И всички се смееха. Черните момчета стискаха зъби и не отговаряха: нямаше такива работи, преди да дойде тая червенокоса гадина.
Когато Фредриксън се надупи, чу се такъв звук, че се уплаших да не отхвръкне ниското санитарче.
— Чухте ли! — извика Хардинг, свил ръка на ухото си като фуния. — Какъв прелестен ангелски глас.
Всички зареваха от смях; черното момче се придвижи по-нататък и застана пред следващия пациент; шегите изведнъж секнаха и в стаята настъпи абсолютна тишина. Следващият пациент беше Джордж. И в тази секунда, когато спряха смеховете, шегите и протестите, когато Фредриксън, който стоеше до Джордж, се изправи и се обърна, а високото черно момче се канеше да каже на Джордж да си наведе главата, за да му цръкне от вонящия мехлем — точно в тази секунда на всички ни стана съвсем ясно какво ще се случи и защо трябва да се случи, и защо всички ние не сме били прави по отношение на Макмърфи.
Джордж никога не се къпеше със сапун. Той даже не понасяше, ако някой му подаде кърпата, за да се избърше. Ние се къпехме всеки вторник и четвъртък вечер и санитарите от вечерната смяна, които ни надзираваха, бяха преценили, че ще е по-добре да не насилват Джордж. Така си вървеше открай време. Черните момчета до един го знаеха това. Но сега всички разбраха — дори и Джордж, който се дърпаше назад, клатеше глава и се закриваше с големите си като дъбови листа ръце, — че това черно момче с разбития нос и озлобената душа, чиито двама приятели стояха до него и чакаха да го видят какво ще направи, не можеше да си позволи да пропусне случая.
— Айде, айде, навеждай главата, Джордж…
Пациентите вече гледаха към Макмърфи, който стоеше малко по-нататък.
— Айде, Джордж…
Мартини и Сифелт стояха под душовете и не мърдаха. Каналът под краката им се давеше от сапунената вода и глътките въздух. Джордж се взря за миг в канала, сякаш той му говореше нещо на него. Погледа го как бълбука и се дави. После отправи очи пак към тубата в черната ръка отпреде му — слузта се стичаше бавно от малката дупчица на върха на тубата по пръстите с цвят на чугун. Черното момче придвижи тубата е няколко сантиметра напред и Джордж се дръпна още по-назад, клатейки глава.
— Не, не, не го искам това.
— Щеш, не щеш, ще те намажа, Чистник — каза черното момче с почти съжалителен тон. — Трябва да те намажа. Да не искаш да плъпнат навсякъде тука разни буболечки? А аз знам, че вътре в тебе има такива буболечки!
— Няма! — каза Джордж.
— Има-има, Джордж, ти даже нямаш и представа. Тия буболечки са такива едни ма-алки — колкото върха на игла. И знаеш ли к’во правят: като се лепнат за косата ти и не мърдат оттам, и почват да дълбаят, да дълбаят, все по-навътре в тебе, ами да, Джордж!
— Нямам никакви буболечки! — извика Джордж.
— А-а-а, виж к’во Джордж: знаеш ли колко пъти съм ги виждал аз тия буболечки…
— Стига, Уошингтън — намеси се Макмърфи.
Белегът по носа на черното момче побеля като неон. То разбра кой се е обадил, но не се обърна; показа, че е чуло само с това, че спря да говори и с дългия си сивкав пръст потърка белега, който му беше останал от баскетбола. Търка го минута-две, после тикна ръката си под носа на Джордж и размърда пръсти.
— Джордж, виж, въшка. Виждаш ли? Нали знаеш как изглеждат въшките? Е, а вие там на лодката сте хванали въшки. Как да ги оставим сега тия въшки да те дълбаят, а, Джордж?
— Нямам никакви въшки! — извика Джордж. — Никакви.
Той се изпъна съвсем и повдигна лице така, че се видяха очите му. Черното момче отстъпи крачка назад. Другите две му се присмяха.
— К’во става, Уошингтън? — попита високото. — Нещо май не върви, а, мой човек?
То пак пристъпи напред.
— Джордж, казвам ти: наведи се! Или се наведи сам да ти цръкна от тая работа, или аз ще те накарам насила! — То пак приближи до него тубата, голяма и черна като блато. — Ще те накарам насила ей с тая черна, мръсна, вонеща ръка!
— Махай си ръката! — извика Джордж и вдигна юмрук над главата му, сякаш се канеше да разцепи сивосинкавия череп на парчета, пръскайки по пода разни зъбци, гайки и бурми.
Но черното момче просто допря тубата до пъпа на Джордж, и я стисна. Джордж си пое шумно дъх и се преви надве. Черното момче впръска доста голямо количество в разчорлената бяла коса и го разтърка; по главата на Джордж остана черно от ръката му. Джордж се стисна за корема с две ръце и се разнищя: