато чака отговора им, можеше да си позволи да се усмихне.
— Не, той не е нито светец, нито мъченик. И така. Нека направим напречен разрез на неговата филантропия. — Тя извади лист жълта хартия от кошницата си. — Да разгледаме сега някои от неговите „дарове“, както биха ги нарекли преданите му почитатели Най-напред Макмърфи подари банята. Всъщност негова ли беше тя, та да я подарява? Какво изгуби той, като я превърна в игрално казино? От друга страна, колко мислите спечели за краткото време, откак стана крупие на своето малко Монте Карло тук, в отделението? Вие, Брус, колко изгубихте? А вие, мистър Сифелт? Мистър Сканлън? Предполагам, че всеки от вас има някаква представа колко е изгубил, но знаете ли той колко е спечелил, ако съдим по влоговете му във Фонда? Почти триста долара.
Сканлън подсвирна тихичко, но инак никой друг не се обади.
— Освен това, който се интересува, може да погледне тук и ще види къде съм си записала различните му басове, включително и един, чиято цел е умишленото дразнене на персонала. А както е известно на всички ви, комарджийството беше, и е, напълно несъобразно с правилника на отделението.
Тя погледна пак листа, след което го прибра обратно в кошницата.
— Ами неотдавнашният излет за риба? Колко смятате, че спечели мистър Макмърфи от това мероприятие? Поне аз както виждам нещата, той се възползва от колата на доктора, от парите на доктора за бензин, а разбрах, че е имал и доста други облаги, без да плати нито грош. Същинска лисица.
Тя вдигна ръка, за да не я прекъсне Били.
— Били, моля те да ме разбереш: аз не критикувам самите тези действия, просто си мисля, че ще е по-добре да не се заблуждаваме относно мотивите на Макмърфи. Впрочем, може би не е много честно да правим такива обвинения в отсъствието на човека, за когото говорим. Нека се върнем на въпроса, който разисквахме вчера, какъв беше той? — Тя попрехвърли документите в кошницата си. — Какъв беше той, спомняте ли си, доктор Спийви?
Главата на доктора отскочи.
— Не… чакайте… мисля…
Тя издърпа някакъв лист от една папка.
— Ето на. Мистър Сканлън: неговата мания за взривни вещества. Чудесно. Сега ще се занимаем с това, а някой друг път, когато присъства и мистър Макмърфи, ще се върнем пак към него. Аз обаче ви съветвам да помислите малко върху това, за което говорихме днес И така, мистър Сканлън…
Същия този ден девет-десет души чакахме пред вратата на трапезарията, додето черното момче свърши да краде брилянтин, и някои повдигнаха отново въпроса. Казаха, че не са съгласни със Старшата, но пък, мама му стара, в някои неща тя има право И все пак, по дяволите, Макмърфи си е добро момче… колкото и да е…
Накрая Хардинг заговори открито.
— Приятели, прекалено бурно протестирате, за да сте искрени в протеста си. Всички вие дълбоко в бедните си сърчица вярвате, че нашият ангел на милосърдието, мис Рачид, е напълно права, а и аз го знам. Защо да отричаме? Нека бъдем честни и поговорим откровено за този човек, вместо да критикуваме тайно капиталистическия му талант. Какво лошо има в това, че е поспечелил някоя и друга пара? Всеки път, когато ни е оскубвал, ние пък в замяна на това сме се забавлявали, не е ли така? Вярно е, че е хитрец и че знае как да спечели на бърза ръка някой долар. Но нима прикрива мотивите си? И защо тогава ние да ги прикриваме? Той гледа съвсем трезво на собствените си трикове и аз съм изцяло за него, както съм за добрата стара капиталистическа система на свободната лична инициатива, приятели, за него съм и за неговата открита бикоглава безочливост, и за американското знаме, нека е благословено, и за мемориала на Линкълн, и прочие. Спомнете си Мейн, П. Т. Барнъм и Четвърти юли. Аз се чувствам длъжен да защитя честта на своя приятел като един истински червено-бяло-син стопроцентов американец-мошеник. Добро момче, дръж ми шапката. Макмърфи направо ще се разстрои до сълзи, ако разбере какви непорочни мотиви хората виждат зад неговите постъпки. Той ще ги приеме като истинска обида за занаята.