— Претоварване 6! — изстена Лудият Джек.
Поне знаеше къде точно се намира акселерометъра! Джейк най-после видя другия Интрудър. Двамата с Ландийн се намираха точно един срещу друг и летяха в двете противоположни посоки по един мислен кръг. Без да изпуска от очи противника си, Джейк намали наклона и още увеличи претоварването. Носът отиде нагоре. Скоростта се превърна във височина. Сега, когато летеше по-бавно, самолетът се нуждаеше от по-малко място, за да завива, така че Графтън отново увеличи наклона и носът се извъртя встрани. След няколко секунди той вече се намираше само на 90 градуса зад Ландийн, но за сметка на това няколко хиляди фута над него, с крен от 135 градуса, в наклонен лупинг27, и скоро щеше да излезе зад опашката на съперника си.
Ландийн въобще и не мислеше да се предава, а веднага зави встрани от Графтън и пикира. Джейк отпусна лоста и бавно направи тоно, след което пикира с равни криле. Само 300 възела. Скоростта на Ландийн бе по-голяма, така че той бързо се отдалечаваше надолу. И двете машини ускоряваха, но Сами водеше с почти три мили — намираше се много по-ниско от Джейк и продължаваше да пикира. После Ландийн вдигна носа си. Ще направи имелман28, помисли си Джейк, половин лупинг с половин тоно в горната част. Графтън намали пикирането и двата самолета отново се разминаха челно, като дясната страна на Джейк се оказа над летящия по гръб в най-високата точка на лупинга си Ландийн, чиято скорост бе около 200 възела. Графтън дръпна лоста силно назад. Този път внимателно следеше приборите и задържа претоварването на 4 така, че накрая носът на самолета се оказа насочен право нагоре, като току-що изстреляна от земята ракета. Скоростта му бързо намаля. Най-ниската стойност на скоростомера бе 50 възела и в момента стрелката сочеше точно нея. Самолетът остана да виси на 30 000 фута над земята — носът сочеше нагоре, а соплата — надолу към дъждовните гори под тях. За няколко секунди останаха в това положение. Двамата мъже в кабината изпаднаха в безтегловност, след което пилотът пусна лоста и потупа леко доктора по ръката.
— Много е забавно, нали?
Огромната птица започна да пада с опашката надолу към земята. После машината се наклони и се просна назад. Тежестта на носа и аеродинамиката си казаха думата, така че въртенето спря само за секунди и те се понесоха надолу, като земното привличане се прибави към тласъка на двигателите, за да завърти стрелката на скоростомера в шеметен кръг. Джейк отново си имаше работа. Дръпна ръчките на малък газ и отвори въздушните спирачки, като едновременно с това потърси с поглед Ландийн.
— Виждаш ли го някъде? — попита той нетърпеливо пътника си. Двамата заедно обходиха с очи небето.
— Виждам те! — Това бе гласът на Ландийн.
Джейк преглътна и вдигна поглед нагоре. Ето къде беше, копелето, летеше право срещу него! Със скорост по-бърза от мисълта, Графтън извъртя самолета си, прибра въздушните спирачки, увеличи режима и се опита да се гмурне под Ландийн, за да го накара да профучи над него. Прекрасно бе да усеща как бомбардировачът откликва и на най-малкото му движение, да вижда как земята и небето сменят местата си, да лети волно като птица! Единственото, което трябваше да прави, бе от време на време да поглежда към горивомера и да проверява състоянието на двигателите. Пилотите си служеха с ръчките и лостовете напълно по инстинкт, придобит след дългите часове тренировки и натрупания опит. Всеки един от двата просто следеше другия, опитвайки се да предвиди следващата му маневра. Хора и машини сякаш бяха станали неразривно цяло — горивото бе кръв, двигателите — мускули, крилете, скоростта и устремния полет — дух. Точно за такова летене трябва да са мечтали древните, докато са гледали свободния полет на птиците в небето.
Докторът не обели и дума през цялото време, докато траеше този полет, несравним и с най-страшното скоростно влакче в който и да е лунапарк. Това бе изживяване, много по-подходящо за някой младок с железен стомах, а не за човек като него. Лудият Джек успя някак да свали кислородната си маска, но не можа да се докопа до малкия найлонов плик, който предвидливо бе сложил в джоба на крачола на летателния си костюм, преди да излетят. Свали лявата си ръкавица и повърна в нея. Бяха приключили с акробатиката, самолетът бе в установен полет — все едно, че беше автоматизиран музеен експонат. Лудият Джек погледна наляво и срещна усмихнатите очи на Джейк Графтън. Пилотът му намигна и каза на Сами Ландийн да се пристрои.
28