После, криейки се от черните момчета в клозета, аз се гледах в огледалото и се питах как е възможно човек да постигне такова велико нещо да бъде себе си. Виждах в огледалото лицето си, тъмнокожо и грубо, с големи, изпъкнали скули, сякаш кокалът под тях е бил издялан със секира, с черни, сурови, невъзмутими очи, като очите на Татко или като очите на всичките ония жилави, невъзмутими индианци, които показват по телевизията и за които си мисля, о не, това не съм аз, това не е мойто лице. Аз не съм себе си дори когато се опитвам да имам такова лице. Дори и тогава не съм съвсем себе си; просто съм такъв, какъвто изглеждам, какъвто хората искат да бъда. Май никога не съм бил себе си. Как може Макмърфи да бъде себе си?
Сега го виждах по-различен, отколкото когато дойде при нас за първи път; виждах не само тия негови големи ръце; червените бакенбарди и изкривената усмивка. Виждах го да прави неща, които не подхождаха на лицето и ръцете му, като например да рисува картина по време на трудотерапията — с истински бои, върху чисто бяла хартия без редове и без разни значета, които да му показват къде да рисува; или пък с красиви и плавни движения на ръката да пише писма до някого. Как може човек като него да рисува, или да пише писма, или да бъде разстроен и разтревожен, какъвто го видях веднъж, когато му върнаха едно писмо? Такива неща можеш да очакващ от Били Бибит или от Хардинг, Ръцете на Хардинг създаваха впечатлението, че могат да рисуват, но всъщност не рисуваха; Хардинг ги обуздаваше и ги караше да режат дъска за кучешки колибки. Макмърфи не беше такъв. Така както не беше позволил на Системата да го напъхат в нейния калъп, той не беше позволил и на външния си вид да определи живота му по един или друг начин.
Много неща виждах по-различно. Предположих, че машината за мъгла е паднала и се е счупила, когато в петък я вдигнаха прекалено нависоко заради заниманието, така че сега не можеха да пускат ни мъгла, ни газ, които да променят изгледа на нещата. За първи път от много години виждах хората без тоя черен контур, който обикновено имаха, а една нощ дори гледах през прозорците.
Както вече казах, повечето пъти нощем, преди да ме тикнат в кревата, ми даваха онова хапче, което ме зашеметяваше и ме изключваше от играта. Ако обаче нещо не бяха изчислили дозата както трябва и аз се събудех, очите ми бяха целите гурелясали, спалното помещение тънеше в мъгла, и жиците в стените, пренатоварени с ток, се гърчеха и излъчваха във въздуха смърт и омраза — не можех да го издържа всичко това, тъй че пъхвах главата си под възглавницата и се опитвах да заспя отново. Колкото пъти надникнех изпод възглавницата, долавях миризмата на изгорена коса и някакъв такъв шум, сякаш пържеха бекон в нагорещен тиган.
Една нощ обаче, няколко дни след прословутото петъчно занимание, аз се събудих и спалното беше чисто и тихо; освен спокойното дишане на мъжете и потракването на разните му там джунджурийки по крехките ребра на двамата стари Безмозъчни, цареше пълна тишина. Един от прозорците беше отворен и в стаята нахлуваше свеж въздух, който ме замайваше и опияняваше, който събуди у мен неочакваното желание да стана и да направя нещо.
Измъкнах се от чаршафите и тръгнах бос по студения под между леглата. С краката си опипвах линолеума и си мислех колко ли пъти, колко хиляди пъти съм минавал с парцала по същия този под, без никога да съм го докосвал. Сега това миене ми се струваше като някакъв сън, сякаш не можех да повярвам, че то ми е запълнило толкова много години. В този момент единственото реално нещо беше студеният линолеум под краката ми.
Вървях между момчетата, скупчени в дълги бели редици като снежни преспи, и внимавах да не бутна някого. Накрая стигнах до стената с прозорците. Отидох до оня, чийто транспарант току се издуваше от лекия ветрец и после пак се отпускаше, и притиснах чело в мрежата. Жицата беше студена и твърда, завъртях глава, за да я усетя и с бузите си; подуших бриза. Идва есен, помислих си, долавям тежкия кисел мирис на силаж, който цепи въздуха като звън на камбана, и на недоизгорели дъбови листа, които ще тлеят цяла нощ, тъй като са били още зелени.