— Те ме н-н-накараха! Моля ви, мис Рачид, те ме н-н-на-на…
Сестрата понамали светлината, която излъчваше, и Били отпусна глава, хълцайки облекчено. Тя го хвана за врата и привлече бузата му към колосаната си гръд; милвайки го по рамото, огледа цялата ни дружина бавно, с презрително изражение на лицето.
— Успокой се, Били. Успокой се. Повече никой няма да ти причини зло. Успокой се. Аз ще обясня всичко на майката.
Докато говореше, тя продължаваше да ни гледа свирепо. Просто невероятно беше, че този мек, успокоителен и топъл като възглавница глас можеше да излиза от едно такова твърдо като порцелан лице.
— Успокой се, Били. Ела сега с мен. Ела да ме почакаш в лекарския кабинет. Няма защо да се измъчваш да седиш в дневната с тези… твои приятели.
Тя го поведе към кабинета, като галеше наведената му глава и нареждаше: „Горкото момче, горкото малко момче“, а ние мълчаливо се потътрихме по коридора към дневната, където насядахме, без да се поглеждаме, без да приказваме. Последен седна Макмърфи.
Хрониците престанаха да се мотаят като въртоглави и се заковаха и те по местата си. С крайчеца на окото си погледнах Макмърфи, като внимавах да не ме забележат другите. Той седеше на стола си в ъгъла, почиваше си за момент, преди да се впусне в следващия рунд — в една дълга поредица от следващи рундове. Победата, за която той се бореше, не можеше да бъде постигната веднъж завинаги. Човек трябваше да продължи да се бори за нея, да се бори, докато може, а после друг да го замести.
В Сестринската стая се проведоха още няколко телефонни разговора, появиха се неколцина длъжностни лица, за да освидетелстват фактите. Когато накрая пристигна и самият доктор, всеки един от тия хора го погледна така, сякаш той е подготвил цялата тая работа, или поне си е дал благословията. Тия техни погледи го накараха да се разтрепери и лицето му побеля като платно. Очевидно той вече беше чул за случилото се тук, в неговото отделение, но Старшата отново му описа всичко, бавно, подробно, на висок глас, та да го чуем и ние. Да го чуем тоя път както трябва, сериозно, без да шушукаме и да се кискаме, докато тя говори. Докторът кимаше, попипваше очилата си и мигаше ли, мигаше, а очите му бяха толкова разводнени, че сто на сто я пръскаше. Накрая тя му разказа за Били и за трагичното приключение, на което сме били подложили горкото момче.
— Оставих го във вашия кабинет. Изхождайки от сегашното му състояние, аз ви предлагам да го видите веднага. Той е преживял страхотно изпитание. Цяла треперя, като си помисля каква вреда може да е нанесена на горкото момче.
Изчака и докторът да потрепери.
— Мисля, че трябва да се опитате да поприказвате с него. На него му е нужно съчувствие. Той е в много окаяно състояние.
Докторът кимна отново и тръгна към кабинета си. Ние го изпратихме с поглед.
— Мак — каза Сканлън. — Слушай, не си мисли, че можем да им се хванем на лъжите. Лошо стана, но ние знаем къде е вината — ти не си виновен.
— Така е — потвърдих и аз, — тебе никой не те обвинява.
Но само като го видях как ме погледна, пожелах да ми бяха отрязали езика.
Той затвори очи и се отпусна. Сякаш чакаше. Хардинг стана и тръгна към него, но едва отвори уста, за да му каже нещо, когато откъм другия край на коридора се разнесе викът на доктора и изписа по лицата на всички ни ужас при мисълта за случилото се.
— Сестра! — викаше той. — Боже Господи, сестра!
Тя се затича натам, откъдето крещеше докторът, след нея хукнаха и трите черни момчета. Но никой от пациентите не стана. Ние знаехме, че сега не можем да направим нищо друго, освен да седим неподвижно и да я чакаме да се върне в дневната, за да ни съобщи това, което бяхме предчувствали, че ще се случи. Тя се насочи право към Макмърфи.
— Прерязал си е гърлото — каза. Чакаше, надяваше се, че той ще й отвърне нещо. Той не я погледна. — Отворил шкафа на доктора, намерил някакви инструменти и си прерязал гърлото. Горкото, нещастно, неразбрано момче се е самоубило. Й сега е там, на стола на доктора, с прерязано гърло.
Тя пак почака. Но той все още не я поглеждаше.
— Първо Чарлс Чезуик, а сега Уилям Бибит! Надявам се, че най-после сте доволен. Играете си с човешкия живот — залагате човешкия живот — сякаш сте някакъв Господ!
Обърна се и си влезе в Сестринската стая; затвори вратата след себе си, но остави да бръмчи някакъв писклив, убийствено-смразяващ звук в неоновите лампи над главите ни.