— Ощавих Каубоя, докато се къпеше!
— Ще ти го върне. При това, когато най-малко го очакваш! — и Сами продължи да разлиства някакво списание.
— Да знаеш кой ще ми пратят за навигатор?
— Нямам представа. Не мисля, че някой от ескадрилата ще е навит на ротация. Решението е работа на шкипера и Каубоя. Може би ще ти дадат новия навигатор, който ще ни чака в Куби. Видях съобщението за него преди половин час.
— И какво пишеше там? Какъв опит има?
— Ъъъ... Всъщност, ставаше въпрос за двама навигатори и един пилот. Пилотът и единият навигатор идват от VA-128, вторият е от VA-42.
Ескадрила 128 подготвяше новите попълнения за разпределените към Тихоокеанския флот ескадрили А-6. Базата ѝ бе на остров Уидби. Ескадрила 42 имаше същите задължения, само че се намираше на Източния бряг.
— Дано не ми дадат някой новак!
— Откъде-накъде?
Джейк окачи хавлията зад вратата и седна на леглото си.
— Трябва ми навигатор, който да си разбира от работата!
— Всичките са добри. Професионалисти са!
— Искам човек, който наистина си пада!
Сами захвърли списанието върху бюрото и като сплете пръсти на тила си, се загледа внимателно в Джейк.
— Не прави глупости! Дори не си помисляй! Ти си човекът, който мисли за всичко, преди да пусне бомбите, забрави ли?
— Омръзна ми да стрелям по дървета, Сами!
— Ако почнеш да взимаш войната прекалено лично, много скоро ще си мъртъв! Това, от което наистина имаш нужда, е да се напиеш и да си хванеш някоя мадама, докато сме на брега! Мислех си, че аз съм зле, но моето е направо нищо в сравнение с теб!
— Аха.
— Тези работи идват и си отиват, приятелю! Гореща жена и студена бира е всичко, което ти трябва, за да си възвърнеш правилното отношение към живота!
Същата вечер, след вечеря, шкиперът свика всички офицери на разбор в каюткомпанията на ескадрилата. Скоро 40-те летци пристигнаха и напълниха помещението. Няколко души седнаха на бюрото на дежурния, а трима закъснели едва успяха някак да се натъпчат в задната част на каютата. Командирът на ескадрилата Кампарели застана на подиума и попита Каубоя дали всички вече са тук.
— Не, сър! Големият Оги отиде да провери какво е положението с вечерната прожекция.
Бяха назначили Големия за отговорник по филмите, след като Кампарели бе привикан от капитана на Шило във връзка с оплакването на младите офицери от липсата на забавления в клуб „Аламеда“. Това бе станало вечерта, преди корабът да потегли. От отговорника по филмите се искаше да избира и прожектира всяка вечер по един филм в каюткомпанията след приключването на бойните полети. Големият бе станал истински спец25 по смяна на ролките — негов бе и корабният рекорд по бързина на извършване на тази операция — 32 секунди.
— Е, няма да го чакаме — каза шкиперът. — Утре в 10 на полетната палуба ще има възпоменателна служба в чест на Макфърсън. За офицери — бяла парадна униформа. — Спря за миг, сякаш се чудеше какво още да прибави. Когато паузата продължи достатъчно дълго, той продължи — Атестациите на редовия състав от клас Е-1 до Е-3 трябва да са готови до края на месеца. Искам да сте ги предали на преките си началници, преди да сме стигнали Куби. Нещо сте станали много небрежни напоследък! Тази работа трябва да бъде свършена, независимо от летенето, чукането и всичко останало. Без да сте го направили, няма да видите никаква отпуска! А сега нещо друго. Този път ще свалим два самолета на брега. Ще имаме нов пилот и един или двама навигатори, така че се налага да изпълним няколко учебни полета, за да може пилотът да свикне по-бързо с кацанията на борда. Ландийн и Грийв, Графтън и Лудият Джак ще закарат самолетите в Куби. Магарето напоследък имаше много работа, така че за награда ще му дадем една въздушна разходка. Излитане в 7 сутринта вдругиден. — Офицерите изпуснаха въздишки на завист. Няколко часа в повече на брега винаги бяха добре дошли.
— Корабът ще пристигне в 10 часа. В 10 и 30 вече ще сте свободни да слезете на брега.
Това заявление бе посрещнато с ръкопляскания. Корабът се намираше в открито море вече 52 дни.
— Я тия отзад да заключат вратата!
Тълпата се разшумя. Това, което щеше да последва, можеше да е много забавно.
— Това, което ще кажа сега, не бива да напуска стаята! Ако жена ми ми пише, че Клубът на офицерските съпруги го е обсъждал на заседание, лично ще удуша копелето, което се е изпуснало в писмо до семейството си! Никоя от дамите, членки на клуб „Губя си времето“, няма право да го чуе!
Кампарели спря за момент, за да постигне още по-голям ефект. И карфица да паднеше, щеше да се чуе.
25