На двадесет и две хиляди фута самолетите хоризонтираха. Кълбовидните облаци под тях напомняха на Джейк за клипер с пълно стъкмяване. Великолепна слънчева светлина струеше във всяка пилотска кабина и караше бледосините и тъмнобели самолети да изглеждат искрящо снежни на фона на тъмносиньото небе. На изток хоризонтът представляваше права линия, разделяща небето от земята, но на северозапад небе и земя се сливаха в сиво-бяла мъглива ивица. Значи, над обекта имаше облаци. Графтън въздъхна.
— Хок 1, тук Стейджкоуч 2-0-1. Ще бъдем на място след около 2 минути.
— Разбрано.
Стейджкоуч 201 водеше звено Фантоми, които патрулираха на 20-30 мили пред формацията, за да унищожават вражеските изтребители. На една миля над бомбардировачите кръжеше друга група Стейджкоуч Ф-4, готови да подгонят всеки МиГ, който успееше да се изплъзне на предното звено. По една двойка изтребители от трета ескадрила летяха от двете страни на формацията.
Командирът на авиокрилото провери какво става с Е-2 Хокай и ЕА-6Б Праулър. Тези самолети щяха да останат над океана. Праулърът носеше на борда си сложно електронно оборудване за смущаване на вражеските радари.
Цялата тази огромна формация от бомбардировачи, самолети за борба с противовъздушната отбрана на противника, ескортни изтребители и самолети за поддръжка, известна като „Алфа атака“, имаше за задача да нанесе концентриран удар по силно защитена цел за по-малко от шестдесет секунди, като съкруши защитата и не даде възможност на врага да води прицелен огън по който и да е от самолетите. Съществено важен елемент беше прецизното планиране и внимателната координация между всички членове на групата. Необходима беше и добра видимост над целта. Графтън си помисли, че командирът на авиоотряда сега сигурно проклинаше, докато гледаше облаците отпред.
Джейк откри, че може да поддържа позицията, като придвижва ръчките на двигателите само с една шестнадесета от инча. Хвърли поглед към птицата на Малкия Оги, който летеше отляво на Кампарели. Големият завъртя показалец за поздрав и това накара Джейк да се усмихне. Щом Двамата Оги се будалкат, значи всичко е наред. Радиото припука и от него се разнесе глас, пълен с огорчение:
— Хок-1, тук Мустанг 1-04. Имам частичен отказ на хидравликата.
Погледът на Джейк се насочи към Фантома, който беше увиснал на около сто фута вдясно от челната група. Докато наблюдаваше, най-близкия А-7 от челото се насочи към Фантома и почти се прилепи до него.
— Мустанг, от корема ти излиза хидравлична течност. — Течността беше оцветена в червено, за да се забележи веднага.
— Мустанг, тук Хок-1. Връщай се обратно.
— Разбрано.
Черният шлейф изгорели газове от соплото30 почти изчезна и самолетът потъна надолу под формацията. На няколко хиляди фута под тях той започна плавен завой и бързо изчезна назад, докато останалите продължиха да напредват в следобеда.
Небето над тях се скри зад слой кумулуси, както и няколко високи перести облака. Отдолу кълбестата покривка стана още по-плътна и само от време на време се провиждаха части от морската повърхност. Водата загуби искрящо синия си цвят и потъмня почти до черно. След няколко минути реактивните машини вече летяха в чиста просека, между две плътни облачни покривки, една отгоре и една отдолу. Слънцето се беше скрило, заедно с топлината и светлината, и пред тях се простираше само сиво еднообразие. Това беше фонът, за който беше предвидена сиво-бялата боя на военните самолети.
— Стейджкоуч водач, тук Хок-1. Как е времето напред?
— Облаци и отгоре, и отдолу. Има няколко разкъсвания над брега. Може и да успеем да хвърлим бомбите.
— Разбрано.
Джейк пристегна раменните колани. Значи шефът, въпреки всичко, ще продължи!
— Как е системата — запита пилотът новия си навигатор.
— Радарът сякаш е добре, но компютърът нещо преиграва. От време на време си имам проблеми с управлението на задатчиците... — На Коул парата за приказки му стигна дотук.
— Оптимист — каза Джейк. Коул не отговори, а той продължи: — Приготви се да работиш по прибори. Имам чувството, че няма да можем да видим това проклето място.
— Засякох целта — навигаторът настрои радара. — Е, не ни излъгаха. Там си е. Навлизаме във вражеска територия след около четири минути.
Чу се басово жужене на вражески обзорен радар и явно всички доловиха този звук едновременно, защото формацията се сгъсти. Бипкането прозвучаваше на всеки петнадесет секунди, явно операторът просто обхождаше небето, но с приближаването към неприятелския бряг, звукът се усили.
— Блек Ийгъл, Блек Ийгъл, тук Хок — на сухо сме. — Джейк засече времето. Стрелките се задвижиха, отчитайки секундите една по една.