— Е? — запита Мулдовски.
— Е? — повтори Джейк.
— Не чувам двигателя да работи и не виждам да отдаваш чест — отряза Мулдовски, като че говореше на някой седемнадесетгодишен новобранец от Айова.
Тълпата схвана намека и всички, включително и Джейк, зареваха като реактивен двигател. Воят на шестдесет гърла изпълни стаята, премина през вратичките и над езерото и се понесе навън в нощта. Джейк отдаде чест и веднага постави ръка обратно на механизма за управление на куката. Пое дълбоко въздух и стисна здраво цигарата в уста. Опита се едновременно да наблюдава и боцмана, и скобата върху релсите. Дясната ръка на катапултния офицер се вдигна със замах над главата, после рязко се наведе надясно и ръката му описа широка дъга, като накрая докосна пода — класическия сигнал за изстрелване. Графтън се опита отново да се съсредоточи върху скобата, но беше твърде късно.
Понесе се напред по релсите, дръпна рязко лоста, но „звярът“ продължи да набира скорост и се стрелна надолу по наклона. Върху главата на Джейк се изсипа цял водопад от пръски, а кабината забави движението си и спря. Летецът засмука измокрената цигара. Погледна назад към бара. Мъжете викаха и се смееха, а някои го сочеха с ръка и потупваха боцмана по гърба с другата.
Кабината беше върната в начална позиция, Мулдовски запита със сериозен тон:
— Как мина полетът?
— По-гладко от коприна, но кацането беше малко твърдичко. Може да опитаме пак.
Ландийн се наведе към него.
— Този път гледай само скобата, не боцмана — посъветва го шепнешком.
И сред нов боен рев Графтън се понесе по релсите и падна в езерото. Докато го измъкваха от там, той обяви:
— Само се упражнявах. Този път вече наистина.
При третия опит куката спря „звяра“ и той едва не удари глава отпред в таблото за управление. Прозорците зазвънтяха от аплодисменти, а Сами Ландийн, смеейки се, му помогна да излезе от кабината. Някой мушна нова чаша в ръцете му.
— Кое е следващото навито копеле? — прогърмя боцманът.
— Сами Ландийн — извика Джейк.
— По дяволите, не! — рече колебливо Ландийн.
Няколко нетърпеливи ръце го бутнаха към хлъзгавата седалка.
— А сега гледайте най-добрия пилот, който някога е успявал да се закачи за тая скоба от първия път — изкикоти се Сами. — Аз съм се родил в пилотска кабина. Преди да проходя, вече летях.
— Бас ловя, че е бил голям купон да те кърмят — избоботи някой. — Като колибри ли си пърхал?
— Гледай и плачи, свиньо!
— Пари имаш ли, момчето ми? — поинтересува се боцманът.
— Петдесет долара имам, невярно куче, езичник такъв, последвал лъжливия пророк...
— Ще те одера с десет.
— И аз — добави хор от гласове.
— Благодаря, момчета — победоносно се обърна към тях Ландийн, след като улови скобата. — За мен винаги е удоволствие да харча парите ви.
Прибра печалбата в джоба си и заедно с Графтън се запъти към бара, където ги чакаше Коул. Крайчетата на устните на Върджил бяха извити в някакво подобие на усмивка. Тримата се загледаха как Каубоя и още петима се борят с Боцмана и го тикат към кабината.
Джейк хвърли поглед към голия пиян мъж върху барплота и реши, че благоприличието трябва да бъде зачетено поне символично. Събу мокрите си чорапи и ги надяна на краката на безчувствения пилот на „Корсар“. След това се обърна към Ландийн.
— Благодаря ти, че ме заведе в Хонконг. Беше страхотно.
— Стига любезности!
— По дяволите, много ми е гот. Добре си изкарахме тоя път на сушата. Сериозно, Сам, чувствам се страхотно.
— Пиян си, Джейк. Винаги се чувстваш страхотно, когато си пиян.
Графтън трябваше да признае пред себе си истината в думите на Сами. Беше започнал пак да се натрясква, а когато беше пиян, винаги се чувстваше великолепно.
— Е — каза един глас зад тях. — Поне този изглежда съвсем кротък. — Капитан по бяла риза с къс ръкав гледаше към голия мъж върху бара. Над левия му джоб имаше четири реда нашивки, а върху тях златните пилотски крилца, знакът на авиацията. Най-горната лява нашивка беше Сребърната звезда. Сиви нишки прошарваха късо подстриганата му черна коса, а шапката му беше кипната силно назад. Козирката ѝ беше с „бъркани яйца“29.
— Жив ли е? — обърна се капитанът към Сами с непринуден тон.
— Да, сър. Последният път като проверихме, беше жив. Капитанът се обърна към ниския мъж в цивилно облекло зад него.
— Казахте, мисля, че този човек е чисто гол?
— Да, така казах и е така. Той се качи на една маса горе, съблече се изцяло и силно смути дамския ми персонал.
— Сега има чорапи на краката си. Не е съвсем гол — отбеляза капитанът.
— Сър, няма да можем да задържим служителите си на работа, ако се продължава с подобно поведение. А кой ще плаща за всичко изпочупено горе? А за това огледало? — управителят на клуба посочи към парчетата стъкла зад бара.
29