— Я ми донеси и на мене — извика тя пиянски след Хардинг. — Никога досега не ми се беше случвало нещо, което дори малко да прилича на това.
Откъм дъното на коридора чухме звън на счупено стъкло и Хардинг се върна с две шепи хапчета; той ги пръсна върху Сифелт и момичето така, сякаш хвърляше буци пръст в гроб. Вдигна очи към тавана.
— Милостиви Боже, приеми в обятията си тези двама бедни грешници. И остави вратата открехната за нас, останалите, защото това, което виждаш, е краят, абсолютният, невъзвратим, небивал край. Най-после разбрах какво става. Ние се веселим за последен път. Оттук нататък сме обречени. Ще трябва да намерим сили в себе си и да посрещнем неизбежната си съдба. На разсъмване всички ще бъдем разстреляни. Мис Рачид ще ни подреди до стената и ние ще бъдем изправени пред ужасяващата паст на яко заредената й пушка, която тя е натъпкала с хапчета с опиум. И само с един замах на сабята си, бум! Така ще ни успокои всичките, че ще ни премахне от лицето на тая земя.
Той се отпусна по стената и се свлече на пода, хапчетата скачаха от ръцете му във всички посоки като червени, зелени и оранжеви буболечки.
— Амин — рече и затвори очи.
Момичето на пода опъна полата по дългите си, свикнали на работа нозе, погледна Сифелт, който все още се хилеше и се гърчеше до нея под светлината на фенерите, и каза:
— Никога досега не ми се беше случвало нещо, което поне наполовината да прилича на това.
Речта на Хардинг, макар и да не ни отрезви, поне ни накара да осъзнаем сериозността на положението. Нощта напредваше и трябваше да помислим за пристигането на сутрешната смяна. Били Бибит и неговото момиче споменаха, че вече минава четири часът и че ако другите нямат нищо против, биха искали мистър Търкъл да им отключи Изолационното. Те се отправиха натам под свод от лъчите на фенерчетата, а всички останали отидохме в дневната, за да помислим какво ще правим с почистването. Търкъл се върна от Изолационното взел-дал, та трябваше да го натикаме в един инвалиден стол и така да го вкараме в дневната.
Аз вървях най-накрая и изведнъж с изненада установих, че съм пиян, действително пиян, че за първи път, откак съм се уволнил от казармата, съм целият червен от алкохола и се хиля, и се клатушкам, че съм се напил наред с другите шест-седем мъже и двете момичета — и това в самото отделение на Старшата! Пиян съм и търча, и се кискам; и флиртувам с жени в сърцето на най-могъщата крепост на Системата! Мислех си за изтеклата част от нощта, за това, което бяхме правили, и почти не можех да повярвам. Все трябваше да си повтарям, че действително се е случило, че ние сме причината то да се случи. Просто бяхме отключили един прозорец и то влезе при нас, така както влиза чистият въздух. Може би пък Системата не е всемогъща. Какво можеше да ни попречи да го повторим, след като вече видяхме как става? Или да извършим каквото друго си поискаме? От тия мисли ми стана толкова хубаво, че изкрещях и връхлетях върху Макмърфи и момичето Санди, които вървяха пред мене, грабнах ги единия в едната, другия в другата ръка и хукнах към дневната, а те викаха и ритаха като деца, Хубаво ми беше.
Полковник Матърсън пак довтаса, с блесналия си поглед и с поуките си, и Сканлън отново го откара обратно в спалното Сифелт, Мартини и Фредриксън казаха, че май ще е най-добре и те да заемат хоризонтално положение. Макмърфи, аз, Хардинг, момичето и мистър Търкъл останахме, за да допием сиропа за кашлица и да решим какво да правим с цялата тая бъркотия в отделението. Ние двамата с Хардинг се държахме така, сякаш сме единствените истински разтревожени; Макмърфи и момичето просто си седяха, посръбваха си от сиропа, смееха се и си пускаха ръце в полумрака, а мистър Търкъл непрекъснато задремвате. Хардинг се мъчеше с всички сили да ги стресне.
— Ама вие не разбирате колко е сложно положението — каза гой.
— Глупости — обади се Макмърфи.
Хардинг плесна с ръка но масата.
— Макмърфи, Търкъл, вие не съзнавате какво стана тази нощ тук, в едно психиатрично отделение. Отделението на мис Рачид! Ние ще бъдем… унищожени!
Макмърфи захапа ухото на момичето. Търкъл кимна, отвори едно око и каза:
— Така е, Утре и тя ще се дотътри.
— Да, но аз имам един план — продължи Хардинг. И стана Каза, че Макмърфи явно вече е доста пиян, за да се оправя сам с положението, така че някой друг ще трябва да поеме командването. Колкото повече приказваше, толкова повече се изправяше, толкова по̀ изтрезняваше. Говореше искрено и настойчиво, а ръцете му оформяха казаното. Бях доволен, че е готов да поеме нещата.
Планът му беше следният: ще вържем Търкъл, та да излезе така, сякаш Макмърфи се е промъкнал изотзаде му, вързал го е с, да речем, един накъсан на ивици чаршаф и му дигнал ключовете, след което нахълтал в стаята е лекарствата, разпръснал ги из цялата стая и разпердушинил папките ей така, за да ядоса сестрата — това тя ще го повярва напълно, — после отключил мрежата и избягал.