— Той пък къде се е дянал? — прошепна Макмърфи. — Защо не й отговори?
— Не се безпокой — каза Сканлън. — Тя няма да надникне в клозета.
— Добре де, ама защо не й отговори? Дали пък не се е натряскал?
— Брей, к’ви ги говориш? Аз не се натрясквам, особено пък в такава дупка.
Това беше гласът на мистър Търкъл, който явно се намираше някъде в тъмния клозет заедно е нас.
— Господи, Търкъл, какво правиш тука? — Макмърфи се опитваше да говори строго, но едва се сдържаше да не се разсмее. — Измъквай се и я виж к’во иска. Какво ще си помисли, ако не те намери.
— Настъпва краят — каза Хардинг и седна. — Да бъде милостив Аллах.
Търкъл отвори вратата, изсули се през нея и се сблъска с надзирателката в коридора. Тя била дошла да види защо са запалени всички лампи. За какво било необходимо да се включва осветлението в цялото отделение? Търкъл каза, че не всички лампи са запалени; че в спалното е тъмно, както и в клозета. Тя каза, че това не е извинение за другите запалени лампи; за какво била нужна цялата тая светлина? На това Търкъл не можа да отговори и в последвалата дълга пауза чух, че бутилката минава от ръка на ръка в тъмното. Навън, в коридора, тя пак го попита същото и Търкъл й каза, че той просто се бил заел да чисти помещенията. Тя искаше да знае защо в такъв случай е тъмно в клозета, мястото, което той според задълженията си трябва да поддържа чисто? Бутилката пак тръгна да обикаля, докато чакахме неговия отговор. Стигна до мене и аз отпих малко. Чувствах, че имам нужда. В коридора Търкъл преглъщаше, сумтеше, ъкаше, чудеше се какво да отговори.
— Съвсем засече — каза Макмърфи. — Някой трябва да излезе да му помогне.
Зад мен някой пусна водата в клозета, вратата се отвори и на фона на светлината от коридора видяхме, че Хардинг излиза навън, като придърпваше нагоре пижамата си. Чух как надзирателката ахна, като го видя, а той и се извини, каза, че не я бил забелязал, понеже било тъмно.
— Не е толкова тъмно.
— Не, искам да кажа в клозета. Винаги изгарям осветлението, за да ми функционират по-добре червата. Нали разбирате, тия огледала, когато свети, огледалата ме гледат като някакви съдии, които чакат да ми наложат наказание, ако всичко не излезе както трябва.
— Но санитарят Търкъл каза, че чистел вътре…
— И при това се справяше чудесно с работата си, като се имат предвид трудностите поради тъмнината. Искате ли да видите?
Хардинг открехна вратата и ивица светлина се вряза в мозаечния под на клозета. За миг зърнах надзирателката, която отстъпи назад и каза, че ще трябва да му откаже, тъй като имала да прави още проверки. Чух, че вратата в дъното на коридора пак се отключи и тя си излезе от отделението. Хардинг извика след нея да се върне скоро и ние всички се втурнахме от клозета, за да му стиснем ръката и да го потупаме по гърба, задето спаси положението.
Стояхме в коридора и виното пак тръгна да обикаля. Сифелт каза, че като нищо ще му пийне малко водка, стига да има с какво да я разреди. И попита мистър Търкъл не се ли намира нещо в отделението, с което да я смеси, а Търкъл отвърна, нищо, освен вода. Фредриксън попита какво ще кажем за сиропа за кашлица?
— От време на време ми сипват по малко от едно двулитрово шише в стаята с лекарствата. Няма лош вкус. Имаш ли ключ от тая стая, а, Търкъл?
Търкъл кача, че през нощта единствено надзирателката имала ключ от стаята с лекарствата, но Макмърфи взе да го убеждава да отвори ключалката с нещо остро. Търкъл се ухили и кимна лениво. Докато те двамата бърникаха ключалката с кламери, ние останалите заедно с момичетата се разшетахме из Сестринската стая, разтваряхме папки, четяхме досиета.
— Я вижте — извика Сканлън, като размахваше една от тия папки. — Записали са и бележките ми от училище. Има го даже успеха ми от първо отделение. Ах това тъпо училище, тъпо.
Били и момичето му прелистваха неговата папка. Тя отстъпи назад, за да го огледа по-добре.
— Били, ама имаш ли то всичкото това? Френо не знам си какво, пато не знам си какво? Не ми изглеждаш като да ги имаш всичките тия неща.
Другото момиче беше отворило един шкаф и се чудеше за какво ли им са на сестрите всичките тия грейки, милиони грейки, а Хардинг седеше на бюрото на Старшата и клатеше глава като гледаше какво става.
Макмърфи и Търкъл отвориха вратата на стаята с лекарствата и извадиха от хладилника шише е гъста вишневочервена течност Макмърфи обърна шишето към светлината и прочете етикети на висок глас.
— Изкуствен аромат, оцветители, лимонена киселина. Седемдесет процента инертни вещества — това сигурно е вода, — двайсет процента алкохол — прекрасно — и десет процента кодеин, ВНИМАНИЕ: КЪМ НАРКОТИКА МОЖЕ ДА СЕ ПРИВИКНЕ. Той отвъртя запушалката и отпи от шишето със затворени очи. Прокара език по зъбите си и пак пийна, после пак прочете етикета. — Вижте какво — каза и потрака със зъби, сякаш току-що са ги наострили, — ако сипем мъ-ъничко от това във водката, мисля, че ще стане прилично. Как сме с леда, Търкъл, стари приятелю?