Страшно ми се доспа. Не исках да говоря повече, опитах се да си спомня какво съм казал, струваше ми се, че не е това, което съм искал.
— Май говоря малко налудничаво?
Той се превъртя в леглото си.
— Да, Вожде, малко налудничаво говориш.
— Всъщност, не това исках да ти разкажа, Само че всичкото не мога да ти го разкажа. Не е смислено.
— Не казах, че не е смислено, Вожде, казах само, че е малко налудничаво.
Дълго време след това той мълча и аз си помислих, че е заспал. Съжалявах, че не му казах лека нощ. Погледнах към него и видях, че се е обърнал на другата страна. Ръката му беше върху завивката, така че можех да различа в тъмното татуираните аса и осмици. Голяма е, рекох си, и моите ръце бяха такива големи едно време, когато играех футбол. Искаше ми се да се протегна и да пипна татуировките, да проверя, дали е жив. Ужасно тихо лежи, казах си, трябва да го пипна, за да видя да не е умрял…
Лъжа. Много добре знам, че е жив. Не затова искам да го пипна.
Искам да го пипна, защото е човек.
И това е лъжа. Та около мене има и други хора. Мога да пипна тях.
Искам да го пипна, защото съм педал!
О, и това е лъжа. Само страхове. Ако бях педал, щеше да ми се иска да правя други неща с него. Искам да го пипна просто защото е такъв, какъвто е.
Тъкмо се канех да протегна ръка, когато той се обърна с лице към мене и каза:
— Вожде, знаеш ли к’во си мисля, защо не вземеш да дойдеш утре с нас за риба?
Не му отговорих.
— Хайде де, к’во ще кажеш? Ще си прекараме чудесно. Знаеш ли ги какви са тия мои лели, дето ще дойдат да ме вземат? Въобще не са никакви лели, човече; и двете са курви, танцьорки, познавам ги от Портланд. К’во ще кажеш за това, а?
Накрая му обясних, че съм Нищий.
— Какъв си?
— Нямам пукната пара.
— Аха — загря той. — Е, да, не помислих за това.
И отново замълча, като взе да търка белега на носа си с пръст. Пръстът спря. Той се повдигна на лакът и ме погледна.
— Вожде — подхвана бавно, като ме оглеждаше, — когато беше в истинския си ръст, когато беше, да речем, два и десет, и двайсет, и тежеше сто и четирийсетина килограма, можеше ли да вдигаш такива тежки неща като, да речем, оня блок в банята?
Замислих се за блока. Сигурно не тежеше повече от ония варели с петрол, дето ги вдигах като войник. Казах му, че едно време сигурно съм можел.
— А ако станеш пак толкова силен, ще можеш ли?
— Мисля, че ще мога — рекох.
— Абе ти си мисли каквото щеш; аз те питам ще ми обещаеш ли да го вдигнеш, ако ти върна силата, а? Обещай ми го това и аз не само ще ти проведа един специален курс по възстановяване на тялото, ей така, без пари, но и ще те взема гратис на нашата десетдоларова екскурзия за риба! — Той си облиза устните и легна отново. — А пък аз ще си изкарам добра пара от баса.
И се разкисна на нещо свое си. Когато го попитах как ще ми върне силата, той ми изшътка да мълча с пръст на устните.
— Това е тайна. Нали не ти обещах, че ще ти кажа как? Е-хей, не е шега работа това да върнеш на някого силата, такава тайна не можеш сподели с всеки, опасно е, ако попадне в ръцете на врага. Самият ти даже няма и да усетиш кога и как става това. Но аз ти давам най-тържествената си дума: само следвай програмата ми, и ще видиш какво ще се получи.
Той преметна краката си през леглото и седна на ръба му с ръце на коленете. Зъбите му блестяха на мъждивата светлина, която се процеждаше над раменете му откъм Сестринската стая, очите му, насочени към мен, лъщяха, безгрижният му глас на аукционер се понесе тихичко из спалното.
— Слушай сега! Ето го големия Вожд Бромдън, крачи по улиците, мъже, жени и деца се повдигат на пръсти, за да го видят: „Леле, леле, какъв е тоя великан, по три метра взима наведнъж, под телефонните жици сече глава!“ Марширува през града и ако се спре, то ще е само заради някоя девица, другите мацки, ако ще и на опашка да се наредят, могат да се надяват, само ако имат цици като дини, хубави силни бели крака, достатъчно дълги, за да обхванат мощния му гръб, и ако оная работа им е тясна, топла, сочна и сладка като масло и мед…
И продължи да реди в тъмното своите врели-некипели за това как щяло да бъде, как съм щял да взема страха на всички мъже, а всички красиви жени щели да търчат задъхани след мене. После каза, че още на секундата ще отиде да впише името ми в списъка на риболовния му екипаж. Стана, взе пешкира от нощната си масичка и го уви около хълбоците си, сложи си шапката и се надвеси над леглото ми.
— Хей, човече, казвам ти, казвам ти, мадамите сами ще те събарят на земята.
Изведнъж протегна ръка и с едно движение развърза чаршафа ми, издърпа завивките ми надолу и аз останах да лежа чисто гол.