— Така ли мислиш? — пита Хардинг. — И щом изведнъж си станал толкова вещ по въпроса за душевното здраве, къде е тогава бедата? Коя е тая дълбока причина, както така мъдро се изрази?
— Нали ти казах бе, човек, не знам. Не съм я виждал. — Млъква за момент и се заслушва в бръмченето от рентгеновия кабинет; после продължава. — Но ако е само това, което ти казваш, ако причината е тъкмо тая дърта сестра с нейните сексуални проблеми, то тогава изходът е много прост, ще трябва само някой да я тръшне на земята и да й разреши проблемите, не е ли така?
Сканлън изръкоплясква.
— Хей, да му се не види! Ами точно така. Избираме тебе, Мак, само такъв жребец като тебе може да се оправи с тая работа.
— О, не. Не, господинчо. Сбъркал си адреса.
— Защо не? А аз си мислех, че тъкмо ти си жребецът.
— Сканлън, братле, аз смятам да стоя колкото може по-настрани от тая дърта крава.
— Да, забелязах това — казва усмихнато Хардинг. — Какво е станало между вас двамата? Какви ли не номера й въртя и изведнъж се отказа. И защо? Внезапно състрадание към нашия ангел на милосърдието ли?
— Не, просто разбрах някои неща, затова. Разпитвах тук и там. Разбрах защо всички вие й целувате задника, и й се кланяте, и я оставяте да ви тъпче. Загрях като какъв ме използвате.
— Така ли? Това е интересно.
— Дяволски прав си, интересно е. На мене ми е интересно защо, търтеи такива, никой от вас не ми каза какво рискувам, като я дърпам за опашката. Никак не ми се ще само заради това, че не мога да я понасям, тя да ми лепне още една-две годинки към присъдата. Трябваше в някой момент да си преглътнете гордостта и да се погрижите за вашия Тартор.
— Приятели, сигурно и вие не вярвате на слуха, че Макмърфи се бил нагодил към реда в отделението само за да може да се измъкне оттук по-рано?
— Хардинг, знаеш много добре за какво говоря. Защо не ми каза, че тя може да ме държи затворен тук дотогава, докато бъде така добра сама да пожелае да ме пусне?
— Просто бях забравил, че не си дошъл в болницата доброволно — лицето на Хардинг се сгърчва и смачква усмивката му. — Да. И ти си нахитрял. Като всички нас.
— Оставаше пък и да не нахитрея. Защо трябва аз да ви защищавам глупавите оплаквания като това, дето вратата на спалното стояла заключена, или дето цигарите ги държали в Сестринската стая? В началото въобще не загрях защо ме гледате като някакъв спасител. После разбрах, че всъщност сестрите имат думата кой да се изпише и кой не. И страхотно бързо проумях. Казах си: „Тия мръсни копелета са ми подхвърлили динена кора, мене са решили да натопят. Мене, Рандъл Патрик Макмърфи!“ — Отмята назад глава и ни се ухилва подред, както сме насядали на пейката. — Вижте какво, братлета, нямам нищо против никого от вас, но ми стига толкова. И аз искам да се измъкна оттука, не само вие, И аз рискувам колкото вас, като й се репча на тая дърта крава.
Той се ухилва пак, смигва и ръгва Хардинг с пръст в ребрата, с други думи, край на кавгата, за нищо не им се сърди. Само че Хардинг казва още нещо.
— Не, ти рискуваш повече от мен, приятелю.
Сега пък Хардинг се ухилва и с половин завъртане на главата поглежда бързо встрани, като неспокойна кобила. Всички се придвижват с едно място. Мартини излиза иззад рентгеновия екран, закопчава си ризата и мърмори:
— Нямаше да повярвам, ако не го бях видял.
Били Бибит заема мястото му зад черното стъкло.
— Ти рискуваш повече от мен — повтаря Хардинг. — Аз съм тук доброволно. Не съм задължен да стоя.
Макмърфи не казва нищо. Изглежда страшно озадачен, сякаш нещо не е наред, сякаш има нещо, което не може да проумее. Просто си седи на мястото и гледа Хардинг, Хардинг се опитва да се усмихне, но усмивката изгасва на лицето му и той се размърдва, неловко му е, дето Макмърфи го зяпа така особено. Преглъща и казва:
— Всъщност от нас само няколко са изпратени в болницата на лечение. Само Сканлън и… струва ми се, някои от Хрониците. И ти. Всъщност в цялата болница доброволците са повече. Много повече.
После млъква, гласът му се стапя под погледа на Макмърфи. След секунда Макмърфи казва меко:
— Ти какво, майтапиш ли се с мене?
Хардинг поклаща глава. Изглежда изплашен. Макмърфи се изправя и казва:
— Всички вие майтап ли си правите с мене?
Никой не продумва. Макмърфи закрачва пред пейката, заровил пръсти в гъстата си коса. Стига до края на редицата, после се връща обратно, до самия рентген. Апаратът просъсква и проблясва насреща му.