— 10 000... 9 000. Недостатъчен ъгъл!... 8 000. 38 градуса... Джейк направи нужните корекции на пикирането. Скоростта доближи предварително избраните от него 500 възела и той усети, че налягането върху лоста за управление отслабва. Сега! Натисна с палец бутона на лоста. Освободил се от бомбите, изведнаж самолетът цял потрепери. Когато машината отново се успокои, Джейк дръпна лоста назад. Претоварването натисна двамата летци надолу към седалките им. Когато носът на бомбардировача се вдигна над хоризонта, Графтън затърси с поглед в синьото небе бляскавата точка, който трябваше да представлява водещият Интрудър. Навигаторът с мъка вдигна лявата си ръка, изключи системата и настрои микрофона си за предаване.
— Номер 2 на предпазител.
— Добър удар, Дявол 2! Право в целта!
Джейк хвърли поглед назад. Дърветата бяха обвити в черен дим, който се издигаше нагоре към небето. Свали лявото си крило, зави и се приготви за втори удар. Отново бяха на 15 000 фута височина. Сега Джейк вече видя самолета на шкипера да се спуска устремно към земята, след което се издигна отново.
— Нямаме късмет днес, Коуви! Не искат да се пуснат!
Пак бе ред на Джейк. Напълно готов, той се превъртя на гръб и Марти отново хвана главния превключвател, като заедно с това отчиташе на глас височината. Този път Графтън се спусна точно под ъгъл от 40 градуса. Дърветата ставаха все по-големи и по-големи — вече можеше да ги различи едно от друго. Когато стигнаха 6000 фута, той натисна бутона. Докато отново набираха височина, Джейк провери висотомера, който престана да пада на 3700 фута, и започна да отчита изкачването им нагоре. Джейк видя бомбардировача на Кампарели пред тях и увеличи мощността, за да го настигне. Когато двата самолета се отправиха на север, ДПЛ-то отново се включи: — Дявол 2, ти успя да поразиш целта сто процента! Добра работа! Дявол 1, съжаляваме, че не можа да си освободиш гюллетата!
— Аха, ще трябва да опитаме пак някой друг път!
— Приятно пътуване към базата! Поздрави от Коуви 22!
Загледа се в снимката на светлината на работната си лампа. Ръката му трепереше, така че я стисна още по-силно. Той, Линда, Морган и Шарън седяха на капака на неговия Олдс 422. Зад тях се виждаха Олимпийските планини. Бяха се снимали по време на екскурзията си до Хъракейн Ридж. Кога бе станало това? А, да, онзи ден през август 1971, след първото им плаване.
От снимката го гледаха четири щастливи млади лица. Отдавна беше. Остави я на бюрото и се вторачи в сенките в каютата. Извади от едно чекмедже лист хартия и започна да върти химикалката в ръцете си. Известно време просто си драска по листа, след което отвори нейното писмо и го препрочете няколко пъти. Защрака с химикалката, после я разглоби на съставните ѝ части — пълнител, пружина, малко пластмасово зъбче. Изхвърли ги едно по едно в кошчето за боклук и смачка хартията на топка. После накъса на малки парченца писмото на Линда и бавно ги пусна над коша.
Шарън поне бе имала смелостта да опита. Прибра снимката в сейфа си и го заключи. Къде ли си криеше уискито Ландийн?
На следващия ден Джейк отново отлетя към Южен Виетнам, но този път той бе водач. Вдясно от него сега седеше Големият Оги Кенфийлд. Пилот на втория бомбардиромач беше Кори Форд — един тих авиоинженер, който бе станал летец-изпитател, понеже това бе първата крачка към професията на астронавта. Негов навигатор бе Боб Уолкуиц — човек с характер, твърде различен от този на Форд. Докато Кори никога не говореше, без предварително сто пъти да е претеглил думите си, Уолкуиц често приказваше, без да мисли. Той бе шумен и непочтителен мъж, който живееше само и единствено във и за сегашния момент. Поради постоянната му нужда от женска компания, значително подсилвана от алкохола, Уолкуиц бе известен сред колегите си с прякора „Боксмън“.
Тази сутрин двата самолета летяха на юг, докато наземните диспечери отчаяно се опитваха да намерят подходящ за обстрелване обект. Бомбардировачите трябваше да се освободят от ценния си товар, преди да им е свършило горивото.
— Да виждаш нещо в твоя сектор?
— Имам двама бързи, които спешно се нуждаят от цел.
— Някъде около теб да става нещо интересно?
На 50 мили северно от Сайгон диспечерът промени курса на полета към централната планинска верига на северозапад.
— Дано не са ни пратили да гоним Михаля! — измърмори Големият Оги, като погледна към горивомера. Оризищата край брега на океана сега се смениха с криволичещи планински дефилета, обрасли с джунгла. От време на време тук-там в червената пръст се виждаха дълбоки кратери от предишна бомбардировка, но като цяло войната не бе оставила белезите си върху тази хълмиста местност, за разлика от районите около Хю и Демилитаризираната зона — факт, който се дължеше на това, че тук абсолютен господар бяха Виет Конг24.
24