Ти си най-големият глупак, ей Богу, ако си мислиш, че една добра християнка може да приеме име като Ти А Милатуна. Ти си си роден с това име, много хубаво, но и аз съм си родена с име. Бромдън. Мери Луиз Бромдън.
А когато се преместим в града, казва Татко, с това име ще получим по-лесно карта за социално осигуряване.
Един човек дебне някого с тенекеджийски чук, ще го улучи, ако упорства, Пред мен пак блясват искри, многоцветни!
Китка, китка магданоз, мойта хрема в твоя нос, тя рибарка е добра на кокошки без пера, слага своя улов в кочини, шиите им са проточени… ала-бала тука спри, в ятото са гъски три… първата на изток тръгна, втората на запад свърна, третата, не знам защо, кукувичето гнездо си избра едничка тя и над него прелетя… Едно, две, три… кой излезе първи — ти.
Това го пееше старата ми баба, на тая игра играехме с часове, докато седяхме до сушилките за риба и пъдехме мухите. Играта се наричаше Китка, Китка Магданоз. Баба пееше и отброяваше един по един пръстите на разперените ми ръце, на всяка сричка по пръст.
Кит-ка, кит-ка маг-да-ноз (седем пръста), мой-та хрема в тво-я нос (четиринайсет пръста, на всяка сричка тя чукваше по един мой пръст с черната си разкривена ръка, всеки от ноктите на пръстите ми я гледаше като някакво малко личице и се молеше да бъде „ти“-то, което излизаше накрая).
Обичам тая игра, обичам и Баба, Но не обичам рибарката, която лови кокошки без пера Нея не я обичам. Обичам гъската, която прелита над кукувичето гнездо. Нея я обичам. И Баба обичам, мир на прахта й.
За последен път я виждам мъртва и студена като камък в самия Далс, заобиколена от ярки разноцветни ризи, индианци, говедари, жътвари. Откарват я на талига към градските гробища, запушват очите й с червена глина.
Спомням си горещи, притихнали като пред буря следобеди, в които въздухът е наситен с електричество и зайците се тикат право под колелата на камионите.
След сключването на договора Джоуи Риба-в-Каца има двайсет хиляди долара и три кадилака. Но не може да ги кара.
Виждам два зара.
Единия го виждам отвътре, аз съм на дъното му. Аз съм тежестта, която е сложена в зара, за да се падне числото едно, дето е отгоре ми. Фалшифицирали са зара, за да излиза едно, а тежестта съм аз, шестте бучки под мене като шест бели възглавници са обратната страна, числото шест, което винаги ще остава отдолу, когато той хвърля. А за какво ли е фалшифициран другият зар? Бас държа, че му е сложена тежест, за да се пада също числото едно. Едно и едно — змийски очи. Те го бият с тояга и аз съм тежестта.
Внимание, ще хвърлят заровете. Уви, уважаема, пушилнята за риба е празна и момичето има нужда от нови обувки с токчета. Ида, ида. Пфу.
Не мога повече.
Вода Лежа в локва.
Едно и едно. Пак му извъртяха номера. Виждам числото едно над мене: той не може да хвърли замръзналите зарове в уличката зад бакалницата — в Портланд.
Уличката е като тунел, на нея е студено, защото е привечер. Нека… отида да видя Баба, Моля ти се, Мамо.
Какво каза той, като ми смигна?
Първата на изток тръгна, втората на запад свърна.
Не ми стойте на пътя.
По дяволите, сестра, не ми стойте на пътя. Пътя, ПЪТЯ!
Мой ред е. Пфу, Пак същият номер. Едно и едно.
Синко, учителката ми каза, че имаш акъл в главата си, стани нещо…
Какъв да стана, Татко? Тъкач на черги като Чичо Тичащия-и-Скачащ-Вълк ли? Или плетач на кошници? Или просто още един впиянчен индианец?
Хей, момче, ти май си индианец, а?
Точно така.
Много добре говориш английски.
Да.
Дай ми… обикновен за три долара.
Нямаше да са толкова важни, ако знаеха какво става между мен и луната. Да не би да съм някакъв си обикновен индианец.
Този, който — как беше? — не върви в крак, чува друг барабан.
Пак едно и едно. Олеле, колко са студени тия зарове.
След погребението на Баба ние с Татко и Чичо Тичащия-и-Скачащ-Вълк я изровихме. Мама не дойде с нас; тя никога не била чувала такова нещо. Труп окачен на дърво? Просто да повърнеш.
Чичо Тичащия-и-Скачаш-Вълк и Татко стояха двайсет дни в далския затвор, в отделението за алкохолици, заради Оскверняване на мъртвец и играха на реми.
Но тя ни е майка, дявол да го вземе!
Това няма никакво значение, приятелчета. Трябваше да я оставите погребана. Не знам кога ще се научите вие, тъпите индианци. И така, къде е тя? Най-добре си кажете.