— Какво, по дяволите, става тук? Шумът, който вдигате, се чува поне сто фута надолу по коридора! — Всички едновременно се опитаха да му обяснят. Кампарели надвика гюрултията.
— Какво ще гледаме тази вечер, Оги? Шумът затихна.
— Ами, шкипер, филмът се казва „Черните върхове на втора улица“.
— Никога не съм го чувал! — каза Франк Кампарели, който не пропускаше възможност да се заяде с филмовия отговорник.
Каубоя повиши глас:
— Аз съм го гледал, шкипер! Не е лош!
Командирът изгледа Паркър с присвити очи.
— Има ли голи сцени?
— Една-две.
— Как би го оценил по скалата от 1 до 10?
Каубоя погледна към тавана и почеса брадичката си. Накрая се обърна към шкипера.
— Към 12.
— Олеле! — провикна се някой ентусиазирано.
— Почвай, филмов отговорнико! — нареди Татенцето и се тръшна на стола си.
След филма Джейк отиде в отдел „Личен състав“ на ескадрилата — една дупка с размерите 10 на 12 фута, намираща се до борда. Подписа документите на двама от зачислените към него матроси, които трябваше да бъдат атестирани, след което се отправи към работилницата за планьорите26, едно ниво над хангара, но на срещуположната страна.
Както обикновено, старшина Юджийн Стайърт бе там. Всъщност, той не излизаше от работилницата, освен когато трябваше да отиде да се храни — а това ставаше четири пъти дневно.
— Добър вечер, мистър Графтън!
— Здрасти, Старши! — Джейк седна на посочения му стол. Стайърт разполагаше с едно кресло и освен него и бюрото, в помещението нямаше никаква друга мебелировка. Графтън се огледа. Навсякъде бяха окачени различни инструменти; шкафът срещу бюрото бе отрупан с резервни части. Подът бе изцапан от внесените от хангара машинно масло и хидравлична течност.
— Как вървят нещата? — Стайърт скръсти ръце на закръгленото си коремче и се облегна назад. През 25-те години служба във Флота, той бе работил със и за множество младши офицери, така че прекрасно познаваше всекидневието им. Надзираваше екип, чиято задача бе да оправя повредите по телата на самолетите от всички ескадрили, освен това се грижеше всичко да става според изискванията на документите и всеки от хората му да си върши работата както трябва. За подчинените си той бе върховният началник. Именно на него представяха семействата си, когато те идваха да посетят кораба, в редките случаи, когато той беше в Щатите. Като всеки старшина, Стайърт бе подчинен на някой младши офицер — току-що завършил колежа младок, за когото още не беше ясно, дали ще реши да остане във Флота завинаги. Според Юджийн младежът бе там, за да се учи, а не за да усложнява живота на останалите. Знаеше, че за офицерите е добре да посещават работилницата, но лично смяташе, че колкото по-рядко му се мотаят из краката, толкова по-добре. Изключения правеха случаите, когато му трябваше някой офицер, който да се застъпи пред по-горна инстанция за нещо, а Графтън често го бе правил за него.
— Всичко е наред — отвърна старшината. — Ще поразчистим малко наоколо сутринта, преди хората да си облекат парадните униформи за тържествената възпоменателна церемония. — Тук той побърза да прибави, — наистина много съжалявам за мистър Макфърсън! Не биваше да си отива така!
Джейк кимна и като извади цигарите си, предложи една на Стайърт. След като запалиха, Графтън посочи папките върху коленете си.
— Време е за атестация на редовия състав. Джоунс и Хардести. Ти приготвил ли си вече черновата? — старшината порови в едно чекмедже и извади от там два листа карирана хартия, които подаде на Графтън.
Джейк набързо ги прегледа. Като ученик Стайърт явно никога не е бил особено силен по писмен английски. Когато приключи с четенето, обсъдиха оценките, които трябваше да получат двамата мъже. Беше им ясно, че офицерът ще оправи стила и прибави точната оценка по петте специфични категории, но резултатите върху хартията в крайна сметка щяха да отразяват главно предложенията на механика. Всички бяха наясно, че Стайърт държи съдбините им в ръцете си подобно на феодален владетел, управляващ крепостните си селяни. Когато приключиха с оценките и офицерът прибра листата в папките си, старшината му показа една молба. Хардести искаше 4 дни отпуска във Филипините, за да се „видел с жена си“. Джейк погледна механика.
— Мислех, че не е женен! Стайърт сви рамене.
— Явно вече е!
— И кога разбра за това?
— Преди 30 минути, когато Хардести ми даде това нещо.
26