Макмърфи провисна единия си бос крак от канапето и нахлупи шапката си, та светлината да не дразни зачервените му очи; през цялото време облизваше устните си с език, който беше като полиран от сиропа за кашлица. Изглеждаше отегчен и страхотно изморен, все притискаше длани към слепоочията си и се прозяваше, но въпреки лошия си вид не преставаше да се усмихва, а дори един-два пъти се изсмя високо на находките на сестрата.
Когато Старшата отиде да се обади в Централната Сграда, за да докладва за уволняването на мистър Търкъл, Търкъл и момичето Санди се възползваха от възможността, отключиха пак мрежата, махнаха ни за довиждане и хукнаха през градината, като се препъваха и хлъзгаха по мократа, блеснала на слънцето трева.
— Той я остави отключена! — викна Хардинг към Макмърфи. — Хайде. Тръгвай след тях!
Макмърфи изпъшка и отвори едно око, кървавочервено като запъртък.
— Ти какво, кодошиш ли ме? Та аз не мога даже главата си да пъхна през този прозорец, пък какво остава за цялото тяло.
— Приятелю, аз мисля, че ти не проумяваш напълно…
— Хардинг, стига пък и ти с твоите надути думи; единственото нещо, което тази сутрин разбирам напълно, е, че все още съм полупиян. И ми се драйфа. Всъщност според мен ти си още пиян. Вожде, а ти, и ти ли си пиян?
Казах, че все още нямам никакво обоняние и никакъв вкус в устата, ако това може да се сметне за признак.
Макмърфи кимна и пак затвори очи; скръсти ръце и се отпусна на мястото си, забил брадичка в гърдите си. Примлясна с уста и се усмихна, сякаш насън.
— Господи — промълви, — всички са пияни.
Хардинг все още се опитваше да направи нещо. Настояваше, че Макмърфи ще стори най-добре, ако се облече, и то бързо, додето нашият ангел на милосърдието се обажда пак на доктора, за да му докладва какви безобразия е открила, но Макмърфи твърдеше, че няма за какво толкова да се вълнуват; вече е бил в такова положение.
— Нали им ядох попарата — добави той.
Хардинг разпери ръце и си тръгна, предричайки гибел.
Едно от черните момчета видя, че мрежата е отключена, и я заключи, после донесе голямата книга от Сестринската стая, тури пръст на списъка и взе да чете имената, първо сричаше името едва чуто, а сетне, като видеше човека, който му съответстваше, то произнасяше високо. Списъкът беше подреден по азбучен ред, но отзад напред, така че санитарчето стигна до Б-то чак накрая. Огледа дневната, без да маха пръста си от последното име в регистрационната книга.
— Бибит. Къде е Били Бибит? — попита с облещени очи. Мислеше си, че Били му се е измъкнал под носа, и се чудеше дали ще му трият сол на главата. — Кажете бе, тъпанари, кой видя като се чупи Били Бибит?
Това накара хората да си припомнят точно къде е Били Бибит; пак се чуха смехове и шушукания.
Черното момче се върна в Сестринската стая, видяхме го, като разправяше нещо на сестрата. Тя тресна слушалката върху вилката и излезе от стаята, а черното момче я следваше по петите; кичур коса се беше изплъзнал изпод бялото й боне и се беше залепил за лицето й като мокра пепел. Беше се изпотила под веждите и под носа. Попита ни настоятелно къде е отишъл Беглеца. Отговорът беше групов смях и тя огледа хората един по един.
— Значи, не е избягал, така ли? Хардинг, кажете ми, той все още ли е тук, в отделението? Кажете ми, Сифелт, кажете ми вие!
При всяка дума мяташе стрели с очите си и ги запращаше в лицата на хората, но отровата й не ги ловеше. Посрещаха погледа й без страх; ухилените им физиономии иронизираха някогашната й самоуверена усмивка, която сега тя беше загубила.
— Уошингтън! Уорън! Елате да направим проверка на стаите.
Всички станахме и тръгнахме след тях тримата. Първо отключиха лабораторията, после банята, после лекарския кабинет… Сканлън прикри усмивката си с възлестата си ръка и прошепна:
— Ама че майтап ще падне сега с нашия Били. — Всички кимнахме. — Пък като си помисля, няма да е само с него: спомнете си кой още е вътре.
Сестрата се присегна към вратата на Изолационното, в дъното на коридора. Ние се струпахме по-наблизо и проточихме вратове, за да надникнем над Старшата и черните момчета, когато тя отключи вратата и я разтвори. В стаята нямаше прозорци и беше тъмно. В мрака се чу писък и някакво боричкане, сестрата щракна ключа и светлината падна право върху Били и момичето, които мигаха от дюшека на пода като два бухала от гнездото си. Сестрата не обърна внимание на воя смях зад себе си.